ИНСПЕКТОРЪТ

Мокра, студена, отегчителна вечер .

Инспектор Бой Тиквун стоеше скрит във входа на кооперацията, която се намираше срещу избирателната секция. По стълбите на сградата, като преплетени калчища, се търкаляха кълба от весел смях, шум от гръмки разправии, музика. Живущите се готвеха за вечеря и като че ли не се интересуваха много, много от предстоящото съобщаване на изборните резултати.

„Ютията“ в джоба на инспектора тежеше като бетонен панел. Тази вечер той нямаше никакво желание да стреля и да вдига гюрултии. Но инструкцията беше ясна – да се „препарира“ на място всеки, който се опита да внесе машина за гласуване в избирателната секция. Нищо не биваше да попречи на фалшифицирането на изборните резултати тази вечер.

В греещия , като слънце прозорец на избирателната секция инспектор Бой Тиквун виждаше красивата като Горгона председателка на избирателната комисия, която драскаше върху избирателните бюлетини, като полудял художник пред платно за рисуване. А, колко му се искаше тя да клекне пред него и да свали ципа на панталона му, а той да я затрупва с подправени бюлетини, които го правят кмет на Ню Йорк ... Мечтииии ...

Отегчението го беше хванало за вдигнатата яка на шлифера и опъваше подсъзнателно нервите му. В такива моменти, в съзнанието му изплуваха спомени от детството. Много хора си мислеха, че майка му го е кръстила Бой, защото е незаконно дете на аглийски курортист, дошъл да се удави в алкохол на Съни Бийч. Истината, обаче, не беше толкова приятна. Тя го бе беше кръстила Бой, защото разбираше само от бой.

Последните гласоподаватели излизаха от избирателната секция, а малко по – надолу, на ъгъла на улицата, мургав индо – българин ( нещо като афро – американец, но не точно същото) им даваше по 50 или 100 лева по списък, за да се почерпят за правилното гласуване.

Избори, избори, избори ... Тъпотия ! Колко хубаво щеше да бъде, да го назначат за кмет от ЦК на БКП, без никакви избори и да си кара така до пенсия . Ама Не ! Демокрация – бабини деветини ! Сега вместо да виси във входа на кооперацията и дъждът да гаси цигарата му, можеше да си седи пред кочината на двора в Банкя, по долни гащи и приятно охладеното уиски да се стича в гърлото му, като дефицитен антибиотик ... ГАДОСТ ...