АНТОЛОГИЯ НА НЕОКОМУНИЗМА 42

Милиционери доносничат срещу милиционери в Пловдив

08.08.2012

Посвещава се на пловдивските полицаи – щит и меч на БКП   Христо Марков Документът, с който ще ви запозная не е обичаен. Поне не и за поредицата ми, посветена на пловдивските доносници. Част е от огромния ми архив, свързан с пловдивската полиция.

Ще видите как служители на вече демократичната/уж/ служба топят колегите си. С две думи – пишат доноси срещу тях с прозаичната цел да спечелят, да си осигурят един вид индулгенция, да се издигнат в тъпата им служебна йерархия. За съжаление по това време не успяха да се доберат до високи постове, но го направиха … по времето на „нашето” управление от 1997 до 2001 г. Тази е истината и не съм от ония дето ще я спестят. Нали в историята няма „ако”, има „това е положението”, както казва гуруто Светльо Игов.

Как се оказа у мен милиционерския опус на интелектуалния труд е най-логичния въпрос. Първо – това е малка част от новите доноси с уникален характер, появили се след 1990 г. и Второ – сигурен съм, че има у доста хора от тях, защото се оказа, че най-изпепеляващата страст на социалистическия милиционер е кариерата. Имах рядкото щастие или нещастие, но се оказах в епицентъра на процесите, за които след време разбрахме, че са били камуфлаж или дирижирано менте. След 13.10.1991 г. СДС спечелихме изборите и излъчихме правителство, имахме подкрепата на ДПС, притежавахме почти всички лостове на властта.

Естествено, първите, които трябваше да бъдат сменени бяха старите кадри на МВР по места, в бившите РДВР-та се бяха разположили кадри от тежкия соц и местните координационни съвети на СДС тръгнаха да търсят кандидати за началници. Необяснимо и за мен процедурата се забави. И досега нямам отговор дали по вина на министъра Й. Соколов или на гл. секретар Богомил Бонев, но смените на местните гаулайтери зацикли. В Пловдив заседавахме няколко пъти, но се оказа, че на никой не му се занимава с мръсната работа – да се направят срещи с потенциални кандидати за полицейски шефове, да се проучат, да се номинират сравнително читави хора. И понеже имам афинитет към скандалните неща се заех с  мисията, пък и съм мислел, че го правя за доброто на СДС – нали щяхме да променяме системата.

От състава на КС в града не срещнах кой знае каква подкрепа, всеки се дърпаше или предлагаше някое име и после изчезваше/като гледам сега някои от „героите” как се развиха, къде работят, с кого са близки и си обяснявам тогавашното им поведение, а други се сдобиха и с втори имена - агентурни/, други пък се увъртаха по-скоро за клюки и интриги. По онова време бе нужно решение на координационния съвет и поне двама депутати да се подпишат, за да отиде предложението до министъра. От местния КС се включиха да помагат май само Владимир Николов и Йордан Добрев от НДЗПЧ, а от депутатите бе само Златка Русева. Искам или не станах нещо като неформален кадровик за избор на шеф на РДВР- Пловдив. И се почна една…

Откъде изтече информацията и досега нямам представа, но заподозрените можеха да бъдат само от местния КС или депутатите. От петък до понеделник, когато бях в Пловдив, в къщи се звънеше непрекъснато/нямаше мобилни телефони/, същото бе и в приемната в община „Родопи”. Все с желание за среща „по въпроса за директор на РДВР”. И преимуществено идваха полицаи с такива мераци, придружени от някой „доверен човек” – я от координационния съвет, я общинар, я депутат, я активист на някоя партия. Дифинитивно се подвеждаше разговора към същината: „АЗ съм толкова подходящ, а ония другите са такива мръсници и комунисти, нямате представа”.

Взе да ми писва от кандидатите за полицейска слава, но колелото се бе задвижило, а и вестниците подклаждаха очакването за „нов директор”. Тогава чух такива неща от кухнята на местното МВР, които няма да забравя докато съм жив. То не бяха истории с партийни слагачества, то не бяха далавери, то не бяха истории с любовници и съпруги, то не бяха истории с побоища, кражби и нелегален хазарт, че пловдивското РДВР взе да ми се привижда като Содом и Гомор. И пишеха, страстно пишеха – неграмотно, злобно, обширно, но интензивно. Бързо ми стана ясно,че няма как да намерим милиционер, който не е бил член на БКП и е сравнително издигнат в системата/това бе изискване от страна на МВР/.  

Тръгнахме по тангентата на най-малкото зло и след като ни писна със Златка Русева подписахме предложение за назначаването на полк. Иван Георгиев, което стигна до министъра и той бе назначен за шеф на РДВР. Заблудата ни бе пълна – кандидатите за полицейско-милиционерска слава не мирясаха. Продължиха доносите за „ония лошите”. Даже май с по-голяма интензивност. И пишеха, много пишеха… Един от началото на 1992 г. ви предлагам и съвсем съзнателно съм запазил оригиналния правопис и пунктуация. За достоверност, защото при нас авторът не успя, но след 1997 г. достигна висините на пловдивската полиция. Няма да му спомена името, въпреки че ми спретна след години отвратителни постановки и системен тормоз, но както са казали мъдрите хора – има добрини, за които най-голямата благодарност е пълната неблагодарност.

 

Заеми от КТБ изтичали към секретарки и охранители. Само през 2011 година приближени на Цветан Василев са получили 1.227 млрд. лева

12.07.2014

Отпускането на изгодни заеми на свързани с Цветан Василев дружества е била масова практика в „Корпоративна търговска банка”, пише „Преса”, като се позовава на списък на такива дружества, публикуван във вестник „Капитал” през 2013 година.От публикацията става ясно, че кредитната експозиция на близките до банкера фирми към 2011 година е 1.227 милиарда лева. В цитирания списък са няколко дружества. Така например „Булит 2007” ЕООД, фирма без търговска дейност, където собственик и управител е Димитър Свещаров има кредит от 46 милиона лева от КТБ, а в същото време е предоставил заеми на трети лица от 33 милиона лева.

Схемата се повтаря и при „Юлита 2002” АД, която е получила като кредит 54 милиона лева и е предоставила 43 милиона лева на трети лица като заем. Същото се открива и при две други дружества – „Рама Трейд” ЕООД и „Ем Стейт” ЕООД, изтеглили кредити от трезора и дали на трети лица заеми.
Друга компания от списъка – „Дивал 59” ЕООД е теглила 40 милиона лева от банката, а е декларирала едва 66 000 лева приход.

Прави впечатление, че свързани лица, ползвали кредити от банката са регистрирани на един и същи адреси в София. Много от представляващите тези облагодетелствани дружества са били служители на Цветан Василев – секретарки или охранители.

От 2011 година тези компании не подават годишни счетоводни отчети в Търговски регистър. Според данните, само през 2011 година КТБ е раздала кредити на свързани лица, превишаващи 4 пъти собствения капитал на банката, което е нарушение на Закона за кредитните институции и европейските норми.

Майор Мирослав Писов от Благоевград: Млади хора са отвличани и изкормвани за органи на богати клиенти в България или чужбина

 29.07.2014                                     

---

Най-после истината за изчезналите безследно бедни българи лъсна! Най-после Интерпол съвместно с родните служби съобщиха, че българска клиника участва в канал за трансплантация на органи със седалище в Израел. Както обикновено при “съвместни” операции за залавянето на пратки наркотици в случая родните служби играят ролята на ратаи. Лошото е, че тези “ратаи” сами по себе си по правило не могат да се доберат (или не им позволяват) до по-гигантската далавера и до по-голямата мафия – търговията с човешки органи.Ето какво разкри разследване на вестник „Шоу“ за търговията с органи и хилядите мистериозно изчезнали млади, здрави и прави хора:
Пред изданието бившият шеф на службата за борба с организираната престъпност в Благоевград майор Мирослав Писов, преминал в служба към спецорганизация, в прав текст заяви, че мистериозното масово изчезване на младежи от Добрич и региона не е случайно. Става въпрос за отвличания на млади хора с цел убийство, изкормване, разфасоване и извличане на органи за донорство на богати клиенти в България или чужбина. Образуваното дело по случая обаче приключва без резултат.
Естествено първият човек, до когото журналисти от вестника се допита възможно ли е това, беше шефът на неправителствената организация за защита правата на пациентите – д-р Стойчо Кацаров. Той разви теорията си, че това няма как да стане в държавните и частните клиники, защото за експлантация и трансплантация на живи донори били необходими куп процедури, два паралелни екипа и прочее, и прочее. „Единственото, което мога да допусна, е, че може да има криминални центрове за целта, където да се извършват криминални трансплантации”.
Дотук всичко е само прелюдия към най-нечовешкия бизнес с ненаказаните фиктивни и фалшиви операции, източили стотици милиони от здравната каса и министерството. Въпреки че в името на далаверата са починали десетки здрави пациенти, от които са изрязани дори здрави органи за 30 сребърника!
Според запознати страната ни се оказва между най-рентабилните пазари на жива плът за донорство. Наред с Индия, Пакистан и т.н. (Африка е след нас).
Според ексизпълнителния директор на болница “Царица Йоанна” (бившия ИСУЛ) проф. д-р Пламен Кенаров нещата стоят по друг начин. Той е получавал десетки писма и телефонни обаждания със запитвания
къде и как могат да си продадат органите, за да си платят кредитите, масрафите и дори парното. Според Кенаров престъпната мрежа за търговия явно съществува, но той обяснявал на питащите, че тази търговия е незаконна и забранена, така че няма представа колко от питащите са успели да се включат в „бизнеса”.
Явно обаче, че щом има предлагане, има и търсене и това никога не е спирало.
Според източници от спецслужбите този трафик е засечен за пръв път с канала на “донори” от Шуменско към Истанбул. Тогава са арестувани Анелия Жекова, Ясен Янков и Мартин Василев, които след продажбата на собствените си бъбреци са станали трафиканти – посредници на органи. Цената на един бъбрек била между 2500 и 5000 долара.
През 2002 г. пък немските служби залавят пловдивчанина Димитър Белчинов с регистрирана фирма в Германия, която разпраща предложения до над 70 световни клиники!?! Идиотските му оферти гласят, че се продават органи в отлично здраве (а притежателят им!?) за трансплантация по цял свят. Коментарът е излишен. Има предлагане. И то от България. Средната цена за орган, главно за Тайван, САЩ, Аржентина, Нова Зеландия, е 10 000 долара.
След две-три години информацията за трафик на органи от България по света стига и до италианските органи. Там обаче, за разлика от Индия, Пакистан или Бангладеш, полицията се задейства и в резултат в Калабрия са арестувани общо 57 италианци и българи с обвинение за трафик на нелегални имигранти, склоняване към проституция и… търговия с човешки органи. Този бизнес е най-доходоносният в света.

Кой е главният сегмент в аферата?
Това е отвличането на деца за органи. Младежите от Добричко са следствие. Слухът за похитени деца за органи тръгва от Първомай, Пловдивско. В местен фолклор се превръщат наблюденията на лелки, които се кълнат, че са видели линейки с по трима души, които “събират” деца. Изчезват и безпризорни ромчета от циганското гето в Харманли. Там бащи, които не се интересуват от съдбата на многобройната си челяд, дори не се интересуват от съдбата на продадените си чеда. Даже като подпийнат, почват да се хвалят като рибари кой за колко е изтъргувал невръстното си отроче.
Това не е новина, поне според спецслужбите. Новата вълна в търговията с живи донори вече е в Родопите. Това поне твърдят ченгетата и допълват, че “процесът е неуправляем”. „Циганетата се разпродават на парче и ние нищо не можем да направим. Знаете ли, че един циганин продаде детето си на 8 месеца, без да се пазари?!…”, илюстрират мъките си безпомощните спецове. И добавят: Отвличат се деца за органи, знаят се дори клиниките, в които те се разфасоват и се разпродават на парче – сърце, черен, дроб, кожа и т.н.
Оказва се, че слухът за отвличане на деца за органи е самата истина. Това е установено и е под контрол дори на американските и европейските служби.
В момента над 300 000 пациенти се нуждаят от една или друга трансплантация. Една четвърт от тях умират, преди да се намери подходящият донор. Бизнесът е на живот и смърт. Буквално. Очевидно България, като страна на чудесата в трафика на всякакъв вид стока, осигурява живот на богаташи на Изток и на Запад.
На каква цена!?
Цените и у нас са според индекса на международния трафик. Най-конвертируемата стока – бъбреците, в Турция се продава между 2500 и 5000 долара, в Пакистан може да го изтъргувате на дъмпинг за нищожните 1000 долара. Иначе нуждаещият се спешно от трансплантация плаща между 150 000 и 200 000 долара в… израелска клиника, каквато тези дни удари Интерпол, и където бе открита поредната „българска следа” в търговията с органи. Удивително, но присаждането на сърце, което няма как да се вземе от случаен пациент, струва около 80 000-100 000 долара. Виж, за черен дроб тарифата е твърдо 200 000 долара. При тези цени спецслужбите, които би трябвало да са в час, предполагат, че цената на едно живо българско дете е… 10 000 долара! Нашенските „тарифи” са дори под “международните”, твърдят ченгетата.
Разследването установи, че три ромски фамилии са си поделили бизнеса с даряването на кръв. Според умопомрачителните данни въпросните кланове печелят милиони месечно от незаконното диспечерство и връзки с лекарите в кръводарителния център. Те са монополизирали ценните бележки за съответната група кръв и ги продават на безбожни цени от порядъка на 400 лв. за бройка. Ромите обаче не дават само кръв.
Трите клана са си разпределили териториите
Центърът за зарибяване е столичната ул. “Братя Миладинови” поради близостта до Женския пазар и големия поток роми, бежанци, бездомници и несретници. Според спецслужбите същите цигански кланове са и в основата на износа на хора за търговия с органи. В случая обаче бизнесът не стои както с кръвта. Той е изключително доходоносен и затова – много опасен. Ромските босове се пазят един от друг, за да не ги натопи конкурентът пред полицията. Всяка фамилия действа сама за себе си, а дилърите й са като агенти на ФБР. Затова за този мръсен бизнес не се знае почти нищо. Всъщност работата на босовете е да намират роми за донори от цяла България, след което да организират пътуването им в чужбина. Бизнесът с човешки органи бил толкова доходоносен, че дори само дилърите прибирали стотици хиляди евро. Каналите обикновено водели до платежоспособни клиенти в Източна Европа, както и такива в Турция и Гърция. Донорът вземал не повече от 2000 евро за извадения си орган. Естествено по веригата цената се повишава. За здрав бъбрек крайният купувач кандисва и на 100 000 евро, ако е достатъчно платежоспособен.
Ако изключим клиниките в Русия и Израел, под подозрение са и някои такива в България въпреки твърденията на д-р Кацаров, че експлантация и трансплантация не става току-така. Може да има и нелегални криминални клиники за целта, но много по-близко до ума е, че мръсният бизнес се върши от лекари в легитимни болници по време на нощни смени; че трайни тъкани и органи се изтръгват и заменят с пластмасови тръби, а медицинският фолклор тръби, че дори един от обвинителите на шефа на Съдебна медицина за незаконна търговия с тъкани и кости мародерствал и носел вкъщи същите неща, уж поради липса да достатъчно работно време!?…
И въпреки (по)знанията по въпроса на спецслужбите, бизнесът с търговия на органи и тъкани в България процъфтява. Според някои дори се развива. А млади, здрави и прави българи продължават да изчезват мистериозно. Последният случай е с „изпарилата” се медицинска сестра от Бургас Валентина Иванова.

Подозрителни имотни сделки на депутат

31.08.2014 

Подозрителните сделки със земи, придобити от депутата Даниел Георгиев.

Георгиев стана известен като депутатът, който само за ден премина няколко пъти от ГЕРБ при „България без цензура” и обратно, преди да бъде изключен от редиците на парламентарната опозиция и да стане независим депутат. Разследващият журналист на Нова Марин Николов разкри схема, чрез която депутатът е придобил десетки поземлени имоти на цени доста по-ниски от пазарните.

Даниел Георгиев е от Ботевград, където неговият баща е кмет, също от ГЕРБ. Документи за имотното му състояние показват как десетки пъти той е купувал имоти на Община Ботевград на безценица в периода 2007-2009 година. Само че не лично, а през други лица - винаги по една и съща схема. Общината обявява празни незастроени площи от града на търг. Купуват ги хора на цени малко под нормалните.

Само ден – два след това те продават една десета площ на Георгиев, но на цени 10 пъти под тези, които са платили на общината. Т.е. на загуба. Все по тази схема с 10%, Даниел Георгиев става собственик на голям брой терени от по 100 до 200 квадрата. Разследващият журналист Марин Николов пита защо купувачите от общината продават на загуба тези части на Георгиев. Кой дава пари за нещо, за да продаде част от него 10 пъти по–евтино?