петък, 16 януари 2009 г.

МРЕЖАТА



На пръв поглед тя прилича на сюжет от смразяващ филм на ужасите. За съжаление, обаче, става въпрос за жестока действителност. Стотици хиляди същества съсипват държавата, денонощно вършат престъпления, превръщат живота ни в кошмар в продължение на дълги години. Те са мутанти. До вчера се наричаха комунисти, днес са мутирали в социалисти. Създадената от тях мрежа е в основата на абсурдната неокомунистическа политика провеждана след 10 ноември 1989 година.
Голямата лъжа, която , в условия на дълбока конспиративност разпространяват “червените шамани” сред привържениците на столетницата звучи така:
“ Откраднатите пари от пенсионерите, децата, от хората на България, се изнасят в чуждестранни банки и фирми. Там увеличават количеството си, след което, при завръщането на БСП в управлението на страната се връщат в страната и служат за повишаване жизненото равнище, за решаване на наболялите проблеми и за оставане на българската икономика в български ръце.”
Реализацията на подобна налудничава доктрина предполага създаването на мащабна мрежа, която не само да покрива цялата страна, но да простира пипалата си далеч извън границите на България. Не на последно място подобно начинание предполага и много сериозна задгранична подкрепа.
Субектите в “червената мрежа” са неизброими.
БАНКИТЕ “менте” бяха един от основните моменти в абсурданата неокомунистическа политика през последните 16 години. Те бяха създадени с ясната задача, да “приберат” голяма част от спестяванията на хората, след което да фалират и милиарди лева, които обикновенните хора са събирали с честен труд, през целия си живот, да изчезнат в небитието.
СИЛОВИТЕ ГРУПИРОВКИ са “наказателните” отряди на БКП/БСП. Те бяха създадени, като звена за екстремен “червен” терор. Мутрите тероризират обикновенните хора по всевъзможни начини:
v обири, чрез бюра за обмен на валута
v отнемане на недвижимо имущество, чрез фалшиви документи, оформени от “червени” нотариуси
v апартаментни и взломни кражби
v чрез застрахователни и охранителни фирми
v експлоатация на каналите за наркотици и проституция
v участие в приватизацията на съсипани от тях предприятия, които поради окаяното състояние в което се намират, се продават на безценица
v отклоняване на предприсъединителни фондове идващи от Европейския съюз, чрез фиктивни проекти, които никога не стигат до реализация
v данъчни нарушения и измами и т.н.,и т.н. …
Наследниците на Маркс, Енгелс и Ленин, предоставиха на хора с психиатрични проблеми, огромни финансови средства, луксозни офиси и автомобили, всевъзможни средства за комуникация. На криминално проявени психопати беше обещано, че дори и да бъдат подведени под отговорност, някъде по веригата следствие-прокуратура-съд нишката ще се скъса и извършените от тях престъпления ще останат ненаказани. Основните фигури в тези групировки са бивши милиционери, бивши партийни и комсомолски секретари, бивши спортисти – все лица с “червено” минало.
ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ И ФИНАНСОВО БРОКЕРСКИТЕ КЪЩИ ограбваха хората, по начина по който, ги ограбваха и банките “менте”.
ПОЛИТИЦИТЕ са една от най – търсените стоки на “червения” пазар. Но преди да поговорим за онези от тях, които са склонни да се продават ми се иска да напомня една публична тайна – много бивши комунисти получиха партийно поръчение да станат членове на други партии с основна задача да създават проблеми в работата им. Така постепенно някои дефинитивно десни партии се превърнаха във филиали на БКП/БСП и силовите групировки. Успешната търговия с политици ни направи свидетели на приемането на много “недъгави” закони, които очевидно обслужват интересите на “червената” мрежа . Как иначе да си обясним факта, че нашите законотворци, са решили да не облагат с данъци хазарта, а облагат с ДДС лекарства, учебници, помощни средства за инвалиди.
“ЧЕРВЕНИТЕ” ФИРМИ са основната част от търговските субекти в страната. Процентно те заемат най-голямата част в неокомунистическата мрежа. Изброяването на видовете фирмени измами, откровенно казано не е по силите ми. Иска ми се да кажа, че безобразия като тези във фирма “Топлофикация” – София и фирма “Консолид комерс” са една нищожна част от безкрайния спектър на престъпната неокомунистическата фирмена дейност у нас.
ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИ ЧИНОВНИЦИ с “червено” минало създават проблеми по “априлски”. Много от тях са залепнали по столовете си от времето на Тодор Живков. По голямата част от работният ден на тези лица е подчинен на информационното обслужване на “червената мрежа”, а проблемите на гражданите могат да почакат по-добри времена.
Очевидно е, че лавините от престъпления, които трябва да бъдат разследвани в България, не могат да бъдат случаен сбор от събития. За да преживее един народ целия, този кошмар е необходимо да бъде изпълнено едно много важно условие – държавата трябва да е парализирана. Тя трябва да е доведена до състояние в което да не може да противодейства на заливащите ни безобразия. Обезличаването на държавата и превръщането живота на обикновенните хора в кошмар е резултатът от дейността на МРЕЖАТА. След това колосално престъпление на БКП/БСП в най новата ни история, тя продължава да се подвизава в политиката и на всичко отгоре в момента е управляваща партия в рамките на една порнографска политическа коалиция. Опитите на бившите комунисти да разформироват, създадените от тях престъпни структури е зле проведена ПР акция. Тези престъпни структури вече се чувстват много силни и не желаят да се подчиняват на партията – майка. Те вече искат да заемат свое самостоятелно място в политическия живот на страната, прокрадвайки се зад политически движения и политически шарлатани. Провалът на бившите комунисти в борбата със създадената от тях организираната престъпност и разцепването на създадената от тях престъпна МРЕЖА ще покаже целият абсурд на неокомунистическата политическа доктрина провеждана в България през последните шестнадесет години.
Според мен рецептата за превръщането ни в нормална европейска държава се синтезира само в едно изречение – “ Хората на България срещу неокомунистическата мрежа!”.
А, вие как мислите ?



Ангел Йорданов


1. “Демокрация днес”, бр.46, 28 октомври 2006 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар