СКАНДАЛНО
ГЕРБ ШЕФЪТ НА КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА НАЗНАЧИ СИНЪТ НА ОРЪЖЕЕН ТЪРГОВЕЦ ЗА СВОЙ
СЪВЕТНИК! В КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ! ЛОБИЗЪМ ЗА НАДУВАНЕ НА СМЕТКИТЕ ЗА САМОЛЕТИТЕ
„ПИЛАТУС“ И ТЕЖЪК ДЪХ НА КОРУПЦИЯ!
14.10.2019
Защо шефът на комисията
по отбрана от ГЕРБ обича да се заиграва с оръжейни търговци?
По неясни критерии, с дъх
на лобизъм, о.з. ген. Константин Попов си назначи нещатен сътрудник, син на
бизнесмен от отбранителния сектор. Лобирал ли е бившият командир на ВВС за
надуване на сметките за поддръжка на учебните самолети „Пилатус”?
Нещатните сътрудници в
Народното събрание са над 400. Полагат се на всеки депутат, парламентарна група
и парламентарна комисия. Като се изключат тези, които се водят към комисиите,
за които се иска профилирана експертиза, няма никакво изискване за ценз за това
що за човек може да стане нещатен сътрудник. Затова не е изненадващо, че из
Народното събрание щъкат среднисти, роднини на депутати и бивши партийни величия
с неясни цели и задачи. На теория нещатните сътрудници трябва да подпомагат
работата на депутатите, но на практика повечето от тях се стрпемят да получат
допуск за Народното събрание и топла връзка с депутатите и министрите там.
В последните години
скандалите с нещатните сътрудници понамаляха, но ето че май се задава един,
свързан с отбраната и харченето на милиони там.
До януари 2017г.
Константин Попов бе началник на отбраната, но след като изкара по-малко от
година на поста реши да се гмурне в политиката, като водач на листата на ГЕРБ в
17-ти многомандатен избирателен район Пловдив- област. Впоследствие амбициите
на Попов бяха насочени към поста министър на отбраната, но той не успя да се
пребори с Каракачанов и получи утешителния пост на председател на председател
на комисията по отбрана в НС, с право да си назначи до трима сътрудници.
За разлика от много свои
колеги, Попов е „скромен” и при разрешени трима е назначил само един сътрудник
– Калоян Росенов Панчелиев, който трябва да подпомага депутата, забележете –
във военната област.
Калоян Панчелиев е име,
което не говори нищо на обществото, а той самият е известен най-вече с това, че
е син на баща си Росен Калудов Панчелиев.
И тук започва да става
интересно. Панчелиев баща се представя като писател и издател на няколко
списания с военна тематика, но реално повече от десетилетие основните му доходи
идват от търговия с оръжия, консултантска и посредническа дейност в областта на
отбраната.
През 2009г. основава
фирмата „Хронекс” ООД, в която държи половината капитал. Другата половина е на
Христо Минков- бивш офицер от ВВС, който в последните години на службата си
работи в разузнаването. Двамата правят първия си удар с покупката на танкове
Т-55 от Сърбия, ремонта им у нас и пласирането им в Камбоджа.
Дейността на мощната
фирма „Хронекс” ООД в последните години е свързана със самолетите Пилатус, с
които разполагат нашите ВВС. Българската фирма е официален представител на
швейцарците у нас.
Разбира се, бащите не са
отговорни за заниманията на пълнолетните си синове, но в МО има редица явни
документи, които ясно показват, че цялата кореспонденция между швейцарската
компания и българското МО минават през „Хронекс”, а на значителна част от тях
за лице за контакт е посочен не друг, Калоян Панчелиев.
Синът редовно посещава и
военното летище в Долна Митрополия, където влиза, като официален представител
на самолетите Пилатус. Това обаче не му пречи да парадира с близките си
отношения с Константин Попов и позицията му в парламента.
Бизнесът на „Хронекс”,
който не се ограничава само до швейцарските самолети, явно върви добре. За
2017г., по данни на Българската търговско-промишлена компания, фирмата има
приходи от почти 3,6 млн. лв. и печалба от над 1,2 млн. лв.
Назначаването на сина на
виден оръжеен търговец от шефа на комисията по отбрана за негов съветник е явен
проблем, защото създава видим конфликт на интереси и предпоставки за корупция и
търговия с влияние, но въпросите около това назначение не приключват тук.
Откакто Константин Попов
е депутат фирмата Пилатус е сключила договори с МО на стойност от почти 13 млн.
