сряда, 1 февруари 2012 г.

Вържи журналиста – да ти е мирна Църквата

25.06.2011

By Евгени Веселинов


Дългогодишни университетски преподаватели по богословие, декани на богословски факултети и личности, които са се представяли за ревностни помощници на светата ни Църква, всъщност са били сътрудници на Държавна сигурност (ДС) в продължение на много години.

Главният отговорник на официалния уебсайт на Светия синод Сливенският митрополит Иоаникий се разграничава от публикация в сайта за агенти на ДС свързани с Църквата
Най-влиятелният човек в духовното пространство – агент на ДС – споделил мисли
Владиката Йосиф от Ню Йорк в Изповед за това, че е бил агент на ДС: „Разказват, че чрез св. Петър Господ разрешил на Карл Маркс в края на “марксическия разцвет” (1989 г.) да посети земята и да види плодовете на своя популярен девиз. След като пообиколил поддръжниците си, той коригирал оригиналното си завещание и на изпроводяк казал: “Пролетарии от всички страни, прощавайте!”
Сливен, 25 юни 2011г. Сливенският митрополит Иоаникий, в качеството си на духовен
наставник и ръководител на официалния сайт на Българската православна църква, в специално изявление от 24 юни обявява, че се разграничава от публикация с автор Десислава Панайотова, отговорен редактор на официалния сайт на Българската православна църква /БПЦ/, определен от Св. Синод.
„В битността ми на главен отговорник на официалния сайт на БПЦ категорично се разграничавам от публикацията под заглавие “Дългогодишни университетски преподаватели и общественици - доносници на Държавна сигурност“ /вижте целият текст на публикацията по-долу, както и автобиография на основните „участници“ и мнение за състоянието на БПЦ и религията за българите/.
Според митрополита сайтът на Св. Синод е официален орган, а не информационна медия и в него него се публикуват официалните решения на Светия Синод и на неговите местни поделения.
Владиката си гледа духовната работа, като силно мъмри журналистката и казва: „Заявявам, че г-жа Панайотова е публикувала тази информация, без мое разрешение, за което ще настоявам Св. Синод да й наложи строго наказание, се казва в изявлението, публикувано в
официалната страница на Сливенската митрополия и в сайта на Българската православна църква.“
По същия повод е публикувано и изявление на секретаря на Сливенската митрополия Вълкан Янев до Десислава Панайотова, в което той изразява становището си, че изнесените имена за съпричастност с ДС са на достойни за уважение православни християни, богослови и църковници, работещи всеотдайно за просперитета на Българската православна църква. Според Янев в онова зловещо време, когато отровните пипала на Държавна сигурност се били впили във всички структури на Българската православна църква, някои християни не са могли да издържат на натиска и макар и формално са се поставили в услуга на „този зловещ октопод“ . Той изказва убеждението си, че ако някой е
извършили грях спрямо някого, той овреме се възползвал от целебното действие на Светото тайнство на изповедта и само един Бог е в правото си да го съди.
За да не остане някакво съмнение за „лична“ заинтересованост в позицията му, Вълкан Янев публикува документ от Комисията по досиетата в отговор отпреди дни на писмо-запитване, което направил сам, че за него в архивите не съществуват данни за съпричастност към структурите на бившата ДС.
В публикацията на Десислава Панайотова, предизвикала реакцията на митрополит Иоаникий, в официалния сайт на БПЦ се съобщават имената на четирима дългогодишни университетски преподаватели по богословие, декани на богословски факултети и личности, които по думите на авторката са се представяли за ревностни помощници на Светата ни църква, докато са били сътрудници на Държавна сигурност в продължение на много години.
Предлагаме ви оригиналният журналистически текст, опровергаван от Владиката:
+++
Дългогодишни университетски преподаватели и общественици – доносници на Държавна сигурност
23 юни 2011, Г-жа д-р Десислава Панайотова
/Препечатваме без промени оригиналният текст на статията, предизвикала сътресения в Светия Синод/
От една седмица българската православна общественост е смутена и възмутена, след като научи, че Комисията по досиетата е оповестила в официалния си сайт Решение № 230 от 16. 06. 2011 г. – ВАК, от което става ясно, че дългогодишни университетски преподаватели по богословие, декани на богословски факултети и личности, които са се представяли за ревностни помощници на светата ни Църква, всъщност са били сътрудници на Държавна сигурност (ДС) в продължение на много години.
Редица читатели на Официалния сайт на Българската Патриаршия ни пишат с молба да се даде повече гласност по този въпрос. Затова в азбучен ред публикуваме части от горепосоченото решение и имена, които имат отношение към БПЦ:
= = =
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за достъп и разкриване на данни в наличните документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 12 и т. 29 – ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници; други длъжности, които се заемат с акт на Министерския съвет или министър-председателя – Висша атестационна комисия. Проверени са 1242 лица. За 128 лица (Приложение 1) органът по чл. 21, ал. 2 (Министерски съвет и ВАК) не предостави всички необходими данни и за тях проверката продължава.
След като проучи и обсъди наличните материали, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Р Е Ш И :
установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на следните лица:
Георги Петров Бакалов – регистриран на 09.06.1989 г. – агент Борис - член на научна комисия по исторически науки от 2000 г. до 2003 г.
Димитър Станков Киров – регистриран на 13.02.1980 г. – ДС, управление VI-III-III – агент Антон - зам.-председател на научна комисия по обществени науки от 1997 г.; Член на научна комисия по обществени науки от 2006 г. до 2009 г.
Иван Желев Димитров – регистриран на 08.01.1982 г. – агент; секретен сътрудник Ангелов – ДС, ПГУ-ХIV; управление VI-III-I – член на научна комисия по обществени науки от 2010 г. /ЕДНА ОТ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИТЕ ЛИЧНОСТИ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ, И ЕДИН ОТ НАЙ-ЗАПОЗНАТИТЕ СЪС СЪСТОЯНИЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯТ СВЕТИ СИНОД – ВИЖТЕ ПО-ДОЛУ АВТОБИОГРАФИЯ И НЕГОВИ ИЗКАЗВАНИЯ, КОИТО И/ИЛИ СЪДЪРЖАТ И ДОСТА ИСТИНА ЗА СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВЯРАТА НА БЪЛГАРИНА И НА ТЕЗИ КОИТО МУ Я ПОДНАСЯТ – КАКТО СЕ КАЗВА „ПИТАЙТЕ АГЕНТА – ТОЙ ЗНАЕ“. Иван Желев е личен приятел на един от нашите свещеници в Лос Анджелис/
Казимир Попконстантинов Константинов – регистриран на 05.03.1986 г.; регистриран в ПГУ на 25.10.1988 г. – агент; секретен сътрудник Методи, Методий – ОУ на МВР-Шумен-ДС по линия на управление VI; ДС, ПГУ – член на научна комисия по исторически науки от 2003 г. до 2006 г.
Йосиф (светско име Иван Босаков) е американско-канадско-австралийски митрополит. През 1983 г. Йосиф е управляващ Акронската епархия в САЩ, а през 1989 г., когато е на 47 г., е избран за митрополит на възстановената Американско-австралийска епархия. Епархията му включва 13 български енории с около 3000 организирани членове. Той е известен като рекордьор по възбудени дела в Америка, свързани с черковни имоти на двата континента като ищец или ответник. През юни 2008 г. Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф публикува в сайта Православие.БГ безпрецедентна изповед за отношенията си с тайните служби на комунистическия режим преди 1989 г. В обръщението си, озаглавено Прощавай, български народе! владиката иска прошка за всичко, което неволно е причинил на църквата и народа при контактите си с агентите на Държавна сигурност, които са оказвали натиск върху него още от постъпването му в Духовната семинария през 1956 г. Ето тук: Прощавай, български народе!
