ПЕЧАЛНИЯТ СЕРИАЛ ПРОДЪЛЖАВА

“ ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА “ – звучи впечатляващо !
Разлиствайки страниците на документа се опитвам да си представя лицата на хората, заради които е приет този закон. Това са хора в края на житейския си път. Някои от тях, в резултат на преживяното, вече не си спомнят какво са оставили зад гърба си. Хиляди различни човешки съдби и нещо общо,което ги свързва – мъката в очите, които виждам пред себе си. Мъка породена от факта, че единственият живот, отреден им на тази земя е бил съсипан по един вандалски и безумен начин. Нещо повече – този кошмар те са изживявали в продължение на много години, заедно със своите родители, съпрузи, деца, внуци.
Изкушавам се да цитирам първите редове от въпросния закон :
“ Чл.1. ( Изм., ДВ , бр. 29 от 2005 г.) Обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г. и ако са:
1. ( доп., ДВ, бр. 12 от 2004 г., бр. 29 от 2005 г.) осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 – 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора; ”
Край на цитата. Вие разбрахте ли нещо ? Аз лично – не. Не знам защо си мисля, че законите на една страна трябва да бъдат написани така, че да бъдат разбираеми за всички – най-малкото защото всички трябва да ги спазват. А как да спазваш нещо, което не разбираш. Редно ли е, за всеки проблем с който се сблъскваме в кошмарното си ежедневие, да се обръщаме към юрист, за да ни обяснява как стоят нещата. За това, че законите ни не струват е показателен и фактът, че те се корегират непрекъснато, а нещо, което е направено както трябва не се нуждае от корекции. Законът, за който говорим, е обнародван в ДВ бр. 50 от 1991 г. Петнадесет години по-късно, той продължава да търпи промени. Но в крайна сметка, каквито депутати си избираме, такива закони ще ползваме.
Към закона, по-стар народен обичай, има приети и наредби. Ето какво можем да прочетем в Наредба за прилагане на чл.4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица:
“ Чл. 2. Сроковете за подаване на искания за изплащане на обезщетение са:
1. за лицата, които са пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29 юни 1996 г. – 9 април 2006 г. “
Тук сериалът става особенно интересен, защото промените в наредбата са обнародвани в ДВ бр. 35 от 28 април 2006 г. Прочитайки публикувания документ вие разбирате, че сте пропуснали крайния срок за да потърсите правата си и единственото нещо , което ви остава е да изпиете чаша студена вода от чешмата.
Самото поставяне на срокове, според мен представлява някакъв абсурд. Защо, ако един човек е бил хвърлен в комунистическите концлагери и неговия живот, както и живота на неговото семейство са били съсипани, трябва да бъде ограничаван със срокове за да потърси правата си ? Ако, пропусне определения, от нормативите, срок това превръща ли го автоматично в човек, който не е репресиран ? Аз мисля, че за престъпленията на бившите комунисти ( сега – социалисти ) в България, не трябва да има давност, така както няма давност за престъпленията на фашизма.
Какво можем да видим в следващата серия от сериала? Според наредбата една от инстанциите, която може да ви издаде документ, доказващ правото ви да получите реабилитация е Държавният архивен фонд. Там обаче мило ви обясняват, че разполагат с информация само за лицата, на които вече е признато правото за реабилитация и не могат да ви ориентират къде можете да потърсите нужния ви документ.
Не по – малко интересно е в Националния осигурителен институт. Според чл.9 от Закона ( ДВ бр.12 от 2004, изм. и доп. ал.1 ДВ бр. 29 от 2005 г. ) репресираните лица получават към пенсията си месечна добавка в определен размер. В НОИ обаче разбирате, че тази добавка ще бъда начислена към размера на пенсията ви ........ от миналата година !?!? Иначе казано, жълтите стотинки, които ще получите ще бъдат по-малко от предвиденото в закона.
Тук бихме могли да кажем нещо и за размера на обезщетенията. Те са различни в зависимост от вида на репресията. Така например, ако сте лежали в затвора 18 месеца заради религиозните си вярвания ще получите еднократно парично обезщетение в размер на 1 152 лв. Това в конкретния случай е цената на един съсипан човешки живот. Ако, обаче дадено лице е било разстреляно след влязла в сила присъда, при опит за бягство или е загинало при други обстоятелства в местата за изтърпяване на наказанието, неговите наследници получават еднократно обезщетение в размер на 4 845. Не знам как са определени тези цифри но те могат да бъдат окачествени само като “неокомунистически” цинизъм. Отделен е въпросът, че за да ги получите трябва да останете без нерви. Ако въобще ги получите...
Вероятно се питате: Защо ви разказвам, целия този абсурд ? Ами, защото казаното до тук е още един повод да направим печалната констатация, че комунистическата гавра с хората, 16 години след началото на прехода в България, продължава.
А кога ще поговорим за пострадалите от неокомунистическия геноцид след 10 ноември 1989 г. ? Повярвайте ми – броят на тези хора никак не е малък.


Ангел Йорданов



1. “Гласове”, бр. 27, 28 юли – 3 август 2006 г.