ЖИВИТЕ МЪРТВИ ...4

18 страници интервю със спрягания ту като “човек на Огнян Дойнов”, ту като “дясна ръка на Андрей Луканов” бизнесмен Бисер Димитров е единственият български експонат в Музея на компютрите в Силиконовата долина. Димитров е проговорил пред Джим Портър на 7 юли 2005 г. в Маунтийн Вю, Калифорния. Изповедта му е любопитно свидетелство за първите стъпки на компютрите в България и за състезанието на технологичния фронт през студената война.
 “Потвърждавам всяка дума от казаното”, заяви Димитров за “24 часа” при краткия си престой в София тези дни (Текстът е публикуван в "24 часа" през 2014 г.), преди да отлети за Силиконовата долина, където живее от 24 г. (Целия разговор с него в София през 2014 г.-  четете тук)

 А интервюто за американския музей е пълно с любопитни детайли как България станала №1 във високите технологии в СИВ, каква била ролята на Живков и Дойнов и защо в края на 80-те г. Димитров е тикнат в затвора, а по-късно - арестуван във Франция.
“Свободният свят имаше технологии, които ги нямаше в източния блок, затова Източноевропейците се опитваха да ги вземат. Единственият начин бе да придобием техника от Запад, да я копираме и да продължим напред. Това не бе редно, но бе единственият начин”, признава Димитров пред Портър.
Двамата се познават от 80-те г., когато Димитров многократно е командирован в САЩ в търсене на високи технологии, а Портър идвал в България, за да ги продава.
“По онова време България контролираше 95% от бизнеса с дискове в Източна Европа и Китай. Имаше подобни усилия в “Роботрон” в Източна Германия и в Чехословакия, но не много успешни.
Българите доминираха бизнеса с дискове”, хвали ни Димитров. Казва, че е роден в България, където през 1967 и 1973 г. завършил инженерство и икономика, а през 1970 г. почнал работа. “Първото ми работно място бе ВТО “Изот” - нещо като основател на “Изотимпекс”, където постъпих през 1974 г., казва Димитров. Организацията внасяла ноу-хау и лицензи за БАН и за Комитета за технически прогрес. Години по-късно той почнал в IBM и установил първия клон на фирмата в България. Понеже продажбата на високи технологии от Запад била забранена в източноевропейските страни, нарекли структурата “Технически услуги за IBM”. “Управлявах тази организация и се справях с всички бюрократични затруднения”, спомня си Димитров.
Едно от тях било, че западни страни въвели ограничения за оборудването, което имат право да изнасят в Източна Европа. Затова IBM внасяли в България всичко без високотехнологичните си продукти. Веднъж погрешка доставили висококачествен процесор, но след като машината била вече тук, нямало какво да се направи.

Напуснал IBM през 1981 г., защото бил поканен от Огнян Дойнов,

който по онова време полагал основите на компютърния бизнес в България. “Това бе голямо предизвикателство - не знаех нищо за персоналните компютри, а и трябваше да съчетая американския начин на мислене с българските и източноевропейските бюрократи. Но бе интересно”, спомня си Димитров. Той нарича Дойнов “№1 във високотехнологичния бизнес в Източна Европа”. Един от първите им продукти и големи постижения бил 8-битов процесор, подобен на такъв на “Моторола”. По думите му през 60-те г. СССР дислоцирал технологичния бизнес в различни страни от Източния блок. Понеже била по-близо до Русия,

България била избрана да бъде високотехнологична страна. “Имахме и шега по този повод, че най-голямото събитие след II световна война е, че германците станаха търговци, евреите - войници, а българите - спецовe по високи технологии. Но бяхме избрани и започнахме да развиваме този бизнес”, припомня си българинът.

 Дотогава, по думите му, високите технологии се придобивали чрез своеобразна кражба по специфични канали, “контролирани от КГБ във връзка може би с ЦРУ”. “Не знам - това не бе моята част от бизнеса, но бях информиран”, признава Димитров. Стандартният подход, разпространен в страните от източния блок, бил да се вземе продукт от САЩ, да се разглоби на части, а после да се организира новото производство, което да доминира на пазара на източния блок. Така от вземането на продукта от Запад до произвеждане на еквивалент на Изток минавали от 3 до 5 г. “Моят подход бе различен. Когато бях поканен да развивам новите технологии, казах, че или ще ги въвеждаме веднага, или няма да го правим. Водих голяма битка, когато представих своята революционна идея западните технологии да се вземат през парадния вход”, разказва Димитров. Първият въпрос бил “наистина ли искаме персонални компютри, защото идеологически в страните от източния блок човек не може да има нещо персонално”. Така се стигнало до компромисно название индивидуален компютър. Когато приел работата при Дойнов, отишъл и му казал: “Ще правим нещо различно. Трябва ми време да помисля и ще дойда с идеи.” Една от идеите била да наеме западни консултанти. “Веднага ме попитаха кого имам предвид и им отговорих: “Хората, които управляват компютърния бизнес.” Предложих да идем до Калифорния и да наемем консултант, но казаха: “Не може, те са ни врагове." Тогава отвърнах: “Врагове, неврагове - искате ли компютри или не?, а те: “Искаме”, и ми дадоха бюджет да наема консултанти", казва Димитров.

 Първият, когото наел, бил Денис Уейд през 1982 г. Двамата отишли при американски производители на флопидискови устройства. “Така почнахме и завършихме с купуването на 3 компании. А когато купуваш компания с оборудване и технология, няма нужда да чакаш 3 или 5 г. - имах продукта веднага. Той не бе най-добрият, но бе много по-добър от съществуващия в Европа или Източна Европа. Това бе голямата разлика с подхода преди. Този подход го въведох аз”, казва Димитров.

 Той бил човекът, създал първия джойнт венчър между Източна Европа и “Ксерокс” и сключил договори с IBM и японската “Сумитомо” за производство в България на продукти, изнасяни на Запад. “Имах заводи в цялата страна - 27 завода и около 35-40 хил. души. Имахме най-големия принос в бюджета, понеже бяхме най-печелившата организация.

Приходът ни бе около 6,6 млрд. долара”, казва Димитров. Той потвърждава, че ДЗУ-Стара Загора, бил най-големият подобен завод не само в България, но и в СИВ. “Нямаше такава структура в Германия, Унгария, Чехия.” Фабрика с подобна големина в СССР била доста поназад в технологично отношение.

 Запитан трудно или лесно са продавани продуктите на ДЗУ в страните от Източния блок, Димитров отговаря: “Нямаше продажби, понеже имаше централно планирана икономика и план, който идваше от Москва, и всички знаеха как трябваше да се изпълни”, казва Димитров. 

 България трябвало да доставя стотици хиляди дискови устройства, за които получавала конвертируеми рубли. Те нямали стойност, но чрез тях купувала петрол, коли или други части. Цените били предмет на договорка и това се правело от Централната планова комисия. “На практика нямаше пазар. Трябваше да бъде изпълнен държавният план. Но това не бе моя работа. Аз преговарях главно със Запада”, казва Димитров. Преговорите с Източна Европа били чиновническа работа. “Нужна бе плавна бюрократична организация, която следва правилата, плановете и поръчките и това бе всичко. И трябваше да издържаш на много водка, защото на тези срещи се пиеше яко”, разкрива той. Когато производството на едно флопи струвало $ 25, СССР плащал $ 617. “Това си бе сделка, защо да продавам на Запада?”, казва бизнесменът. На въпроса дали е имал подкрепата на управляващите отговаря: “Имах подкрепата на моя бос - втория в йерархията в България. Всичко, което правех, бе невъзможно без него - прилагахме пазарна икономика, преди хората да говорят за нея”, казва Димитров.

Босът, който го подкрепял, бил Огнян Дойнов. “Той бе секретар на ЦК на БКП, което на практика бе изпълняващ премиер. Помагаше ми да преодолея някои от ограниченията, защото бе мисия невъзможна да се боря със системата”, откровен е Димитров.

Интервюиращият Портър си припомня, че в средата на 80-те, когато всяка година идвал в България, Димитров настоявал да се среща с неговия шеф - Дойнов искал да чува нещата от първа ръка, защото често получавал информация от не съвсем коректни източници. Портър му давал кратко описание на компютърната идустрия на Запад. Години по-късно американецът казва, че Дойнов е бил добър лидер, щом е могъл да създаде тази организация. Димитров потвърждава: “Това бе човекът, който създаде модерната българска индустрия и я поведе към пазарна икономика. Източна Германия, Чехословакия и Унгария се опитваха да вземат нашата роля, но ние бяхме с години напред”, казва Димитров.

Портър любопитства: “Какви бяха взаимоотношенията между вашия бос и неговия бос - комунистическият диктатор на страната повече от 30 г.”? Става въпрос за Тодор Живков. Димитров го определя като противоречива личност: “В известен смисъл Живков тотално подкрепяше нашата работа със Запада, но, от друга страна, трябваше да танцува в рамките на правилата и ограниченията, в които СССР и Източният блок действаха. Моят бос бе отговорен за индустрията и докладваше само на президента Живков. Бяхме добри приятели с руснаците и СССР, но действахме успешно със Западна Европа и особено с Япония. Аз бях по-ориентиран към САЩ и се справяхме добре. Всичко трябваше да бъде в съответствие със закона, защото знаете колко строги бяха правилата по онова времее. Отне ни 18 месеца да вземем лиценз за износ на флопита”, споделя Димитров.

Конкуренцията от другите източни страни била много малка. “Източногерманците казваха: “Ние сме техничарите на Източния блок, българите са селяни, какво, по дяволите, знаят те за дисковете”, спомня си Димитров. Но след два неуспешни опита от страна на Източна Германия да произведе високотехнологични продукти за германците не било лесно да признаят, че българите водят в сферата на дисковете.

Димитров разказва любопитна случка за износа на твърди дискове в Северна Корея. “Те не плащаха. Даваха ни цимент и аз го продавах на ООН да го ползва в Бангладеш. Правехме добри пари, но южнокорейците ни разкриха и спряха корабите с цимента, който стоя няколко дни под дъжда”, разказва Димитров. До 1988 г.

България изнасяла компютри дори за Китай

Интервюиращият показва американски доклад, според който през 1978 г. България изнасяла чрез ДЗУ и ИЗОТ дискове за $ 10,6 млн., а през 1985 г. тази цифра стига $ 164 млн. Димитров с гордост допълва, че през 1988 г. българският износ на дискове е стигнал космическата стойност от $ 2 млрд.! “Но след това всичко колабира, замина. Живков бе изместен от екстремисткото крило в БКП. С това се борехме аз и моят бос затова напуснахме страната през януари 1990 г.”, казва Димитров. Преди се пресели в Калифорния обаче той е съден и тикнат в затвора.

Почина Бисер Димитров - българският Бил Гейтс

Бисер Димитров, основателят на българската социалистическа компютърна индустрия и един от световните пионери в запаметяващите устройства - от хард-дискови устройства до облаци, е починал на Бъдни вечер в дома си в София, съобщиха от семейството му.

Бисер Димитров последно живееше на Западния бряг в Съединените щати и подготвяше купуването на целия дисков бизнес на "Тошиба" от негова компания, както съобщи приживе самият той пред "24 часа" в началото на декември.

Той е бивш служител на Научно-техническото разузнаване. Свързан е с т. нар. проект "Нева" за заобикаляне на техническото ембарго срещу комунистическия блок.

През деведесетте бе съден във Франция за корупция заради проекта на неговата фирма "Гигасторидж" във френския град Белфор.

Въпреки противоречивия му живот, Бисер Димитров се отличаваше с голям мащаб и е пряко свързан с развитието на компютърната индустрия у нас в края на социалистическата епоха. След краха на комунизма разви бизнес в САЩ и Китай.