СВЕТЪТ ЗА НАС 21

Правителствено разхищение в 15 примера Фондация "Фридрих Науман" за втора година събира най-абсурдно изразходваните обществени пари в "Черна книга".

15.12.2016

Модернизация на БДЖ, в която има повече недостатъци, отколкото подобрения. Пространства, които се наводняват дори преди края на ремонтите по тях. Къщи за гости, финансирани с евросредства, които сякаш са по-скоро за лична употреба.

Това са само няколко от примерите за "пропилените пари на данъкоплатците", както ги нарича Даниел Кадик, директор за Югоизточна Европа на фондация за свободата "Фридрих Науман". Германската фондация издава за втора година "Черна книга на правителственото разхищение в България", като идеята е заимствана от издаваната всяка година "Черна книга" в Германия. Целта е да се покаже небрежността или корупцията, които причиняват неефективното харчене на държавни или европейски пари.

Подборът на 15-те случая, разказани в книгата, бил труден, защото е имало голям избор от абсурдни казуси, обяснява Кадик. По историите са работили различни журналисти, а успоредно с това от фондацията и Института за пазарна икономика са проверявали фактите.

ЦРУ: Българите са световен вицешампион по измиране .

13.01.2017 

Само преди дни Централното разузнавателно управление на САЩ публикува потресаващи данни за България. Според ЦРУ нашата страна е на второ място на Земята по скоростно измиране на хората у нас, пред нас е само африканската Лесото! Докладите на ЦРУ и на ОИСР показват, че у нас на всеки 1000 души умират 14. Това ни поставя на челно място по изчезващи нации .

В челните места по изчезващи нации в Европа ни постави и последният доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, представен вчера. Според него смъртността у нас е 50% по-висока от тази в страните с ниска смъртност - средно около 14 души на всеки 1000 умират. Организацията ползва данни към 2013 година.

ЦРУ класира 226 държави по показателя смъртност.

След Лесото и България на трето място се нарежда Литва. С положителен прираст са Катар, Обединените Арабски емирства и Кувейт.

Според американските данни смъртността у нас е 14.5 промила - т.е. 14,5 души на всеки 1000 умират. На първо място е Лесото - с 14,9 промила.

Миналата година България влезе за пръв път в топ 3 на изчезващите нации

– през 2012-та страната бе поставена на девето място в света и на първо в Европа. Заради конфликта в Украйна обаче Киев ни измести. При предишните данни, поместени в секцията "World Facbook" на всеки 1000 души умират 14,4 у нас. През 2014 г. България заемаше шесто място с показател 14.3 на хиляда души. Изнесената информация потвърждава тенденцията към увеличение на смъртността у нас.

Според ЦРУ в България живеят 7 144 653 души.

Разделени по етнос и произход, нещата изглеждат така - българи - 76.9%, турци - 8%, цигани - 4.4%, други (включително руснаци, арменци и власи) - 0.7%, и 10% с неясен произход. В същото време според последните данни на Националния статистически институт към декември 2015 година населението в страната е 7 153 784 души.

За година населението намаля с 48 000 души

По раждаемост страната ни отбелязва спад - от 210 място през 2015, тази година тя се е изместила с две позиции до 212 място с 8.8 раждания на 1000 души. Това ни поставя наравно с Босна и Херцеговина, където коефициентът е същият. В Румъния, Хърватия и Сърбия той е 9.00 на 1000, а в Италия - 8.70.

160 села в България нямат нито един жител.

Всеки четвърти българин е потенциален емигрант

Най-малка е раждаемостта в Монако (6.60), френската островна колония Сент Пиер и Микелон (7.20) и Япония (7.80). 

Средната възраст, на която жените раждат у нас, не се е променила от 2013 г. и е 26.5 години.

Българката има и средно по 1,46 деца, което ни поставя на 203 място от 224 страни. Най-много деца ражда нигерийката - средно над 8.

Статистиката показва и смъртността сред родилките - 11 на 1000 жени и средно по 8.5 починали бебета на 1000 непосредствено след раждане. Според ОИСР детската смъртност е 7,6 промила.

Средната продължителност на живота у нас е 74.5 години, като при мъжете тя е 71.2 г., а при жените - 78 години. Данните показват леко покачване, в сравнение с миналата година. Средната възраст на българина е 42,4 години.

Според последната информация на НСИ раждаемостта у нас е 9,4 промила, а смъртността – 15,01 на хиляда. Пак според НСИ средната продължителност на живота у нас е 74,69 години – 71 години и 17 дни за мъжете и над 78 години за жените.

