СВЕТЪТ ЗА НАС 25

Държавният департамент на САЩ: България има проблеми с човешките права, корупцията и съдебната независимост

13.04.2022

България има значителни проблеми с правата на човека, сериозни проблеми със съдебната независимост, корупцията, нетолерантността и ограниченията върху свободното изразяване, включващо заплахи за насилие над журналисти и корпоративен и политически натиск върху медиите. Това се казва в годишния доклад на Държавния департамент на Съединените американски щати за човешките права у нас за миналата година. Американското посолство в София публикува частта от доклада, отнасяща се за България.

В доклада се съобщава за сериозни корупционни прояви. Именно корупцията, заедно с неефективността и липсата на отчетност са сред посочените причини за ниското доверие в съдебната система, въпреки че Конституцията и законите предвиждат тя да е независима. Изразява се загриженост от „липсата на съдебен контрол срещу решение на прокурор да не започне разследване“ и от влиянието на прокуратурата върху Висшия съдебен съвет и магистратите.

Държавният департамент се спира и на данните за незаконно подслушване и следене в България, като се позовава на заключението на специалната комисия в НС за над 900 лица, сред тях политици, магистрати и журналисти, които са били обект на наблюдение по време на антиправителствените протести през 2020-та. В доклада е упоменато и разследването за полицейско насилие срещу демонстранти под колоните на Министерския съвет.

В документа се посочва, че независими медии са били обект на открити атаки от политици на всички нива и от административен и съдебен натиск. Цитирано е изказване от май м.г. на бившия директор на БНР Андон Балтаков, че законът благоприятства политическата намеса в управлението на медиите чрез контролирано финансиране.

Споменават се и твърденията за нерегламентирани обществени поръчки и авансово преведени от предишните управляващи големи суми за все още неизвършени дейности и услуги т.нар. инхаус процедури. Не са получени сигнали за сериозни нарушения по време на президентските и парламентарните избори, се казва още в документа.

САЩ за България: Безнаказаност, корупция и проблеми с медийната свобода .

21.03.2023

Действията на българското правителството за справяне с корупцията и незачитане на човешките права са "недостатъчни". Това е записано в новия годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за спазване на човешките права в частта, посветена на България. Документът бе представен късно вечерта в понеделник. Той се отнася за миналата 2022 г. В него се твърди едновременно, че са предприети стъпки за разследване на официални лица, които са с обвинения за извършване на нарушения на човешките права и корупция и че в същото време има проблем с безнаказаността. Въпреки че законът предвижда наказателни санкции за корупция от длъжностни лица, властите не прилагат закона ефективно и се съобщава, че длъжностни лица във всички клонове на управлението са участвали безнаказано в корупционни практики, пише в доклада и се добавя, че "през годината е имало множество съобщения за корупция".

Според САЩ, "значимите проблеми с правата на човека" в България включват достоверни съобщения за жестоко или унизително отношение от властите, включително към задържани, мигранти и разселени и институционализирани деца, произволни арести,- сериозни проблеми с независимостта на съдебната система, както и сериозна корупция. Като проблем са посочени и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към членове на ромската общност, както и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални.

В доклада са изрично посочени и два случая, при които според Държавния департамент става дума за произволни арести. В първият се разказва как на 1 март м.г, омбудсманът протестира срещу 24-часовото задържане в първо полицейско управление в София на ученик от 10 клас заради графити върху паметник, като е настоял, че мярката е несъразмерна на деянието. Според омбудсмана ученикът е бил неправомерно лишен от достъп до адвокат – въпреки че е подписал декларация, с която се отказва от правото си на адвокат – тъй като адвокатът за непълнолетни е задължителен. На 3 март ръководството на МВР уволни началника на участъка и разпореди допълнително обучение на всички униформени полицаи, работещи с непълнолетни, пише в доклада.

Във втория пример на Държавния департамент, се посочва как през август м.г. Софийският административен съд потвърди решението на Софийския районен съд, че бившият премиер Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и съветникът по връзки с обществеността Севделина Арнаудова са арестувани незаконно. През април Софийският районен съд постанови, че властите не са успели да съберат „нито едно добро доказателство за съучастието на обвиняемия в предполагаемото престъпление“. На 17 март полицията арестува тримата като част от разследване за изнудване, но ги освободи след 24 часа без повдигане на обвинения, се посочва в доклада

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че "и на децата беше ясно, че арестът ми беше незаконен, поръчков и наказуем". "Но бих засегнал арестите на десетки хора в предизборните камппании - върнахме се в 90-те", заяви Борисов пред симпатизанти в Хасково и добави: "трябваше ли да ви го каже Департаментът, уважаеми медии?"

Интересно е да се отбележи, че само преди няколко седмица друго министерство в САЩ - на финансите, включи едно от посочените от Държавния департамент лица - Владислав Горанов, в санкционния списък по закона "Магнитски". Иначе в американския доклад за човешките права се натъртва и на въпроса за медийната свобода. Заключението на американското външно министерство е, че условията в страната продължават да влияят негативно на медийния плурализъм. Цитирани са също заключения, които констатират високо ниво на политическо и икономическо влияние върху медиите в комбинация с високи нива на концентрация на собственост. Посочват се и притеснения за независимостта на обществените медии и "недостатъчна редакционна независимост при всички видове медии".

