НЕСТИХВАЩИ КОЛЕДНИ МИШЛЕНИЯ

    Основополагащият въпрос „Что делать? „ зададен от Чернишевски отново е на дневен ред . Казано по нашенски „ Кво шъ праим сиа , та да ни се падне паричката от баницата с късмети ? „. Какво би произтекло от тоз късмет – нови недвижими имоти , акции и дялови участия , сладки банкови сметчици . Изобщо – пей сърце 2015 !!!!

    Сещам се за една култова реклама – „Самотен остров , пиратско съкровище , влюбвам се в капитанката на пиратски кораб , обираме 5 – 6 търговски кораба , щастие и рози до гроб ! Ама не става . Пак съгласно същата реклама.

    Да потърсим отговор на основополагащия въпрос по метода на дедуктивното мислене . И така не става . Основният дразнител за дедуктивно мислене , доктор Уотсън е на „ Бейкър стрийт“ , а „ Бейкър стрийт“ не е у наше село . Да не говорим , че въпросният  доктор Уотсън нито има време , нито има желание да се занимава с нас .

    Да тръгнем от там – у кого са недвижимите имоти , акциите и банковите сметки ? Еврика !!! У мутрите ! И както в цивилизования свят ще седнем с тях на делови обяд или делова вечеря и ще поговорим . Пак глупости ! Мутрата не може да проведе среща и разговор с нормален човек , не може да изложи обоснована позиция , не мож е да изслуша контра позиция и да я анализира , не може да подпише и изпълни договор. Мутрата може да говори несвързано и когато ти каже „ Добър ден „ задължително трябва да погледнеш къде е Слънцето . В най – добрия случай , ако въобще стигнеш до разговор ще се наслушаш на приказки от сорта „ Аз не съм от тука . Не знам за какво става въпрос . Не го познавам. Ний смие от далиеко и смие за малко ...И ще се нагледате на гръмки комплексарски лозунги , пози , евтини театрални постановки . И всичко това с трагични последствия . За вас разбира се ....

    Какво, какво ... ? Да се опитаме да проумеем какво се случва в болния мозък на мутрата . Ама как ? Може би като гледаме на шарен боб . Ами , ако не можем – трябва да ходим на курсове за гадателки. И какво в крайна сметка ще видим в болния мутраджийски мозък . Схема – трябва да отидем на Централна гара , където да се срещнем с призовкарката . Тя небрежно и незнаещо ще ни прати при инкасаторката , която чака на автогарата , която път кодирано ще ни препрати при кварталния , който е на посещение в приюта за бездомни кучета . Естествено присъства и много вероятният рисков момент – влакът от Горна Оряховица да пристигне с половин час закъснение , което да взриви цялата схема ...

    Не знам за вас , но аз съм безкрайно уморен от всичко това. Ако някой може да ми помогне , нека ми се обади по водопровода или да ми изпрати СМС по водосточната тръба .

   Да живей психиатрична България !