швейцарски франка, което е близо 23 млн. лв. На фона на вечното нямане на пари
за армията и постоянните критики на опозицията за приземената военна авиация,
наливането на десетки милиони за поддръжка на самолетите Пилатус би трябвало да
е повод за хвалби от страна на военното министерство и министър Каракачанов.,
но от там идва само гузно мълчание. И май има защо.
Харченето на почти 23
млн. лв. за поддръжката на самолетите Пилатус в рамките на няма и две години е
абсолютен рекорд.
Бърза справка на сайта на
Агенцията за обществени поръчки показва, че толкова пари общо не са давани за
периода 2011г.- 2016г. За това време в поддръжка са вложени под 16 млн. лв.,
които са счетени за адекватни, за да се осигурят полетите с три-четири ПС-9 и
един ПС-12. Но за какво отиват толкова пари накуп? Единият от трите договора,
който е на стойност близо 2 млн. швейцарски франка или към 3,4 млн. лв. е за
ремонт на разбилия се през 2010г. самолет ПС-9М. Самолетът бе сериозно потрошен
при аварийно кацане след повреда в двигателя. С друг договор пък се купуват
тренажори и компютърни класове за обучение.
Самият Попов на 08.10.
2019г. в Долна Митрополия заявява: „Ние, в комисията по отбрана, настоявахме да
се вложат достатъчно средства за възстановяване на техниката в Долна Митрополия
за подготовка на летците като летателни апарати, но и за закупуване на такъв
вид съвременна техника”, явно визирайки новозакупените тренажори.
Възникват няколко
въпроса: имат ли права членовете на комисията, които да им дават основание да
настояват за закупуване на тренажори и не е ли това намеса на законодателната
власт в правомощията на изпълнителната.? Кои са народните представители,
членове на комисията за отбрана, притежаващи компетенции, позволяващи им да настояват
какво да се купи или не за нуждите на ВВС? Защо Попов като командир на ВВС, а
след това заместник и началник на отбраната не настояваше за закупуване на тази
техника, а точно сега? Може би някой го съветва правилно… Въпросите са много,
дано скоро получим и отговори.
Запознати от МО споделят,
че никой не е искал да влага толкова пари в поддръжката на самолетите Пилатус,
а ВВС са имали съвсем други приоритети, свързани с осигуряването на наличните
самолети и хеликоптери. Твърди се, че натискът за надуване на поръчката за
швейцарските самолети е дошъл отвън. А ремонтът на разбилия се преди осем
години самолет въобще не е бил желан от МО и от ВВС, като вместо това е имало
планове от него да се направи тренажор с малка част от парите, които сега се дават
за швейцарски тренажор.
Проблемите не свършват
дотук. Рамковото споразумение от 2013г. въобще не предвижда извършване на
ремонт на разбилия се ПС-9М и сключването на този договор е фактическо
нарушение на Закона за обществените поръчки.
Няма как да не се постави
въпросът дали назначаването за нещатен сътрудник на Калоян Панчелиев от
депутата Попов не е свързано с резкия разцвет на бизнеса на баща му и сериозен
натиск за наливане на пари в швейцарските самолети.
Не е ясно дали
щвейцарците в Пилатус имат въобще представи какви ги вършат местните им
представители, което прави скандала и международен. Точно заради проблеми от
страна на бизнес-етиката и възможността за повдигане на обвинения в корупция на
местните представители е строго забранено да имат официални контакти с
политически лица. А по-официален контакт от това местният ти представител да се
мотае безпрепятствено в парламента в ролята си на нещатен сътрудник на шефа на
комисията по отбрана, здраве му кажи.
В момента Пилатус са
затънали в корупционен скандал в Индия, като индийското правителство прекрати
всякакви контакти с швейцарската фирма и там тече сериозно разследване.
Прокуратурата в алпийската държава пък разследва компанията за отношенията й
със Саудитска арабия и Обединените арабски емирства.
Ясно е и друго - на
местните посредници се полага процент от всяка успешно сключена сделка.
Процентът варира около 5-10, а предвид дадените почти 23 млн. лв. вече говорим
за една доста сериозна сума вече, която ще отиде в джобовете на собствениците
на „Хронекс”, а може би и не само там.
Знае се обаче откъде
идват тези пари- от джобовете на българските граждани, които плащат за неясни
посреднически услуги. Порочна практика, за която министър Каракачанов говореше
доста в началото на мандата си, но изглежда сега е на друго мнение. В годините,
когато Попов бе командващ ВВС, след това заместник-началник и началник на
отбраната бе известно, че той е много внимателен и предпазлив в контактите си.
Попов се стараеше нищо да не цапа биографията му., а където имаше петна, се
изчистваха старателно.
Точно около това лъскане
на имиджа му е и причината за топлите отношения между Попов и семейство
Панчелиеви.
Един от бизнесите на
Панчелиев- баща е издателската къща „Еър груп 2000” ООД, която държи и
популярния сред военните сайт pan.bg. Сайтът най-често препечатва текстове от
други издания, но служителите на МО се възползват от анонимността на
коментарите под публикациите и често изливат нелицеприятни истини за
началниците си във военното ведомство.
Собствениците на сайта
пък обожават да пишат фалшиви коментари, за да атакуват една или друга личност
от военните кръгове съобразно моментните им бизнес интереси. Из коридорите на
МО е пресен споменът за това как Попов е изчитал коментарите под всяка
публикация за него и след това е звънял на Панчелиеви с молба за триене на
коментари и дори вземане на IP- адресите на публикувалите ги, а публикуването
на отрицателни новини и коментари по негов адрес е било повод за скандали.
Когато през лятото на
2017 г. се видя, че Попов е назначил Панчелиев – син за свой нещатен сътрудник
тръгна приказката, че така той си осигурява медиен комфорт.
През миналата есен
Панчелиеви, през тяхната частна фондация „Български криле”, издават книга за
Попов, която го представя в героични краски.
Тогава бившият генерал
имаше амбиции за евродепутатско място или в краен случай кметско място в голям
областен център, а книгата трябваше да му служи за рекламна брошура.
Близките му връзки с
отлюспения втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов обаче му изиграха лоша шега.
Изглежда апетитите в тази
топла връзка между български законодатели и оръжейни босове са по-големи от
книгоиздателската дейност.
През средата на септември
на сайта pan.bg се появи рекламен текст, който хвали дейността на Пилатус у нас
и системата, която е изградила в страната ни. Текстът завършва с
многозначителното изречение: „ Работилите в тази система днес вече се
реализират като генерали, полковници, военни аташета, инструктури и авиационни
школи, а в гражданския сектор като президенти, началници на кабинети,
зам.-министри, народни представители, председатели на комиии в Народното
събрание, директори на дирекции и експерти в дирекции, учени в университети и
др.”
При всички случаи на
Константин Попов му предстоят тежки обяснения- от това защо назначава човек
като Панчелиев-син и какви компетенции има той, през това дали е упражнявал
влияние за надуване на парите, давани за Пилатус, до това дали е наясно как
оръжейни търговци боравят с името му, когато се опитват да си осигурят повече
бизнес.
Изнасилвач
и крадец с присъди е шефът на НЗОК от ГЕРБ .
05.12.2016
Крадец и изнасилвач
управлява нашите 3,5 млрд.лв. в Здравната каса. Назначеният от ГЕРБ директор на
НЗОК Глинка Комитов има две наказателни присъди. На 20 юли 1977 г. в Плевен
осъждат тогавашния студент по медицина на 1 година затвор с 3 години
изпитателен срок. Членът, по който е наказан е за изнасилване. А в конкретния
случай става дума за изнасилване на МАЛОЛЕТНО МОМИЧЕ. Глинка влиза в затвора,
откъдето е освободен предсрочно само след 5 месеца. Според в. Уикенд, който
извади документите, доказващи Комитов като рецидивист, вероятно той е подписал
с Държавна сигурност декларация за сътрудничество и това му е помогнало не само
в конкретния случай, а и по-късно. Иначе как да си обясним, че при соца, където
моралният облик е от първостепенна важност, на него е позволено не само да
продължи, но и да завърши обучението си.
През 1983 г. той е съден
и осъден за кражба. Уикенд разкрива, че става въпрос за облаги не откъде да е,
а от сиропиталище – дом Майка и дете. Въпреки че делото е вписано като
Наказателно от общ характер, дали заради могъщ тъст или по друга причина, но
лекарят рецидивист се отървава само с административно наказание – глоба в
размер на 350 лв. Така приключва делото на 21 октомври 1983 г. Изходът е
сензационен, тъй като при строгата соцсистема, когато човек се е превърнал в
рецидивист, е невероятно присъдата му за второ престъпление да бъде по-лека от
първата. В 100% от случаите тя е по-тежка.