= = =
Изхождайки от изнесените държавни данни и имайки предвид разнообразните позиции, заемани през годините от посочените в решението лица, може да се направят следните изводи:
1) Трима от тях, освен преподаватели и членове на ВАК, са били и декани на богословски факултети (Д. Киров, И.Ж. Димитров, К. Попконстантинов);
2) Един от тях – Иван Желев Димитров дълги години заема отговорни постове както в Църквата, така и в държавата – началник на кабинета на Н. Св. Българския патриарх; главен редактор на „Църковен вестник“; председател на УС на Ефория „Зограф“; директор на Дирекция „Вероизповедания“ на МС и др. Така той е бил в течение на взимането на редица важни за Църквата решения и съответно е подавал необходимата информация на Държавна сигурност.
3) От 2007 г. двама от тях (Г. Бакалов и Иван Желев Димитров) – в качеството им съответно на председател на Обществения съвет към Министерство на Образованието /МОН – сега МОМН) и на поддръжник на съвета – се опитват да наложат на Св. Синод своята концепция за религиозно образование, която не съответства на вековните и най-новите религиозно-образователни традиции в България, тъй като не предвижда отчитане на религиозната принадлежност на децата и техните родители, нито дава възможност за профилирано религиозно образование по вероизповеден признак. През последните години професорите
Георги Бакалов и Иван Желев, въпреки богословското си образование, открито се противопоставиха на усилията на Св. Синод за въвеждане на предмет Религия-Православие в задължителната предучилищна и училищна подготовка на българските деца и ученици.
С тъга посрещаме изнесените данни и се молим за вразумлението и духовния напредък на всички нас – днешните членове на Българската православна църква. Та да можем и ние – всеки според силите си – с нещо да допринесем тя да пребъде „църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна” (Еф. 5:27).
+++ КОЙ КОЙ Е? +++
Проф. д-р Иван Желев Димитров е роден на 9 септември 1944 в Хасково, най-известният български богослов между политиците, и най-известният политик между богословите. По-известен с бащиното си име, а не с фамилното.
Иван Желев е завършил Софийската духовна семинария, Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавател е по Свещено Писание на Новия Завет в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Гърция и Германия. Бил е учител в Софийската духовна семинария, началник на кабинета на патриарх Максим, преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и в Богословския факултет на СУ, зам.-ректор на СУ, зам.-декан и декан на Богословския факултет /2000-2003/. През 1997–1998 г. преподава като гост-професор по Нов Завет в Мюнхенския Максимилианов университет, Германия.
От 1973 г. е секретен сътрудник и агент на Държавна сигурност /ДС/ регистриран на 08.01.1982 г. – агент; секретен сътрудник Ангелов – ДС, ПГУ-ХIV; три управления VI-то-III-то-I-во
Дълги години е бил редактор и главен редактор на „Църковен вестник“ и редактор на списание „Духовна култура“. От 2002 г. е директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет и председател на УС на Ефория „Зограф“. Член на екипа за превод на Библията на български език, член на Богословската комисия при Св. Синод на Българска православна църква, на Дружеството на православните богослови-библеисти, на Световния съюз на новозаветните учени (SNTS, първият българин-член), учредител и председател на българското сдружение на библеистите „Библейски колегиум”, основател и председател на Фондация “2000 години Рождество Христово”, основател и председател на УС на Център за проучване на нови религиозни движения, член на ИК на Световната конфедерация на асоциациите на богословските институти (WOCATI = World Conference of Associations of Theological Institutions) и регионален представител за Европа. Бил е 25 години официален преводач на Българската патриаршия за гръцки език. Награждаван е с ордените на БПЦ “Св. Климент Охридски” І степен – златен (2003 г.) и “Св. Кирил и Методий” І степен – златен (2004 г.). Удостоен е с почетната титла doctor honoris causa на Атинския университет (24.11.2008 г.), както и архонт-велик преводач на Цариградската вселенска патриаршия /по-известен като “гръцки архонт” и голям противник на други те архонти/. Освободен от длъжност и пенсиониран през 2008г., за което каза по Дарик радио, че: Истината е, че преди година навърших 63 години и беше в реда на нещата моят работодател да ме изпрати на заслужен отдих. Дори това закъсня с година. Няма как да бъде окачествено като уволнение в онзи отрицателен смисъл на „отърваване” от някого. Аз съм професионален богослов и съм доказал православното си мислене и действие.”
Писмено и говоримо владее руски, гръцки, немски и английски език. Има двама сина.
На 25 януари 2007г. лидерът на Движение „Гергьовден“ Любен Дилов-син поиска тогавашният шеф на Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет Иван Желев незабавно да освободи поста, който заема. Причината е, че той провокирал измисления скандал около титлата архонт, дадена на Слави Бинев. След оповестяването на службата в Рим Желев обяви, че архонтската титла се дава срещу пари, а един от най-уважаваните духовни лица на Ватикана кардинал Бърнард Лоу бил педофил. Иван Желев е гръцки архонт, а определя парите и живота на българските манастири, църкви и епархии, обясни Дилов-син.
СПОДЕЛЕНО ОТ ИВАН ЖЕЛЕВ
ЦЪРКВАТА Е В ОКАЯНО СЪСТОЯНИЕ
Преди да бъде освободен от длъжност: “Приходите на БПЦ са преди всичко от свещи (огромната част, вероятно над 50%, но не съм правил справка), от отчисления от платени религиозни услуги и от недвижимите имоти (наеми, ренти, евентуално печалби от дейности в тях). Но с тези приходи едва се изплащат заплатите на клира (които не са големи, около 1000 са свещениците и взимат по 260 лв. месечно; отделно е, което взимат на ръка, но то не може да се проконтролира, пък и това е в пъти различно в градове и села) и се заплащат други институционални разходи. Това е един парадокс: Църквата е собственик на църкви и манастири, а няма пари да ги поддържа. Но нима не е така и с паметниците на културата у нас, оставени на грижата на собствениците след реституцията!? БПЦ, по мое лично мнение, тя не стопанисва достатъчно добре недвижимите имоти, които притежава. Вярно е, че рентата за обработваемата земя е неоправдано ниска, вярно е, че всеки имот иска да се инвестира в него (особено едрата градска собственост), за да дава добри приходи, а средства за инвестиции няма! Ако видите какъв е годишният бюджет на Св. Синод, ще се почудите как тази голяма организация оцелява с тези малки средства. Има и друг аспект: в момента БПЦ има едва една четвърт от нужните й свещеници; ако си представим, че тя утре се сдобие с останалите ¾, просто ще трябва да обяви банкрут, защото няма да може да им изплати дори и за 1 месец заплатите!”
ОПАСНОСТ ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО
“Опасност има за православието и нашата църква се страхува от другите вероизповедания, защото православната църква няма самочувствие за богатството, което притежава и няма идея как да го умножава. Неспособността да работим на своето поле ни кара да завиждаме на съседа, който е произвел добри плодове в неговата градина. Вярно е, че още месец след промените Светият синод излезе с решение да се възстановят православните братства и неделните училища, но нищо не е направено.
Вината е 100% на свещениците, които обаче са контролирани от владиците си. Или пък въобще нямат връзка с владиците си, или пък те въобще не ги търсят.
Говорят се общи приказки, а няма конкретни дела. На колко места в България и по света хората са мотивирани да водят църковен живот?! После се сърдим, че идва протестант, завършил в Харвард примерно, модерен човек и привлича децата с тълкуванията си за вярата. Това са хора мобилни и способни да използват всяка възможност. Можем само да се учим от протестантите, а не го правим. Нека нашите свещеници да се учат от мюсюлманите, от йеховисти и мормони, които ходят от врата на врата.
А не да бездействат по Храмовете, или пък да си правят бизнес, или просто да пълнят собствените си джобове.
За хората трябва да признаем, особено в чужбина. Например сравнени със “съвременния враг” на света – мюсюлманството.
Когато ходжата извика, всички отиват на молитва, а когато нашата камбана бие, ПРАВОСЛАВНИЯТ българин даже не се прекръства. Дори се дразни, че в неделя го буди рано сутринта. За съжаление това е състоянието на православието. … Не се отличаваме с особена религиозност. Не се боим от Бога и не почитаме царя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар