Волен Сидеров и медиите

Възможно ли е човек, известен със своята хамелеонщина и безпринципност, да свърши нещо полезно за обществото?
Ако наистина има нещо, което дотолкова да напомня правилата и законите в проситутцията, това безспорно е нашата политичска класа. И особено новоизлюпените „държавници” като Волен Сидеров, който, след като преметна 600 000 души, които гласуваха за него, днес им навира в очите 5-годишнината от основаването на партията си. Да, ама тази партийка вече се топи като сняг и накрая ми се струва, че ще я последва участта на НДСВ и други подобни изкуствени творения. На същия принцип между впрочем е създадена и управляващата ГЕРБ, събрала в редиците си хора от кол и въже.
По силата на ротационния принцип Сидеров поема председателството на комисията за контрол над ДАНС с похвалното намерение да даде тласък на работата й. Дотук добре. Но как ще извърши нещо полезно за обществото човек, известен със своята хамелеонщина и безпринципност? Единственото, което явно го води в неговата политическа кариера, е личният му интерес и облагодетелстване. Защото по никакъв друг начин не мога да си обясня изпращането на Калинка Крумова в Истанбул за изплакване очите на Ердоган, неуважението на белоглавия вожд към жертвите на турския тероризъм на гара Буново, скриването му около скандала с майор Даниела Благоева в Афганистан, както и гузното му мълчание относно приемането на Турция в Европейския съюз. Сега очаквам да видя паешкото му поведение и към инициативата на ВМРО и ТВ СКАТ за референдум по последния въпрос. Поемайки председателството на комисията за контрол над ДАНС, Волен се закани на милирадерите в медиите и успя набързо да ни спретне такава клюкарска каша, за която би му завидял дори надареният кулинар Ути Бъчваров. Покрай скандала с Валерия Велева и показните акции на министър Цветанов, покрай разните „октоподи”, „медузи” и цялата морска фауна, покрай виновника за всички държавни недъзи Алексей Петров, Сидеров създаде цял епос от врели-некипели махленски съчинения.
Винаги съм се чудел как има наглоста и смелостта да жонглира в публичното пространство с неща, недоказани и напълно измислени, за които и барон Мюнхаузен не би могъл да се сети. Неслучайно в едно свое интервю той се беше самоопределил като „помияр”.
Довчера журналист, днес Сидеров се изживява като „мъдър политик”, който не ще прости на доскоршните си колеги от медиите. Довчера боготворящ ТВ СКАТ, благодарение на която грабна парламентарния кокал, днес той лае срещу нея, доказвайки за пореден път, че чувството за благодарност и признателнсот най-ярко разграничава свестния човек от помияра. Защото, видите ли, ТВ СКАТ го критикувала. Естествено, че ще го критикува, защото в нея има принципи, по-железни от неговите предизборни 20 правила, които той отдавна е забравил. В крайна сметка „Какво е виновен Ювенал*, че е родена Месалина*?”. Какво е виновна ТВ СКАТ, че Сидеров е помияр? Защото по отношение на нея той направи онова, което народът е формулирал с поговорката: „Изтъка си платното, та си ритна кросното”.
Но нека да видим няколко негови твърдения, за да не бъдем голословни.
„Да се атакува Доган сега е като да вадиш нож на умряло куче, - подчертава лидерът на „Атака”, - единствен аз го нападах, когато беше силен”. Това е абсолютна лъжа, защото Доган дърпа конците и на Борисов, и на Сидеров. Иначе как да си обясним, че двамцата не свалиха новините на турски език, както се заканваха, и защо клекнаха пред Анкара? „Преди няколко месеца именно медиите на Октопода писаха, че Борисов се е споразумял с Доган. Сега всички те трябва да си изядат статийките" – продължава Сидеров. Интересно ми е какво трябва да изяде той самият за подобни твърдения?
„Медиите са част от Октопода, част от престъпността” – заявява той и изброява в. „Труд”, ТВ СКАТ, в. „Галерия”. Ето и явните му клевети по отношение на ТВ СКАТ: „Тази кабеларка била закупена тайно от Трактора още по време на парламентарните избори миналата година и нейният дотогавашен шеф се продал тотално. Именно затова той под диктовката на Алексей Петров сменил рязко курса на телевизията, започнал да плюе Сидеров и АТАКА и да величае протежето на Петров - Яне Янев. Вярното му (засега) куче Касабов организирал серия от плювателски предавания, така също и договорил със "168 часа" публикации, които да очернят Волен Сидеров пак под диктовката на Алексей Петров. Целта била снижаване на вота за АТАКА и изземване на електората от РЗС - партията, политически проект на Алексей Петров. Ами защо до вчера самият Сидеров се появяваше само по тази „кабеларка”. Нали с нейна помощ се докопа до властта? Иначе кой щеше да знае за него?
А ето и скалъпените му обвинения към Алексей Петров: „Но това, което знам със сигурност, е, че този човек имаше влияние върху определени медии, имаше амбиция да направи нещо като медиен пул и беше започнал да го прави - с вестник "Галерия", с телевизия СКАТ, с 1 или 2 сайта. Един от тях - "Афера", тръгна с това да го пропагандира като евентуален политик. Ами когато спирахме строежа на джамията в Бургас и когато всъщност стана разривът между „Атака” и ГЕРБ, къде беше великото ни дуче Волен? Даже не му видяхме очите? Да лъже наивните, само не и нас, които сме живи свидетели на неговите пошли машинации.
И накрая искам да му припомня едни много подходящи стихове за неговата предателска дейност към народа и отечеството от великия български поет Никола Вапцаров:
Народ е това! –
А някой нахакан келеш
си мисли,
че може сърцето му в шепа да хване.
Няма да стане тази работа – никой не може да убие свободното слово у нас! Жалки и смешни са усилията ви, г-н Сидеров!

Стоян Георгиев
В. Десант

П.П. на afera.bg: Сидеров отново се изказва напълно неподготвен по отношение на afera.bg Според него сайта бил тръгнал с това да пропагандира Алексей Петров като политик. Фройдисткото вторачване на Сидеров в Петров навярно има своите дълбоки причини, хубаво е, гробокопачът на „октопода” обаче да проверява фактите. Afera.bg тръгна на 28.01.2008 година. По това време Сидеров беше в прекрасни отношения с Алексей Петров и никак, ама никак не споменаваше името му. А пък и Петров изобщо нямаше нищо общо с политиката. Разбираема е агресията на Сидеров по отношение на някои медии, но когато това се прави така фанатично и натрапиво възникват логичните въпроси – има ли нещо лично, и защо само председателя на комисията за контрол върху ДАНС се съсредоточава единствено върху Алексей Петров. Ами Бареков? Ами монопола на Ирена Кръстева и Делян Пеевски? Ами гробовното мълчание на Сидеров за „медузите”?