Когато миналата седмица САЩ наложиха санкции срещу двама български бизнесмени, един служител на разузнаването и над 60 компании, Христо Иванов, председател на опозиционната партия “Да, България!”, приветства това като ''приятелски жест'' от страна на Вашингтон. Като проблеми са отбелязани и достъпът на малцинства в медиите и дела за клевета срещу журналисти, които публикуват статии с обвинения в корупция. В доклада са представени и случаи на антисемитизъм, като се допълва, че "антисемитска риторика продължава да се появява редовно по социалните мрежи и под формата на коментари под медийни статии онлайн". Oт друга страна, се отбелязва, че националистически партии, в това число "Възраждане" редовно обвиняват защитници на човешките права в измяна.

Докладите на Държавния департамент за състоянието и зачитането на човешките права и правата на работещите в 198 страни и територии се създават заради изискване по закон и се представят в американския Конгрес.

При публикуването на докладите за всички страни държавният секретар Антъни Блинкън посочи, че докладите са базирани на факти и при написването се прилагат едни и същи стандарти както към съюзници и партньори, така и към страни с, които САЩ има различния. "Целта на докладите не е смъмряне или опозоряване, а да се предложи ресурс за тези по света, които работят да пазят и поддържат човешкото достойнство, когато те са под заплаха по много различни начини", каза още Блинкън.

Той допълни, че при създаването на докладите се знае, че и Америка има проблеми с човешките права и това, което отличава Америка и други демокрации е, че говори открито за проблемите си.

Евростат: България остава най-бедната страна в ЕС .

23.03.2023

През 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (ППС), варира между 59 на сто от средното равнище за Европейския съюз в България и 261 на сто в Люксембург. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.

Данните показват значителни разлики между страните членки на ЕС по отношение на БВП на глава от населението - показател, използван за измерване на икономическата активност. През 2022 г. Люксембург и Ирландия регистрират най-високи нива на БВП на глава от населението, изразени в ППС, съответно със 161 на сто и 134 на сто спрямо средното ниво за Евросъюза. След тях се нареждат Дания (36 на сто над средното за ЕС), Нидерландия (30 на сто), Австрия (25 на сто), Белгия (21 на сто), Швеция (19 на сто) и Германия (17 на сто). Държавите с най-ниски нива на БВП на глава от населението, изразен в ППС, през миналата година са били България (41 на сто под средното ниво за ЕС), Словакия (33 на сто) и Гърция (32 на сто).

Паритетите на покупателната способност (ППС) измерват съотношенията на цените в сравняваните страни и се използват за превръщане на стойностните показатели в единна условна валута, наречена „стандарт на покупателната способност” (СПС), която изравнява покупателната сила на различните национални валути.

Австрия потвърди - не ни иска в Шенген .

01.08.2023

Австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер потвърди позицията на Австрия срещу влизането на България и Румъния в Шенген. Карнер съобщи, че през първата половина на тази година от страната са изведени доброволно и принудително 5900 чужденци - с 20 процента повече отколкото през същия период миналата година. "През първата половина на годината повече кандидати за убежище са напуснали Австрия, отколкото са новите подадени молби за убежище", каза на пресконференция Карнер, цитиран от местни медии. Отделно, по данни на министерството на вътрешните работи, около 18 500 души са избегнали процедурата за предоставяне на убежище, като доброволно са напуснали страната. "Това е положителен баланс, но не е повод за празнуване, а задължение да продължим да работим усилено в тази насока", каза австрийският вътрешен министър.

Карнер отхвърли обвиненията, че австрийски полицаи участват косвено в нелегални "пушбек" (pushback или отблъскване - термин, който се използва за мигрантите, които са връщани веднага обратно през граница). Карнер заяви в радиоинтервю: "Факт е, че "пушбек" е насилствено отблъскване на границата. Това е незаконно, вярно е. Допустимо е обаче хората да бъдат връщани обратно на границата, ако нямат шанс да влязат законно. Това прави Австрия, това очевидно прави Унгария, това правят Германия с Австрия, това е нормална практика."

Въпреки тенденцията за намаляване на броя на търсещите убежище, Карнер иска Австрия да продължи да налага вето на присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство за свободно движение. Граничният контрол е част от успехите, затова ситуацията остава непроменена, заяви австрийският вътрешен министър.

България е поставена в "сив списък" за пране на пари, като стъпка от процес по изпълнение на ангажименти. Смисълът от решението на Специалната група за финансови действия е да съгласува действията в тази сфера с препоръките на Г-7.

30.10.2023

България беше включена в "сивия списък" на държавите, подлежащи на "засилено наблюдение" от Организацията за борба с изпирането на пари (Financial Action Task Force (FATF)), а четири други държави, сред които Панама и Каймановите острови, бяха извадени от списъка, предаде АФП. По този начин България се присъединява към 22 други юрисдикции в този списък, които имат „стратегически недостатъци в техните режими за борба“ срещу прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия. В съобщението на FATF се посочва, че страната „работи активно“ с FATF, за да поправи тези констатиции.

През октомври 2023 г. България пое политически ангажимент на високо ниво да работи с FATF и MONEYVAL (Комитетът от експерти за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма - бел.ред.) за укрепване на ефективността на своя режим за борба с изпирането на пари и борба с финансирането на тероризма, се казва още в съобщението.