Структурата на населението по възраст от данните на ЦРУ показва, че най-многобройна е групата на хората между 25 и 45-годишна възраст, които съставляват 43.3% от цялото население. Съотношението в тази група е 1 589 183 мъже/1 506 285 жени. На следващо място са хората над 65-годишна възраст (19.03%) със съотношение мъже/жени  - 552 217 към 807 464. Трета по големина е групата на децата и младежите до 14-годишна възраст - 14.54%.

От данните на ОИСР става ясно и че общо над половин милион граждани в 28-те държави на ЕС между 25 и 64 години всяка година умират преждевременно от сърдечносъдови и респираторни заболявания, рак и диабет. Докладът изчислява, че това е загуба икономиките от 115 млрд. евро годишно, ако същите тези хора оставаха живи и допринасяха с труда си.

България е сред 4-те членки на ЕС, където над 10% от населението няма здравни осигуровки, според данните на доклада на ЕК и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Критики към България в годишния доклад на САЩ за човешките права

Държавният департамент на САЩ публикува годишния си доклад за правата на човека. В него се оценява състоянието на човешките права в над 190 държави. Кои са най-големите нарушители и остър ли е тонът към България?

Състоянието на човешките права по света остава тежко

Публикацията на годишния доклад за правата на човека бе обявена от външната министърка на САЩ Хилари Клинтън: “Това е много важно събитие в годишния календар на Държавния департамент. Гарантирането на правото на всеки мъж, жена и дете да участват пълноценно в обществото и да използват пълния си човешки потенциал е идеал, който нашата нация следва от основаването си.”

В списъка на най-големите нарушители няма особени промени.

Кои са най-големите нарушители?

Сред най-критикуваните страни в доклада отново са Северна Корея, Иран, Пакистан, Афганистан, Куба, Судан, Сомалия и Зимбабве. Американското външно министерство критикува много остро и Китай и Русия. Докладът не оценява състоянието на човешките права в САЩ, но в него се отбелязва международната критика към администрацията на Буш заради практиките й, свързани с борбата срещу тероризма.

Страните от Европа са представени на фона на нови предизвикателства. Главни сред тях са нуждата от укрепване на новите демокрации, от намаляване на държавните рестрикции и от мерки срещу растящия брой на престъпления от омраза. Миграцията, растящият национализъм и икономическата криза също затрудняват спазането на човешките права, казва се в доклада. В много държави в Източна Европа някои от правата, придобити след края на комунизма, са били изгубени.

Многобройни нарушения в България

България остава сред държавите с относително добра оценка. В доклада се казва, че в общ план правителството е спазвало правата на гражданите. Но тази оценка е последвана от един много дълъг списък с нарушения. Той започва с „безпрецедентното купуване на гласове в общинските избори през октомври 2007”, което според доклада е струвало около 200 милиона лева. Не е пропуснат „изборния туризъм”, главно “внос” на цели автобуси гласоподаватели от Турция и Македония. Според американския доклад тези нарушения се дължат на бизнес- кръгове и фигури от организираната престъпност, опитващи се да издигнат свои местни политици, за да имат по-голям достъп до финансите от ЕС.

Сред изведените на предни места нарушения в България е корупцията в изпълнителната, съдебната и законодателната власт. Следват нарушенията ограничаване на свободата на пресата, дискриминация срещу малцинствата, срещу жени и деца.

И отново за корупцията...

Корупцията - големият български проблем

Всички нарушения са илюстрирани с конкретни примери, които са твърде много за бъдат изброени. Корупцията на правителствените структури и организираната престъпност са най-големите проблеми. В същото време борбата срещу тях не се води на достъчно високо ниво, смята Държавният департамент. В доклада се цитира подробно спирането на средства от ЕС за България заради размерите на корупцията и организираната престъпност.

Друг растящ проблем е липсата на независимост на медиите в България. Според доклада лица с полтически и икономически интереси, включително членове на организираната престъпност, са поставяли под натиск медийни организации и отделни журналисти. Журналисти са били заплашвани или подкупвани от политици, бизнесмени и организирани престъпници. Най-драстичен е примерът с убийството на Георги Стоев, но в доклада са описани и редица други шокиращи случаи.

Посочено е, че държавните медии остават открити за натиск от страна на правителството, тъй като тяхната независимост не е защитена достатъчно от съответния закон.

Остра критика към българската полиция

Българската полиция - безнаказана?

С нея се свързва цял списък от нарушения: малтретиране (включително побой) на арестанти в предварителен арест и на затворници; произволни арести и задържания, безнаказаност на полицията; малтретиране на членове на малцинствата; неприемливи условия в затворите и в предварителния арест.

Докладът включва и голям брой нарушения, свързани с правата на жените и децата. Като пример - 1 от всеки 4 жени в България става жертва на битово насилие, но жертвите няма къде да отидат. През 2007, правителството е отпуснало 270 хиляди лева на общините, за да изградят убежища, но до днес не е било построено нито едно.

Нарушенията, свързани с деца, са многобройни, може би най-стряскащи от изброените в доклада са условията в домовете за сираци и умствено изостанали деца. Трафикът на деца от домове за сираци е намалял.

Катастрофален коментар за България в швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung .

04.09.2017

Правната сигурност на хората и бизнеса е от съществено значение за здравословното развитие на икономиката и обществото – не само в България

„Консервативният и влиятелен швейцарски вестник Neue Zürcher Zeitung публикува в неделния си брой катастрофален коментар за България.

Авторът Герхард Шварц прави анализ на проблемите с корупция и липсата на реално правораздаване в страната ни.

Поредният звучен европейски шамар по 10-годишното управление на Борисов/Пеевски.

Ама, нищо де, важното е да сме здрави. Като дойдат следващите избори, а те ще са скоро, пак да идете да гласувате за тях. Че да има стабилност“.

Така е коментирал във Facebook Мирослав Иванов статията на швейцарската медия посветена на България.

Журналистът Герхард Шварц, който е и президент на Фондацията за напредъка,  разглежда икономическите и политически събития у нас, като акцентира на бедността в България, съпоставена на фона на луксозните автомобили по пътищата и огромната корупция.

Шварц разказва, че е пристигнал в България по поканата за сватба. Той описва страната ни като живописно красива и с богато културно наследство. Обиколката му в България е предоставила достатъчно възможности да се запознае с взаимодействието между публичния и частния сектор и връзката между бизнеса и правителството, споделя швейцарският журналист.

„През  9-ти век България е една от трите най-силни държави в Европа. Дала е на Русия азбуката – Кирилицата, а днес, измерена чрез паритета на покупателната способност и БВП на глава от населението, тя е най-бедната страна в ЕС.

Португалците, например,  са по-богати с повече от 50 на сто от гражданите на ЕС и са два пъти повече от средното за страните в сюза, а швейцарците дори повече от три пъти по-богати.

Какъв би могъл да е проблемът?“, пише Герхард.

Той смята, че със сигурност един от проблемите на България е повече от 500-те години на упадък заради турското робство, като изтъква, че тогава е била относително ниска данъчна тежест и силна автономията на местната власт в този период. Разказва на читателите си, че малко повече от 60 години след Възраждането в България, то е последвано комунизма, а следи от тоталитарния режим могат да се видят на много места в страната, най-често изразени в грозните и неподдържани сглобяеми сгради /панелени блокове/.

В същото време той обръща внимание върху ролята на държавната и местната власт, които трябва да осигурят върховенството на закона, стабилна и справедлива съдебна система и да насърчават развитието на инфраструктурата.

Според него проблем в България е и монполизираната от властта „пазарната икономика“.

След завоя в тази страна, пише швейцарските вестник, от централно планирана икономика към пазарна икономика, е важна дискусията: Трябва ли да се контролира тази трансформация от държавата или да бъде оставена изцяло на спонтанността?

Герхард счита, че държавната трябва да осигури преди всичко стабилна и справедлива съдебна система и насърчаване на развитието на инфраструктурата, а държавните поръчки да бъдат най-ефективнте и най-малко корумпираните.

Но България е не само най-бедната, но и най-корумпираната страна в ЕС, с номер 75 в списъка на Transparency International, констатира  швейцарският вестник Neue Zürcher Zeitung.

Много ясен индикатор за високата корупция и неспазването на правилата в България е хулиганство по пътищата, ширещата се бедност и необичайно големият брой на луксозни автомобили.

Сблъсквайки се с глад и ниските заплати, не е изненда, ако полицейските служители не следят за спазването на законите, а попълват семейните си бюджети с приемането на подкупи, какво сочи изследване от 2014 г.

Условията на живот в България, които се определят от над 2/3 от българите като непоносими, създават среда, в която никой не иска да прави дългосрочни инвестиции.

Малко са законите, които важат за всички еднакво, но които всъщност са влезли в сила.

Правната сигурност на хората и бизнеса е от съществено значение за здравословното развитие на икономиката и обществото – не само в България, завършва статията в швейцарската медия за страната ни.  

Българското европредседателство: без визия и с много корупция .

04.10.2017

Корупция, лошо управление, изтичане на мозъци, най-бедната страна – тези определения обикновено се чуват, когато стане дума за България.

Сега обаче пред страната се открива голям шанс да промени това положение: с председателството на Европейския съвет. Шанс, който сякаш ще бъде пропуснат. България поема председателството за пръв път, подготовката обаче видимо изостава, и то много. По този начин политиката и администрацията само затвърждават лошото мнение, което гражданите имат за тях.

Всъщност, на българското председателство не му потръгна още от самото начало. Първо Брекзитът придвижи България с половин година по-напред в листата на председателите, после пък премиерът Борисов подаде оставка и неизбежните предсрочни избори допълнително забавиха подготовката. И чак през май правителството създаде специално министерство за Председателството на ЕС, което започва на 4-ти януари 2018.

Лоша подготовка

Показателна за хода на подготовката е уебстраницата на специалното министерство. Освен че е само на български език, тя и не функционира както трябва. Календарът със събития например може да се свали единствено като PDF-файл, а не се отваря електронно в същинския календар. Видим резултат от инвестираните 70 хиляди лева сякаш няма.

А България е една от страните в така нареченото „трио" (заедно с Естония и Австрия), което изработи своя „Осемнайсетмесечна програма". В нея влизат такива приоритети като нови работни места, ръст, сигурност, енергетика, свобода и справедливост. Когато триото представи тези приоритети, България така и не съумя да формулира конкретни собствени проекти. Министър Лиляна Павлова, която отговаря за Председателството, оповести единствено своите четири „К": конкуренция, кохезия, консенсус и култура.

Тя съобщи, че планът ще бъде одобрен от правителството чак на 20-ти декември. Така разработването на отделните точки си остава неясно, а в различни интервюта непрекъснато се добавят допълнителни приоритети, без да се посочва някаква ясна обща линия.

Тези приоритети трябваше да бъдат представени след правителствените заседания през юли. Ако човек събере различните изявления по въпроса, може да стигне до извода, че в приоритета „Консенсус" навярно влизат сигурността и миграцията, бъдещето на страните от Западните Балкани в ЕС и трайните усилия за интегрирането на Дунавския и Черноморския региони, както и създаването на европейска прокуратура. „Конкуренция" навярно включва конкурентоспособния вътрешен пазар, насърчаването на предприемачеството и социалните иновации, икономическия и валутния съюз, един устойчив енергиен съюз и бъдещето на труда в една по-справедлива Европа. В „Кохезия" се споменават следните приоритети: реформирана многогодишна финансова рамка след 2020, кохезионната политика след 2020, бъдещето на общата аграрна политика и нейното модернизиране и опростяване. При „Култура" изцяло липсват евентуалните подтеми.

Проблемни рамки

Повод за критика дава и рамката на българското Председателство. Ремонтът на главната сграда за срещи все още не е завършен, игнорирани бяха липсващите строителни разрешения, а първоначалният бюджет от 17 милиона лева трябваше да бъде увеличен с още 28 милиона. Към това се добавят тежки обвинения за разхищение на средства за този престижен проект, както и за корупция при държавните поръчки. В момента за 5 милиона лева се ремонтира площадът пред НДК – една работа, която вече беше извършена през 2016 година за няколко милиона лева, главно европейски пари.

Собствени проблеми

На този фон докладите на Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) не дават добра оценка за готовността на страната да се реформира. В последния доклад от 25-ти януари 2017 г., който обобщава десетгодишните опити за реформи в контекста на препоръките, съдържащи се в МСП, за България се казва: „Като цяло напредъкът през последните десет години не беше толкова бърз, колкото се очакваше, тъй че тепърва трябва да се преодоляват редица сериозни предизвикателства." България не е затворила нито една от главите, предвидени в МСП – нито по отношение на съдебната реформа, нито в борбата срещу корупцията, нито пък в специално въведената за страната категория „борба срещу организираната престъпност". Ето как във времената на прелом, когато ЕС има голяма нужда от обновление, председателството поема тъкмо страна, която сама най-малко се е реформирала.

Тревога буди и участието на крайните националисти в правителството. Три партии се обединиха в така наречените „Обединени патриоти" и управляват страната заедно с партията ГЕРБ на премиера Борисов. Така се стигна дотам, че известни ксенофоби, националисти и протекционисти застават начело на различни съвети ( в рамките на председателството – бел. ред.). Министърът на икономиката Емил Караниколов например ще оглави Съвета по конкуренцията, докато в същото време „патриотите" се застъпват за национализиране на предприемаческата политика в защита срещу чуждестранните предприемачи. Вицепремиерът Валери Симеонов изобщо не крие омразата си срещу малцинствата и публично нарича ромите „диви маймуни". Красимир Каракачанов, който през 2018 година ще влезе в Съвета по външните работи, разреши на своите съпартийци да блокират българо-турската граница по време на парламентарните избори и да упражняват насилие срещу турците с български паспорт, които искаха да гласуват в България.

Всичко това създава проблеми и открити въпроси в три посоки: благонадеждност, предвидимост и резултати. Доколко благонадежден е в България, а и в цяла Европа един ЕС, когато отговорността поемат хора, обявяващи се открито против всичко онова, което ЕС защитава? Доколко предвидими ще бъдат тези хора, когато са начело на съветите? Дали ги интересуват резултатите или по-скоро евтиният политически ефект на национално равнище? Нима тези хора, които трайно провеждат курс на конфронтация с така наречените от самите тях враждебни „външни сили", наистина ще съумеят да работят конструктивно?

Администратор или водеща сила

Вместо да се представи като движеща сила за повече европейска интеграция, България просто потвърждава наличните резерви към нейното правителство и към администрацията ѝ. А това е особено тревожно, при положение че председателят на Еврокомисията Юнкер отвори дума за бързото присъединяване на България към Шенгенското пространство. На дневен ред непрекъснато излиза и евентуалното ѝ присъединяване към общата валута. Две неща, които – на фона на подготовката за Председателството – сякаш отиват в още по-далечното бъдеще.

Предизвикателства за ЕС – колкото щеш. Като държава на външната европейска граница с Турция, България би сторила добре да поеме активна роля. Отношенията с другите черноморски страни, бъдещето на европейската кохезионна политика, Брекзитът и реформата в ЕС – все теми, които специално в началото на 2018 година ще бъдат от особено значение. Така вместо да съграждаш, явно само ще администрираш.

България е на последно място по върховенство на закона в ЕС .

06.02.2018

България е на 55-о място по върховенство на закона в световния рейтинг за 2017/2018 г., съставен от неправителствената организация World Justice Project (WJP). В проучването са обхванати 113 държави.

Рейтингът, който се публикува на всеки две години, е основан на 44 показателя. Оценката на страните се извършва по скала от 0 до 1. На първото място в класацията е Дания с резултат 0.89, а на последното Венецуела с 0.29, отбелязва Нюз. бг.

Резултатът на България е 0.53. Това е спад от 0.01 на фона на предходния рейтинг, който обаче се измерва в отстъпление с две места надолу. България на 56-то място в класация на най-добрите страни по света. Това я нарежда на последно място от страните в ЕС. В челото са Швейцария, Канада, Германия. Следващите 5 държави след Дания също са членки на ЕС: Норвегия, Финландия, Швеция, Холандия, Германия. След тях са Нова Зеландия, Австрия, Канада, Австралия.

Топ 20 се допълва съответно от Великобритания, Естония, Сингапур, Япония, Белгия, Хонг Конг, Чехия, Франция. САЩ са на 19-о място, а на 20-ото е Южна Корея.

От европейските страни единствено Русия и Турция са след 80-ото място, като заемат съответно 89-а и 101-а позиция. Сред страните от ЕС единствено България и Унгария са след 40-ото място. Португалия е на 21-о, Испания на 23-о, Полша на 25-о, Словения на 26-о, Румъния на 29-о, Италия на 31-о, Хърватска на 35-о, Гърция на 39-о. В класацията не са обхванати Литва, Лавтия, Словакия, Ирландия, Кипър и Малта. Унгария е на 50-о място.

Сред балканските страни, които не са членки на ЕС, най-високо е Босна и Херцеговина - 56-о място, следвана от Македония - 57-о, Албания - 68-о, Сърбия - 76-о. От европейските страни в класацията присъстват също Украйна и Молдова, които се нареждат непосредствено след Сърбия, съответно на 77-о и 78-о място.

Показателите за определяне на рейтинга на държавите са разделени в 8 категории: ограничаване на правомощията на властовите институции, отвореност и прозрачност на управлението, нива на корупцията, състояние на човешките права, правов ред и сигурност, прилагане на нормативните актове в работата на съдебната система.