понеделник, 6 юли 2009 г.

БКП ІІ СРЕЩУ БКП І – 3:0

Неокомунистическата свинщина в България достигна нови невиждани върхове. Това е може би най-краткият коментар на проведените у нас парламентарни избори. Освен познатите ни вече екстри „купуване на гласове” и „презграничен изборен туризъм” ни бяха предложени и нови такива, като „вътрешно – републикански изборен туризъм”, включване в надпреварата на лица намиращи се в следствения арест и т.н. Цивилизованият свят гледа с недоумение и не разбира абсурда на случващото се.
Изборните резултати – създадените от БСП уродливи фигури и структури „размазаха” партията майка по един безапелационен начин. Създадената ситуация е меко казано взривоопасна! Първият ешалон на БКП от „Позитано” 20 има само един полезен ход – нанасяне на тежък и съкрушителен удар на структурите и лицата, които стоят зад партията на организираната престъпност ГЕРБ. Това трябва да се случи докато кадрите назначени от правителството на Станишев, на възлови постове в държавния апарат, са все още по местата си. Но съвсем основателно възниква въпросът: Възможно ли е това, след като не беше направено през четирите години на изтеклия мандат? Всяка друга линия на поведение ,обаче , ще извади БСП от реалната политика за неопределено дълъг период от време.
Партията на мутрите ГЕРБ също ще се опита да разчиства сметки с партията – майка. Новото държавно управление ще трябва да оцелява стоейки върху „прогнила дъска”. Навсякъде в учережденията и институциите са се „окопали” кадри на БСП, някои от които бяха назначени буквално в последните минути на изтичащия мандат. ГЕРБ / а и не само ГЕРБ/ нямат кадровия потенциал да подменят кадрите на първия ешалон на БКП с такива, които да им гарантират постигане на поставените задачи.
Не по маловажен е въпросът за начина по които ще стои новото управление в международен план. В момента еуфорично се цитират протоколните поздравления, които пристигат от всички страни. Но нека не забравяме, че такива поздравления получаваха всички досегашни правителства в началото на своя мандат. По важното е това, което се говори извън протоколите.

"Монд": Бойко Борисов, шокиращият българин

„ Мизансценът е отличен. Бойко Борисов приема в резиденцията си в Банкя, на 20 километра от София. Отвън покрай високата прясно боядисана ограда е нареден кордон от плътно паркирани една зад друга черни лимузини. Вътре половин дузина късо подстригани телохранители са се разположили в пристройка, окичена с ловни трофеи. Колекция от саби, друга от бутилки от уиски, препариран вълк, тежки гири, снимка на Марлон Брандо от "Кръстника".
В градината Бойко Борисов в черни шорти и бяло поло е седнал на люлка. С телосложение на хамалин, с лице на боец, къса коса, мургав тен, или мутра, както казват по филмите. Той дъвче огромна пура пред препълнен пепелник. Десният му крак е вдигнат на ниска масичка, стегнат в шина. "Кракът ме боли", подхвърля той на френски, моля ви се. Спортистът си счупил глезена във футболен мач през май. Той е център-нападател и спонсор на своя аматьорски отбор. И капитан, разбира се.”

Иронията е повече от очевидна. Нещо повече – тя поразително напомня произведенията на гениалния български писател Алеко Константинов, посветени на бай Ганьо.
Но нас ни вълнува горчивата истина. А тя е, че титаничният сблъсък между БКП І и БКП ІІ навлиза в нова по-тежка фаза.
А когато атовете се ритат, го „отнасят”... тези, които по време на избори гласуват с емоциите си, а не с разума си!

Няма коментари:

Публикуване на коментар