Възходът на ТИМ или за българската Камора и Варна като Неапол
Има време, в което варненската икономическа група ТИМ навлиза в нов етап от своето съществуване. След като успява за кратък период да акумулира значителна собственост, групата предриема преструктуриране на част от бизнеса си. Някои погрешно тълкуват това като пореден опит за легализация. Истината е, че легализацията на ТИМ започна доста по-рано и поне на ниво държавни институции тя отдавна е факт. Със своите над 150 фирми и близо 10 000 наети служители в различните подразделения, корпорацията основателно може да претендира за една от сериозните икономически структури в България. Влиянието на ТИМ в отделни сектори на икономиката (като търговията със зърно например) е толкова значително, че стига да иска, тя лесно би могла да влияе на цените в национален мащаб. Концентрацията на толкова голяма икономическа мощ едва ли може да бъде пренебрегвана от която и да било власт.
Въпреки зачестилите медийни изяви на хора от корпорацията обаче политиката им засега изключва пълното медийно разкриване на фирмите и лицата от структурата. Мнението на шефовете е, че негативният имидж на ТИМ ще продължи да съществува. „Докато се занимаваме с черна работа като събирането на лоши кредити и преследването на длъжници, срещу нас винаги ще има съпротива”, заявяват от ТИМ. Това би трябвало да означава, че още поне известно време шефовете на империята ще продължат да разчитат на тайнствеността, която винаги е съществувала около тях.
Митът за ТИМ
Дълго време се смяташе, че името на групата е възникнало като съкращение от имената на тримата босове на групировката - Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Самите тимаджии отричат това. Според тях името на групата идва от английското team, тоест отбор. “Ние сме от един отбор”, обичат да казват за себе си босовете на корпорацията, които до един са бивши спортисти по карате. Около структурата на групата също се носят различни легенди. Истината е, че конгломератът от фирми няма един собственик, а всички дружества са под контрола на 12 души. Всеки от тях държи определен процент от активите и управлява отделно направление на бизнеса. Самите фирми обаче са толкова много, а връзките помежду им - толкова преплетени, че е невъзможно да се направи изчерпателна картина на целия бизнес. “Ние сме като кооперация”, твърдеше преди време Иво Каменов. В структурите на ТИМ пък се шегуваха, че не случайно на групата се е паднало да купи именно Централна кооперативна банка (ЦКБ), тъй като най-добре съответства на структурата, по която е създавана и развивана групата.
И все пак се твърди, че с най-голямо влияние в управлението са Марин Митев и Иво Каменов. Първият контролира бизнеса във Варна и региона, а вторият отговаря за дружествата в София. Производствената дейност на корпорацията пък е поверена в ръцете на Тихомир Митев.
Медийният бизнес, част от който е и телевизия “М-сат”, в. “Черно море” и Агенция “Черно море” на времето си в частта само на телевизията е поверен на Йордан Йорданов. По-късно той се занимава с продуцентската дейност, но се твърди, че свалянето на телевизионното шоу “По-добре късно, отколкото никога” от БНТ и проблемите със старта на играта “Руска рулетка” са му създали проблеми в корпорацията. Част от неговите “ресори” са поверени на Мирослав Несторов. Несторов е завършил морското училище, бил е офицер на подводница, след което е защитил магистърска степен по икономика. В неговата сфера на влияние попада целият сектор “Услуги”, в който влизат огромен брой фирми, обединени под шапката на “Мустанг холдинг”.
Със зърнения бизнес се занимава Христо Чираков, който преди това оглавяваше и риболовната дейност като шеф на фирмата “Булфиш”. Според различни източници с различни ръководни функции в групата са още Тихомир Винчев, Венцеслав Евстатиев и Тихомир Атанасов. Имената на останалите босове на корпорацията не са публично известни.
Началото
ТИМ е създадена от десетина души. Всички те са бивши морски пехотинци от поделението “Тихина” край Варна. Това е секретно поделение към военноморските сили, където години наред са се обучавали елитните спецчасти - десантчици, водолази и парашутисти. Повечето от основателите са бивши състезатели по карате, участвали и в националния отбор по киокошинкай и взели не една и две титли на международни турнири.
Единият от основателите Марин Митев например е бил три пъти шампион на армията по ръкопашен бой и многократен републикански шампион по карате. Твърди се, че като морски пехотинец е имал над 800 скока с парашут. Около името се разпространяват различни легенди. Според една от версиите в три от скоковете основният парашут на Митев е отказал и той е оцелял благодарение на резервния.
Шефът на софийското звено на ТИМ и “Химимпорт” Иво Каменов също е бил републикански шампион по карате фул контакт, трети на европейско първенство и шампион на армията по ръкопашен бой. Той е значително по-млад от Тихомир Митев и Марин Митев. Затова години наред е бил охранител на по-висшестоящи босове на групата. След дълго доказване е бил повишен в длъжност, като му е било гласувано доверието да управлява финансовите активи на империята.
Според вътрешните правила на ТИМ това е нормалният път за растеж в йерархията. За да станеш охранител на някой от големите босове, е нужно да имаш минимум четири години вярна служба зад гърба си. “Който си заслужи бизнеса, влиза в корпорацията”, гласи едно от неписаните правила на ТИМ. Типичен пример за това е прокуристът на ЦКБ Тихомир Атанасов, също бивш състезател по карате, за когото се знае, че е започнал кариерата си като шофьор и охрана на Иво Каменов.
Някои от бившите командири в “Тихина” и дългогодишните треньори по карате също са на ръководни постове в групата. Бившият заместник-командир на поделението Красимир Николов става шеф на „Ми-2″ ООД - едната от двете охранителни фирми, собственост на групата. Дългогодишният треньор по карате Константин Божилов, при когото са тренирали повечето от босовете на корпорацията, пък става изпълнителен директор на „ТИМ клуб” ООД.
Първи стъпки в бизнеса
По разкази на хора от групата принудителното събиране на лоши кредити си остава един от основните бизнеси на ТИМ. До техните услуги са прибягвали не една и две финансови институции, в това число и държавни банки. В страна като България, където длъжникът винаги е бил по-силен от своя кредитор, често пъти това се оказва единственият начин за събиране на лоши кредити. А тимаджии са доказали, че могат да въздействат на неизрядните длъжници.
Фирмата ТИМ ООД е регистрирана през декември 1993 г. Смята се, че именно от нея започва развитието на варненската империя. Дружеството се занимава главно с охрана на обекти и според първоначалната регистрация се представлява от Тихомир Митев и Марин Митев. Твърди се, че първият по-голям договор, сключен от бившите морски пехотинци, е бил за охрана на курорта “Св. Константин и Елена”.
Другият голям бизнес в началото е бил добивът на рапани чрез фирмата „ТИМ-фиш”. Организирането на този бизнес не е коствало много усилия, тъй като повечето от служителите на ТИМ по онова време са били бивши водолази от поделението в „Тихина”. Добиваните рапани са били продавани на японска фирма по договор, сключен с посредничеството на българската федерация по карате. След няколко години бизнесът запада заради намесата на турски риболовни фирми, които започват да изкупуват рапани по българското Черноморие.
Навлизането в зърното
става в средата на 90-те, след като ТИМ успява да завладее повечето от най-големите зърнобази и силози на бившата държавна фирма “Зърнени храни”. Към тях впоследствие са прибавени и базите на небезизвестния зърнен търговец Филчо Колев. По собствени признания на групата в момента под неин контрол се намират 5 мелници и над 20 зърнобази в цяла България. В това число влизат осемте зърнохранилища и мелницата в Добрич, които бяха придобити след покупката на Добруджанска банка. По груби изчисления групата разполага в момента със складови вместимости за над 1.5 млн. тона зърно, което я прави основен играч на този пазар.
Интересите на ТИМ в селското стопанство не се ограничават само в зърнопроизводството. Твърди се например, че чрез своите две кланици корпорацията държи около 30% от производството и износа на гъши дроб за Европа. Варненската група пробива и в лозаро-винарския бранш, след като ЦКБ сложи ръка върху ЛВК “Гъмза” - Сухиндол, и с това успя да се намеси в търговията с наши вина зад граница. Твърди се, че фирми на групата стопанисват над 2500 декара лозя.
Групата завзема позиции и в други съпътстващи сектори, като добива на олио. Фирми на ТИМ поеха контрола върху две от големите маслобойни в страната - “Слънчеви лъчи” - Провадия, и “Прима М” - Полски Тръмбеш. Сделките бяха осъществени по една и съща схема - встъпване в дълг, смяна на ръководството и оздравяване на дружеството.
Запазената марка “Мустанг”
Под това име във Варна функционира цял конгломерат от фирми, покриващи на практика целия спектър от публични услуги. Медийната част от холдинга включва телевизия “М-сат” с национално кабелно и сателитно разпространение, местния ефирен канал “Мустанг тв”, дялове в два кабелни оператора, “Алфа радио”, вестник “Черно море” и рекламната агенция, която ги обслужва. Част от холдинга са и вериги от ресторанти, киносалони, видеотеки, голям брой увеселителни заведения, интернет клубове, бинго зали и други обекти. Смята се, че само от хазарта холдингът печели по 1 млн. долара годишно.
Сред печелившите бизнеси на ТИМ е и добивът на материали за строителството. Под контрола на групата са някои от големите кариери за добив на инертни материали. Чрез “Химимпорт” пък корпорацията има завидни позиции в производството и търговията с изкуствени торове, петролни продукти и химикали.
Корпорацията успява да направи първи стъпки и в енергетиката. Благодарение на дъщерната си фирма “Булхимекс” тя спечели търг на НЕК за износ на електроенергия. Амбициите в тази област са по-големи и са свързани с търговията на природен газ в сътрудничество с фирмата “Петреко”, която държи концесии за добив на синьото гориво в Черно море. Идеята е “Химимпорт” да осигури евтин газ за торовите заводи, което ще поевтини готовата продукция, която външнотърговското дружество изнася в други държави. След покупката на 49% от акциите на авиокомпанията “Хемус ер” кръгът ще бъде затворен напълно, тъй като корпорацията ще има възможността да извършва карго-превозите със собствени самолети.
Не по-малки са интересите на ТИМ и в туризма. ТИМ имат идея и за мащабен проект под името “Алея Първа” във Варна. По същество това е
Един цял нов град
който ще бъде разположен по крайбрежната ивица на морската ни столица на площ от близо 1000 декара. Според публикации в пресата важна роля за прокарването на проекта е изиграл един от шефовете на групата - Николай Николаев, чиято съпруга е главен архитект на Варна. Предвижда се построяването на седем хотела, около 500 заведения и още 300 търговски обекта. Групата ще изгради и стопанисва инфраструктурата, а самите заведения и търговски обекти ще бъдат давани под наем на външни предприемачи. “Всеки, който разполага с 10 000 долара, е добре дошъл”, коментират от ТИМ. Общо в комплекса се предвижда да работят 3000 души. Въпреки добрите контакти на ТИМ в местната власт и големия социален заряд на проекта същинският старт на “Алея Първа” се забави. Според някои версии това е заради съпротивата на обществеността, а според други - заради интереси на конкурентни структури. Твърди се, че против проекта са Мултигруп и част от варненските депутати на НДСВ.
Връзката с Марк Рич
Около нея също има доста митове. Твърди се, че американският милиардер е налял милиони във варненската империя, за да си осигури надежден партньор в търговията със зърно. Истината е, че Марк Рич е сътрудничил с фирми от структурата на ТИМ по отделни проекти, но не е финансовият създател на групировката. Според самите тимаджии първите сделки със световноизвестния спекулант действително са били свързани с износа на зърно. Със своите зърнобази в Североизточна България групата е изпълнявала ролята на подконтрактор за големи карга с пшеница, изнасяни от фирмата “Гленкор”, собственост на Марк Рич.
Контактът с него е бил направен с посредничеството на Никола Дамянов - дългогодишен директор на “Химимпорт”, който по времето на Тодор Живков беше смятан за най-приближения човек до тогавашния министър на търговията Христо Христов. Дамянов има канадско гражданство, но живее в Лондон. Твърди се, че в момента заема висока позиция в структурите на Марк Рич. Наскоро Дамянов почиана от инфаркт, а преди това бе един от посочените за убиване от братята Маргини.
Първата голяма сделка с участието на американския милиардер беше покупката на външнотърговското дружество “Химимпорт”, извършена в края на 2000 г. Сделката беше осъществена с посредничеството на фирмата “Фертитрон инк”, собственост на Марк Рич, която встъпи в дълговете на дружеството към Първа инвестиционна банка. Впоследствие самото дружество “Фертитрон инк” стана собственост на ТИМ.
Сп. Барометър
/препечатано със съкращения/
В следващата част от поредицата – ТИМ – част II.
Няма коментари:
Публикуване на коментар