Той успява да изчисти
тъмното си минало след 1989 г. През 90-те години отново е разследван – този път
за източване на средства в Пловдивската болница, в която е станал началник.
Причината да няма последствия е, че се ползва с гръб от СДС. Сините го издигат
чак до зам.-управител на Касата. Името му нашумява и по царско време, когато е
замесен в скандал с луксозни автомобили, поднесени в подарък на шефовете на
НЗОК, сред които е. Незнайно защо разследването е стопирано през 2007 г. След
това като шеф на Втора градска болница, където работи сестрата на Борисов. Там
ревизия доказва нередности със закупуване на апаратура за 12,6 млн. лв.
На 12 март 2015 г., ГЕРБ внася кандидатурата му и Глинка Комитов
е определен за нов управител на НЗОК с гласовете на партията на Борисов, на РБ,
на ПФ, БДЦ и АБВ.
Забавно е, че в
биографията му, където естествено грижливо са изпуснати присъдите за
престъпления, е вписана сензационната новина, че докторът е ЗАВЪРШИЛ И ПРАВО.
Вярно, в УНСС, но не пречи на тази впечатляваща ирония на съдбата.
Кмет
от ГЕРБ купил 8 телефона за 20 000 лева на любовницата си с пари от общинската
хазна .
18.02.2020
Като носни кърпи с парите
на благоевградчани е сменявала скъпи телефони бившата зам. кметица на
Благоевград Христина Шопова.
Смартфоните са от
най-висшия клас на техниката.
Техника за 20 820 лв.
само за година е използвана от служители на висши постове в Община
Благоевград. Три смартфона само за месец
е получила бившата заместник-кметица Христина Шопова от Община Благоевград, а
стойността на „покупките“ надхвърля 16 000 лв. В медиите отдавна се появи
информация, че тя е била любовница на бившия кмет Атанас Камбитов от ГЕРБ.
Инвентаризационен опис на
дълготрайните активи разкрива сумите, похарчени от общинския бюджет за техника,
която е ползвана от хората на висши постове – тоест служебни телефони, таблети
и лаптопи.
Само през януари 2018
зам.-кмет Шопова е придобила три телефона за общо 5 967 лв. Смартфоните са от
най-висшия клас на техниката и най-търсени модели за 2018, затова и два от
телефоните струват по 2 699 лв., а третият е 1 369 лв.
Кметът
на Стамболийски напусна пост в ГЕРБ след имотен скандал .
Георги
Мараджиев категорично отхвърли обвиненията към него .
18.02.2020
Кметът на Стамболийски Георги Мараджиев е подал оставка пред Изпълнителната
комисия на ГЕРБ като областен координатор на партията в област Пловдив,
съобщиха от партията. Той е изтъкнал като мотив, че държи името на ПП ГЕРБ да
не бъде опетнявано, докато тече проверката на всички факти и обстоятелства
около сделките му. Мараджиев бе координатор на ПП ГЕРБ Пловдив-област от
септември 2018 г.
По-рано днес разследване на bTV разкри, че кметът на Стамболийски е
придобил 5 апартамента на морето по време на мандата си.
Имотите са в елитен комплекс в курорта Слънчев бряг, като три от тях са
купени на името на съпругата му, един е на сина му и един - на малолетна
внучка. Кметът, който управлява града втори мандат, също така е декларирал
2,5 млн. лв. лични приходи само за година.
Мараджиев е бивш бизнесмен, притежавал предприятията за полиетиленови
чували, различни видове фолио и пластмасови изделия в Цалапица, край
Стамболийски. Скандалните подробности за него изнася Илия Иванов, бизнесмен от
Стамболийски. Според него, Мараджиев прехвърля собствеността и управлението на
фирмите си към сина си през 2015 г. Тогава оставя неплатен кредит и овърдрафт
на стойност 3.3 млн. лв.
"Той във встъпителната си декларация показва 3,3 млн. лв. задължения,
около 600 000 лв. пари по сметка, с други думи той има 2,2 млн. лв. задължения
грубо. Проблемът не е откъде са парите на Георги Мараджиев, а
откъде са парите на кмета Георги Мараджиев,
защото просто такива цени не съществуват, на които са придобити имотите
му", обяснява Илия Иванов.
Два от апартаментите са купени през 2017 г., един през 2018 г. и два през
2019 г. Всичките са с площ малко над 50 кв. м., на цени, според имотния
регистър, между 58 000 лв. и 131 000 лв. Има и друга подробност -
Мараджиеви са купили в същия комплекс други 4 жилища преди кметския му мандат.
"В община Несебър данъчните оценки са между 900 и 1000 лв. на квадратен
метър. Имотите придобити от кмета Мараджиев са
декларирани по данъчна оценка, а някои и под нея.
Реално данъчната оценка на това, което той е продал е някъде между 60 и 70
000 лв., това също е много странно", допълва Илия Иванов.
Кметът отказа коментар пред телевизията. Пред нея е посочил само, че
в имотните му декларации ставало ясно, че има достатъчно пари за
покупките. През 2016 г. Мараджиев и съпругата му са придобили 2,5 млн. лв.
от продажба на близо 6 декара имоти (земи под халетата и производствените
сгради) на бившата фирма на кмета край Цалапица. Интересното обаче е, че
купувач е... синът им.
Обвиненията към Мараджиев реално
се появиха още през октомври
в сайта "Пловдив 24". Тогава те бяха част от предизборната
кампания и не доведоха до последствия.
Днес по обед Мараджиев излезе със специална позиция в социалните мрежи. В
нея той се защитава, припомня предизборните страсти и остро критикува
телевизията. Ето основната част от нея:
"Тази сутрин се събудих приятно изненадан от новина по телевизия БТВ,
че имам девет апартамента в Слънчев бряг. След като гледах репортажа и аз, и
съпругата ми вече се чудим колко апартамента имаме – пет ли са, четири ли са,
девет ли са. Докато подготвяше този репортаж, от който става ясно, че е по
сигнал на двама граждани от Стамболийски – единият
осъден на втора инстанция на две години условно
с четири години изпитателен срок, а другият не плащал години наред данъци и
даден на ЧСИ, който му отнема имота бившето Лятно кино, посъветвахме репортера
да си провери източниците. Но той не го направи и с риск да пусне невярна
информация, я пусна. А за лъжите, които говорят двамата граждани в репортажа,
аз ще ги осъдя за клевета. Тези, които ме познават, знаят откъде съм тръгнал и
какво съм постигнал през живота си. За тези, които знаят единствено, че съм
кмет на Стамболийски, искам да кажа, че преди това от 1990 г. се занимавам с
бизнес и първият кредит, който изтеглих е от 1992 година на стойност 100 000
лева с лихва 58 процента (публикувам снимки на документите за това). Бизнесът
ми не е от сега и всеки може да си направи сметка откога е и колко години не
съм работил друга работа освен тази, с която се занимавах преди да стана кмет.
Изградих една семейна фирма, една фабрика,
която осигурява препитание на семейството ми вече толкова години, както и
осигурява препитание на 50 души работници. Въпросът, който най-много се
повтаряше тази сутрин в репортажа, беше откъде са парите ми. А моят въпрос е:
защо аз самият не разбрах колко апартамента имам? Аз ще ви кажа: имам четири апартамента
в Слънчев бряг – по 50-60 кв. м. всеки. Показвам долу декларацията си от 2015
г., от която става ясно, че имам три апартамента в комплекса, закупени отпреди
да стана кмет. Четвъртият е от 2019 г. и ще го декларирам тази година.
По-важното е защо в репортажа не е показана декларацията ми от 2015 г., която
отговаря на всички зададени въпроси. Това е встъпителната ми декларация, в
която
пише колко пари и какви имоти имам преди а стана кмет.
Снимана е, всички могат да я видят под поста. Можете да видите и стойността
на трите ми апартамента. Публикувам и линкове, от които става ясно колко струват в Слънчев бряг апартаментите. Другото, което
искам да кажа е, че никога Георги Мараджиев като физическо лице не е имал
кредити. Кредити има фирмата, която управлявах преди да стана кмет, а сега я
управлява синът ми. Това е съвсем друго нещо, защото няма фирма в България,
която да не работи с кредити. Другото, което искам да съобщя, и което отново не
бе казано от репортера на БТВ е: декларирал съм средствата, които съм имал,
когато встъпих в длъжност. Виждат се в декларацията - 665 000 лв., а съпругата
ми е разполагала с 45 000 лв. Откъде са тези пари: от дивиденти на фирмата от
2013 г., така че сумите, с които аз съм разполагал преди да стана кмет са
пределно ясни и точни. (...) Аз съм може би единственият кмет,
който е ползвал личния си автомобил толкова време,
за да върши работата си в кметството. Имам декларирани 665 000 лв. в
началото на мандата, с които ако искам мога да си купя не четири, а повече
апартаменти. И произходът на парите е съвсем ясен и точен. Ако съм имал някакви
притеснения, щях ли да подавам данъчна декларация. Другото, което искам да кажа
е: цитирани сме аз и съпругата ми, че сме продали имот за 2 200 000 лв. Да това
става ясно от декларацията ми за 2016 г. Декларирам като кмет на община
Стамболийски една сума от 1 250 000 лв. и съпругата ми има 1 000 000
лв. декларирани. Искам да попитам аз
като кмет на община нямам право да продавам ли?
Като кмет нямам право да си купя апартамент ли? Нямам право да живея
нормален живот ли? Откъде са тези 1 250 000 лв. – от продажбата на имот.
Този имот е целият ми живот. Този имот е цялата фабрика и това не са 6 декара
земя в землището на Цалапица, в декларацията точно и ясно е описано – това е
парцел, офис и производствена база. Това е граденото от мен в продължение на 20
години. И тъй като тази собственост е на мое име и на съпругата ми, беше
продадена на фирмата, която управлява синът ни и парите не са дадени от Рангел
Мараджиев, а са дадени от фирмата, която той добре управлява. За да продадеш
един имот на свързани лица, си длъжен да направиш пазарна оценка. Така че и
този мит е разбит –
има пазарна оценка на имота, това не е нива,
това е производствена фабрика, а на каква цена ще продавам си е лично моя
работа, дали ще го продам за 2 000 000 и да си гарантирам старините или за 3
000 000 – това си е моята фабрика, която съм изградил със собствените си ръце,
и мога да я продавам на каквато цена искам, стига да не е под пазарната. И пак
казвам, абсолютно не се притеснявам за доходите си. Искам да благодаря на
избирателите си, че са с мен, а винаги ще има двама-трима, които няма да
разбират какво е да си кмет и никога няма да го разберат, и те
винаги ще са в предизборна кампания
с мечтата си да седнат на кметския стол. Но, както винаги съм казвал за мен
най-важният капитал са хората и когато изляза на улицата и видя безплатния
транспорт и пълния безплатен детски център, новите асфалтирани улици – това
което съм постигнал за четири години, за мен по-голяма радост от това
няма".
Няколко часа по-късно Мараджиев свика пресконференция. Тя премина при
твърде високи градуси на напрежение.
Най-напред кметът заяви, че хората, които го атакуват, са общинският
съветник Атанас Мавродиев и бизнесменът Илия Иванов, който сутринта бе в
bTV. Посе изреди дивидените от фирмата му "Полипласт", платени в
годините назад на него, съпругата му и сина им - така обясни произхода на
семейните средства. Мараджиев разказа и за придобиването на апартаментите, в
които нямало нищо нередно.
В истински екшън обаче се превърна точката "земя, продадена на
сина".
Кметът отрече да е продавана нива, както твърди телевизията. Ставало дума
за парцел с производствената база на семейния бизнес - фирмата
"Полипласт". Съпругът и съпругата Мараджиеви продават терена през
2016 г. на фирменото дружество, което пък се управлява от сина им Рангел.
Всичко това било надлежно описано в документите. Сделката за 2.2 млн. лв. била
малко над данъчната оценка. Продажбата била продиктувана от желанието на
родителите имотът да остане в семейството им, тоест в сина, който отдавна
работел във фирмата. Единият от враговете на Мараджиев обаче - Атанас
Мавродиев, се оказа, че присъства на пресконференцията и размаха нотариалния
акт на имота. В него пише - заяви Мавродиев - че е продадена именно нива, тъй
като складовете и офисите били ипотекирани. Мараджиев отрече. Между тях избухна
яростен спор, подплатен от многократни припомнания на кмета, че Мавродиев е
осъден на две инстанции.
"Трябва или не да се платят данъци по сделката" -
това пък бе финалния акорд на кавгата. Според Мараджиев - не, затова не е
плащал. Според опонента му обаче е трябвало да се внесат 250 000 лв. ДДС.
Но и това не бе всичко на скандалната пресконференция. В края й по желание
на местен журналист бе обсъдено състоянието на общински преливник. Според
журналиста съоръжението било лошо от 7 месеца насам. Мараджиев отрече, завихри
се спор. В края кметът къде на шега, къде наистина, стрелна, че имал
подхвърлени записи, в които събеседникът му иска пари от друг общинар за медиен
комфорт. "Това ще бъде на друга пресконференция", заяви с полуусмивка
Мараджиев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар