Сашо Дончев - част III
24.05.2009
Сашо Първи или кога човек трябва да проявява скромност
Като истински император се е изказал Сашо Дончев в Капитал през уикенда. Вероятно право на това му е дала съществената помощ, която (ако се вярва на мълвата) е оказал на групата - издател, за да не потъне нейният кораб.
Какво казва газовият цар? Той проявявал “хронично недоволство” към правителствата на България от 1989 г. до днес, нищо че доста по-скоро влезе в голямата игра. През 1989 г. великият разпоредител е бил скромен проектант и ръководител на строеж. Нищо повече.
Под държава той разбирал “измислени хора”,обществото било “далеч от представата си за свобода” и имало нужда от “реинженеринг”.
От друга страна Сашо Първи признава, че компанията, която управлява “живее в една много ясно прогнозируема среда”. Нали навсякъде бизнесът точно това иска от държавата – от какво е недоволен тогава? Нито казва, нито го питат.
Върхът на самочувствието е достигнат с репликата: “С държавата не се обичаме и няма начин да се заобичаме”. Тук оставяме настрана въпроса дали Дончев мисли, че не помним покойните Андрей Луканов, Илия Павлов и прословутото дружество Топенедрджи, създадено от тях с руснаците, покрай които Дончев влезе в голямата игра.
Оставяме настрана и темата, че България, за разлика от повечето други държави, дава огромен процент от цената на газа на ненужни посредници, какъвто е точно Овъргаз.
Как се отразява това на всеки от нас? С неплащаеми сметки за парно (и на газ за тези, които са се излъгали да влязат в омагьосания кръг), както и със завишени цени на продукти, които включват синьото гориво като компонент при производството си.
Ами, не е за обичане такава фирма или такъв човек не само от държавата, а и от народа.
Не са за обичане и по една друга причина. Идваме до въпроса за собствеността. Във въпросното интервю другарят Дончев възхвалява частната собственост и се нарича почтен човек.
19 минути си направи труда да види в регистрите какъв е той в Овъргаз Инк. Основното дружество всъщност е 50% руска собственост – на Газпром – един от символите на руската държава по времето на Путин.
Шеф на фирмата Овъргаз Инк. е замът на Газпром Александър Медведев. Втори човек е Богдан Будзуляк, когото помним още от времената, когато Луканов и Илия Павлов бяха газовиците на България, а Сашо Дончев – техен изпълнител, за да мине после в орбитата на Костов. Пиар на газовиците пък бе Волен Сидеров.
Всъщност Дончев и сега е изпълнителен директор на руснаците според справката ни в регистъра Дакси. В почти всички дружества Овъргаз Инк. е собственик на 100% или на друг решаващ процент. Само в пенсионния фонд Мултигруп има 10%, а във фалирата банка на Илия Павлов – Кредитна: 2,5%.
Още по-интересен е съдружникът с 50% в Овъргаз Инк. Това е Овъргаз Холдинг. Именно от него е представен в Капитал Дончев. Въпросната фирма е доста любопитна, защото 0,283% от нея държат “група физически лица”, а 99,717% са на Енерджи Консълтантс Лимитид, сочи Дакси. Въпросните Енерджи консълтантс на практика са собственост на офшорка с регистрация на Британските острови.
Питаме се колко почтено е заобикалянето на законите в страните – майки и пълненето на гушите на офшорни зони? Дали е знак за необичане на родината – държавата България и нейния народ, които си плащат сметките за газ, или за любов към тях?
Не се наемаме да отсъдим! Но прочитаме в e-vestnik.bg любопитен материал от Роман Купчински – дългогодишен водещ журналист в Свободна Европа, който сега работи за американската Джеймстаун фондейшън. Според различни източници въпросният мозъчен тръст бил креатура на ЦРУ по въпросите на соцлагера. Ето какво пише там под заглавие: “Българският Овъргаз, руският шпионин в Канада и Газпром”:
“Овъргаз Холдингс Лтд., сега известен като DDI Holdings Ltd. е регистриран първоначално в Лондон през март 1999 г. под името Енерджи Кансълтантс. Директор по онова време е софийският адвокат Явор Маноилов.
През май 2001 г. Шон Лий Хоган, британски гражданин, пребиваващ в Кипър, е назначен за директор на Енерджи Кансълтантс. Хоган е посочен като директор на 70 (!!!) компании. През 2001 г. Хоган става директор на Имърджинг маркетс Рисърч кансълтинг – компания, собственост на Пол Уилиам Хемпел.
Пол Уилиам Хемпел е арестуван на 14 ноември 2006 г. на канадско летище като руски шпионин. Хемпел заявява чрез адвоката си, че “той не е Пол Уилиам Хемпел, а руски гражданин...отрича да е шпионин”, пише Франс прес.
Енерджи Кансълтантс променя името си на DDI Holdings. Сашо Дончев е обявен през март 2008 година за “директор 1”, Маноилов за “директор 2”. За акционери са посочени Саут Истърн Юръпиън Енерджи, регистрирано на британските Вирджински острови. Вестник Дневник съобщава, че DDI Holdings е мажоритарен акционер с дял 98,1% в газовия холдиниг, Сашо Дончев е с 0,37%.
Защо Овъргаз използва такава сложна мрежа от холдингови компании, фирми на Вирджинските острови и номинални директори? Трябва ли да се скрие самоличността на крайните облагодетелствани?”
/препечатано със съкращения/
В следващата част от поредицата - другаря Сашо Дончев – IV.
Няма коментари:
Публикуване на коментар