Ивайло Димитров Мутафчиев
30 април 1962 г.
гр. София.
Неженен.
Студент.
18 години.
Агент.
„КАМЕН”.
1. Шесто управление на ДС, 02 отдел „Борба с идеологическата диверсия и друга подривна дейност сред младежта и спорта, българските и чуждестранни студенти”; отделение 01 за „Борба с вражеската диверсия и друга подривна дейност във ВУЗ”. 2. ПГУ от 12 септември 1984 г.
2 декември 1980 г.
12 декември 1980 г.
ОР Валентин Савов.
Румен Йорданов.
19 февруари 2014 г., решение №2-313 на Комисията по досиетата при проверката на „Агробизнесбанк” АД.
Регистрационен дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; писмо вх. № 1035/ 28 февруари 1990 г. с предложение за унищожаване материалите на „КАМЕН”.
1.Член на Съвета на директорите на „Агробизнесбанк” от 12 октомври 1992 г. до 13 юли 1993 г.
2.Член на Съвет на директорите на банка-длъжник „Агробизнесбанк”.
3.Зам.-председател, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор от октомври 1993 г. до март 1998 г. на Първа инвестиционна банка и член на Надзорния й съвет (1998-2000).
2.Член на Съвет на директорите на банка-длъжник „Агробизнесбанк”.
3.Зам.-председател, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор от октомври 1993 г. до март 1998 г. на Първа инвестиционна банка и член на Надзорния й съвет (1998-2000).
Ивайло Мутафчиев е един от собствениците на Първа инвестиционна банка (ПИБ), който заедно със съдружника си в кредитната институция Цеко Минев заемат 8-мо място в класацията на българското издание на списание „Форбс” през 2013 г. за най-влиятелните хора в България.
Завършва ВИИ „Карл Маркс” (днес УНСС), специалност „Международни икономически отношения”. Още по времето на комунизма специализира на Запад. Работил е като главен дилър в БНБ и е бил един от началниците на дилинг-офиса на банка „Биохим”.
Влиза в бизнеса през 1990 г., когато с бъдещият си съдружник Цеко Минев основават Първа финансова брокерска къща. Тя е регистрирана по Указ 56 за стопанската дейност през 1991 г. по Указ 56 за стопанската дейност от 1989 г. с 50 000 долара уставен капитал и седалището й е на адреса на Първа частна банка бул. „Стамболийски” 2а, чиито шефове Венцислав Йосифов и Валентин Моллов също са агенти на ДС. Първоначално капиталът се представлява от Ивайло Мутафчиев.
Той става съдружник или съучредител на редица други финансово-брокерски къщи (ФБК). В „Ралица” – Пловдив е съдружник с пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов. Името му се среща из документите на ФБК „Пловдив”, ФБК „Ентроп” – София, ФБК „Габрок” – Перник.
Мутафчиев е сред учредителите на „Агробизнесбанк” и за известно време неин изпълнителен директор. Напуска я и заедно със съдружника си Цеко Минев през 1993 г. учредяват Първа инвестиционна банка (ПИБ) и влизат в съвета на директорите й.
ПИБ е една от петте най-големи банки в България и според собственото си представяне е най-динамично развиващата се банка в странта. В началото на 2014 г. Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев увеличават дяловото си участие в нея до 85%.
ПИБ има клонове в Кипър и Албания, а през лятото на 2003 г. двамата закупуват като физически лица дела на „Мултгируп“ в „Балканска банка“ – Скопие. Двамата заедно притежават 68 на сто от капитала й. Мутафчиев има участие в австрийското дружество „ЕПИК“, както и в дружествата „Сервфинанс САРЛ“ – Париж и „Надра“ – Украйна.
В грама на американския посланик (2005-2008) в България Джон Байърли, изтекла чрез „Уикилийкс”, ПИБ е описана като банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила „с единия крак в легалния бизнес”, а с другия „в най-тъмните сфери на престъпния свят”.
Завършва ВИИ „Карл Маркс” (днес УНСС), специалност „Международни икономически отношения”. Още по времето на комунизма специализира на Запад. Работил е като главен дилър в БНБ и е бил един от началниците на дилинг-офиса на банка „Биохим”.
Влиза в бизнеса през 1990 г., когато с бъдещият си съдружник Цеко Минев основават Първа финансова брокерска къща. Тя е регистрирана по Указ 56 за стопанската дейност през 1991 г. по Указ 56 за стопанската дейност от 1989 г. с 50 000 долара уставен капитал и седалището й е на адреса на Първа частна банка бул. „Стамболийски” 2а, чиито шефове Венцислав Йосифов и Валентин Моллов също са агенти на ДС. Първоначално капиталът се представлява от Ивайло Мутафчиев.
Той става съдружник или съучредител на редица други финансово-брокерски къщи (ФБК). В „Ралица” – Пловдив е съдружник с пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов. Името му се среща из документите на ФБК „Пловдив”, ФБК „Ентроп” – София, ФБК „Габрок” – Перник.
Мутафчиев е сред учредителите на „Агробизнесбанк” и за известно време неин изпълнителен директор. Напуска я и заедно със съдружника си Цеко Минев през 1993 г. учредяват Първа инвестиционна банка (ПИБ) и влизат в съвета на директорите й.
ПИБ е една от петте най-големи банки в България и според собственото си представяне е най-динамично развиващата се банка в странта. В началото на 2014 г. Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев увеличават дяловото си участие в нея до 85%.
ПИБ има клонове в Кипър и Албания, а през лятото на 2003 г. двамата закупуват като физически лица дела на „Мултгируп“ в „Балканска банка“ – Скопие. Двамата заедно притежават 68 на сто от капитала й. Мутафчиев има участие в австрийското дружество „ЕПИК“, както и в дружествата „Сервфинанс САРЛ“ – Париж и „Надра“ – Украйна.
В грама на американския посланик (2005-2008) в България Джон Байърли, изтекла чрез „Уикилийкс”, ПИБ е описана като банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила „с единия крак в легалния бизнес”, а с другия „в най-тъмните сфери на престъпния свят”.
Ивайло Мутафчиев в сделка с бандата на Мила Георгиева
"Универсалните" са източвали ПИБ, но прокуратурата смачкала разследването?
Шефката на банда за убийства, палежи и разпространение на наркотици Мила Георгиева броила на един от собствениците на ПИБ Ивайло Мутафчиев 359 873 лв. за апартамент от 157 кв.м. и гараж в луксозна кооперация в кв. Изток – сочат документи в имотния регистър. Година по-късно тя дарила апартамента на сина си Михаил, който също е обвиняем, но се укрива.
Имотът е купен с ипотечен кредит от ПИБ за същата сума, като ипотеката е заличена на 27.01.2015, седмица след като на Георгиева и синът й Мартин бяха повдигнати обвинения.
Според прокуратурата незаконните дейности на бандата продължавали от 2012 до нейното разбиване.
Самият Мутафчиев е направил доста изгодна сделка. Той купил два еднакви апартамента в кооперацията от Елана Холдинг през 2006 за 272 840 лв или по 136 хил. лв. за апартамент. Година по-късно продава единия от апартаментите на Мила Георгиева 2,5 пъти по-скъпо, при това сделката е финансирана с кредит от собствената му банка, която прибира лихвите.
Убийства, палежи, наркотици, източване на ДДС и на банка
Мила Георгиева е известна на правоохранителните органи и от разработката „Универсалните“ за източване на ДДС в особено големи размери. Доведената дъщеря на бившия шеф на митниците Христо Кулишев беше обвинена през 2012 заедно с Иван Георгиев Танев -Универсалния, син на бившия земеделски министър Георги Танев. Тя беше арестувана на летището в Белград и екстрадирана в България, където и беше предявено обвинение за престъпления срещу данъчната система. По-късно Георгиева излезе на свобода, а Иван Танев изчезна.
(Не)случайна сделка?
От изнесеното дотук излиза, че с приходи от престъпната дейност на Мила Георгиева е изплащан ипотечен заем към ПИБ, парите от който е прибрал в собствения си джоб мажоритарен акционер в банката.
Връзките на ПИБ с кръга на « Универсалните » обаче не се изчерпват с тази имотна сделки между Мутафчиев и Георгиева, която би могла да бъде и случайно стечение на обстоятелствата.
Разследване на Медияпул показа, че прокуратурата е смачкала производство срещу банката за безстопанственост при отпускането на кредити за общо 46 627 763 евро на кухи фирми. Поръчител по кредитите е Иван Танев, известен с прякора си « Универсалния », който е издирван от Интерпол с червена бюлетина. В договора е вписана и фирма на бившия активист на ДБГ Георги Цанков, която се прочу с доставката на боб с червеи и захар на двойни цени за бедните.
Из договор за банков кредит 000LD-L-000325/21.04.2012
В доклад на БНБ по случая, цитиран от Медияпул, са направени изводи, че авалистът Иван Танев „е бил привилегирован за банката, ползвал се е с нейното доверие, в резултат на което е нарушена последователността в целия кредитен процес, регламентиран във вътрешните правила за кредитиране“. По същество става дума за източване на огромни суми от банката.
Делото е поето от Специализираната прокуратура където наблюдаващият прокурор преценява, че материалите по случая с двата кредита с авалист Иван Танев трябва да бъдат отделени в друго производство - за „особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери“. Наказанието за такова деяние е затвор от 1 до 10 години, а отговорност трябва да се търси от ръководни кадри в ПИБ.
Казусът е пратен по компетентност в Софийската градска прокуратура (СГП),където настъпва обрат. Смачкано е производството за безстопанственост и е образувано е дело по чл.248а от НК – „който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от 1000 до 3000 лева“. Отговорни по този текст са само кредитополучателите и поръчителят, но не и банкерите.
„СГП на практика игнорира доклада на БНБ и мнението на колегата си в спецпрокуратурата за „особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери“, с което отговорност е трябвало да бъде търсена от ръководни кадри в ПИБ, а наказанието би било от съвсем друг характер – затвор от 1 до 10 години и лишаване от право за заемане на държавни и публични длъжности и упражняване на определена професия или дейност.“ – пише Медияпул.
В разследването на „Универсалните“, в което се е включила и ДАНС обаче има данни дори за по-тежки обвинения, като изпиране на парите от престъпната дейност на бандата през кипърските сметки на ПИБ – научи Биволъ. Тези данни са били напълно игнорирани от държавното обвинение.
Аферата на ПИБ с бандата на „Универсалните“ категорично потвърждава и някои изводи, направени в доклад до Държавния департамент на САЩ от 2006 г. Тогава посланик Джон Байърли пише, че ПИБ е „гнила ябълка“, с непрозрачна офшорна собственост, стъпила с единия крак в легалния бизнес, а с другия “в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Факт е, че едва ли може да се намери по-тъмна сфера от тази на бандата за убийства, палежи и разпространение на наркотици.
В следващата част от
поредицата ще си поговорим за другаря Людмил
Стойков .
Няма коментари:
Публикуване на коментар