АНТОЛОГИЯ НА НЕОКОМУНИЗМА 50

Гавра! Фалиралата Здравна каса си купува лимузини по поръчка

04.06.2015

Здравната каса успя да мина всякакви граници на наглост. Докато НЗОК реве, че няма пари, си купува луксозни лимузини. Касата е обявила поръчка за закупуването на общо 20 автомобила от шест вида - луксознен седан и луксозно комби, автомобили среден клас, съответно седан и комби, мини ван и бус, показва справка в регистъра на обществените поръчки, разкри разследване на БТВ. Справка с официалните каталози на производителите показва, че поне 2/3 от марките коли, представени у нас, отпадат с елементарен и законен финт - изискване на поръчката всичките 6 вида автомобили да са на един производител и вносител. Бусове, ванове и луксозни коли с подобни параметри едновременно произвеждат само 5 производители - три френски марки и две германски.

Четири от потенциалните петима участници обаче не могат да се включат в конкурса заради дребни, но задължителни условия за участие. Като например минимално разстояние между осите на колите, обем на двигателя в тесни параметри. Лимузината на едната френска марка има 9 сантиметра по-късо разстояние между осите от поставеното в условията и така всички коли от марката отпадат. Така остават 3,6 сантиметра по-малко разстояние между осите на едната германска марка също я лишава от право да участва.

Условията за бензинов двигател с не по-малко от 1 550 кубически сантиметра и не повече от 1 750 см3, съчетано с условие за 115 конски сили и повече, изхвърля от играта и другите производители. Остава един. На условията за максимум 1300 кубика двигател в съчетание с минимум 110 конски сили също отговаря само един възможен производител и вносител. Критерият за конкретен обем на багажника, плъзгаща врата отдясно на буса и други, правят критериите за участие доста сходни с каталога на една конкретна марка автомобили. Крайният срок за подаване на офертите е 29 юни. На този етап от касата не коментират гаврата с парите на българите.Обществената поръчка е от времето на Пламен Орешарски. 

 

Казусите „Техномаркет“ и „Белведере“ – учебникарски примери за заобикаляне на закона

05.06.2015 

 Фирмите „Белведере Дистрибуция“ и „Домейн Менада“, дъщерни на голямата френска група „Белведере“, нашумяха през миналата година, когато френският посланик реагира остро на „гнилите“ ябълки в съдебната ни система, а „Техномаркет“ беше дружество, придобито с пари на фалиралата КТБ.

Общото и при двете компании обаче е, че чрез съмнителни схеми и привидно позволени правни действия законът е бил така заобиколен, че реалните им кредитори да бъдат ощетени и да не могат да съберат вземанията си, съобщава Форумнюз.

При голямата скандална „покупка“ за 1 евро, с която белгиецът с руски паспорт Пиер Луврие – подставено лице на избягалия бивш банкер Цветан Василев, придоби най-атрактивните дружества от портфейла на КТБ, „Техномаркет“ не присъстваше. Оказа се впоследствие, че това не е било и нужно, защото няколко месеца по-рано, в края на 2014г., банката е била напълно лишена от обезпечението си. Схемата се оказва доволно проста, но твърде ефективна. През 2012 г. КТБ отпуска кредит от над 60 млн. лв. на чуждестранното дружество „Домтех Холдинг“ – Лихтенщайн, с който кредит са закупени 100% от акциите в българското „Техномаркет“ (тогава – „К Енд К Електроникс”). Като обезпечение за кредита всички придобити акции са заложени в полза на банката. След рухването на пирамидата КТБ, с помощта на своя дългогодишен приятел Едоардо Миролио, Цветан Василев организира блиц криг спрямо „Техномаркет“ и така бързо успява да скъса връзката между отпуснатите от КТБ средства и акциите в дружеството. Как става това? С поредица от увеличения на капитала, акционери в „Техномаркет“ стават физическите лица Китов, Гълъбов и Велев – членове на съвета на директорите, както и самият Миролио – лично и чрез дружеството си „Е. Миролио“. Така капиталът е увеличен близо 7 пъти и от 1.7 млн лв. става 11.2 млн. лв. Интересното е, че услужливо „Домтех Холдинг“ АГ се отказва да запише от новите акции и така изведнъж, само за 2 месеца, 100 процентовото му участие в „Техномаркет“ се стопява до едва 10%. Съответно и заложените в полза на КТБ акции, срещу които до м. октомври 2014г. са стояли активи за над 200 млн. лв., сега се оказват почти напълно обезценени. Перфектно организирана и чисто изпълнена операция, под носа на квесторите на банката и техните скъпоплатени правни консултанти.

Нашумялото пък от думите на френския посланик дружество „Белведере Дистрибуция“ по почти същия начин, през април тази година, и то само един ден преди поредното заседание в Софийски градски съда по несъстоятелността му, е вписало увеличение на капитала си от 5 хиляди лева на 12 млн. лв. Не, това не е станало с реални пари, а с преобразуване на негов дълг към едноличния му собственик „Белведере кепитъл мениджмънт“. Този дълг пък е формиран от две цесии, според които задълженията на „Белведере дистрибуция“ към „Домейн Менада“ и „Белведере“ С.А. – Франция от общо 10.6 млн. лв., са прехвърлени към „Белведере кепитъл мениджмънт“. Ако се питате кои са тези дружества и дали са свързани по някакъв начин с „Белведере дистрибуция“, отговорът е положителен – „Домейн Менада“ е дъщерно на самото „Белведере кепитъл менидъжмънт“, а „Белведере“ С.А. – Франция пък е едноличният собственик на капитала на „Белведере кепитъл менидъжмънт“. Така длъжникът се опитва с непозволени средства да постави реалните кредитори на „Белведере дистрибуция“ в положението на догонващи, като създава илюзия за финансова стабилност, макар увеличението на капитала да е изцяло привидно, а записаните на хартия 10.6 млн. лв. като „реално“ внесени, на практика да не съществуват. След като това е така, то декапитализацията му е налице, независимо от опитите на ръководството да прикрие действителното състояние. Защото единствено важното е дали дружеството може да посреща своите текущи плащания към кредиторите. При положение, че няма достатъчно активи, нито средства, то компанията не може нито да е ликвидна, нито да е финансово автономна.

Така макар имуществото в цялата група „Белведере“ да се състои на практика само от пасиви, чрез правни техники се създава пълна илюзия, че активи и капитал са налице – това е нагледен урок по нова, неписана досега, но и крайно некоректна търговска практика. Тънкостта се изразява в това, че въпросните задължения между свързаните лица, реално пазят последните от другите несвързани лица – контрагенти или кредитори на дружествата длъжници. Най – простия пример за това е, че когато някой несвързан кредитор предяви вземане и осъди някое от дружествата от групата „Белведере“, свързаните лица се присъединяват в съответното производство и реалният кредитор не би могъл да удовлетвори претенциите си.

Дали има проблеми в съдебната ни система? Сигурно има. Интересно обаче би било, ако подобна схема бъде организирана и изпълнена във Франция от българско дружество, би ли срещнала одобрението на френските правораздавателни органи? Сигурни сме, че няма.

Разбира се, в България – страната на неограничените възможности, казуси като „Техномаркет“ и „Белведере“ не само че се реализират безпрепятствено, но явно срещат и съответното одобрение.

 

 Измамени от съпруга на Емилия Масларова си търсят парите

13.06.2015 

Около няколко от фирмите, приближени до бившата министърка на труда и социалната политика Емилия Масларова, не само се шуми, ами и гърми. Измамените хора от Ивайловград обаче не вярват, че от тези гръмотевици ще падне и една капка дъжд. Тоест, за парите, които имат да вземат от фирмата на Венцислав Драганов и съпруга на ексминистърката, Антон Масларов – „Кънстракшън енд Рипер” – Стара Загора, ще трябва просто да пият една студена вода.

Помним, че срещу Емилия Масларова се водеше съдебно дело за извършено престъпление по служба – присвояване на суми в големи размери, които възлизат на около 11 милиона лева, но в България такива процеси или се точат с години, докато се забравят, и накрая – нищо.

Ощетените ивайловградчани обаче не се борят за милиони. Техните претенции са за около 50 000 лева, които от 2008 година досега не могат да си ги получат, въпреки че отдавна са ги изработили.

Фирмата изпълнител „Кънстракшън енд Рипер” и нейните подизпълнители, които строят Дома за социално подпомагане в Ивайловград, работят по програмата „Красива България” със съдействието на общината, и по-точно – с протекцията на тогавашния кмет Стефан Танев от БСП, който по-късно стана и депутат. Въпреки че тези фирми отдавна са си свършили работата по програмата, до днес работниците не са си получили парите. Единият от ощетените е Кръстьо Русков от Ивайловград, който така и не можа да си дочака дължимото – отиде в по-добрия и справедлив свят… Вторият е Димитър Райков, който продължава да вярва, че все пак един ден ще трябва да му се плати изработеното. Той твърди, че по програмата „Красива България” са работили и строители от Сливен, които имали да вземат над 200 000 лева.

ВМЕСТО ПАРИ – ЗАПЛАХИ И ПСИХИЧЕСКИ ТОРМОЗ!

С хората от Ивайловград, които решават по някакъв начин да си потърсят парите и пишат жалби до различни инстанции, започват да се случват много неприятни неща. Те получават заплахи за физическа разправа, подложени са на психически тормоз.

Най-напред за парите си вдига пара Кръстьо Русков, смятайки, че в България има закони, които да защитят правата му. Бързо го приземяват – уволняват съпругата му от директорското място на основното училище в село Свирачи, община Ивайловград. Това се случва по настояване на кмета Стефан Танев, категорична е дамата. По-късно тя завежда дело против уволнението си, печели го, но не е възстановена дори и като учителка. Докато се водят делата за несправедливото й уволнение, съпругът й от притеснение и от психическия тормоз получава рак и умира.

Заплахи получават и близките на Димитър Райков. По това време снаха му работи в логопедичното училище в Ивайловград и преподава на паралелка, в която се учат деца с увреждания на говора. Заплашена е неведнъж, че ще бъде уволнена, ако свекърът й продължава да рови за парите си. Синът на Димитър Райков работи в полицията и му е казано да си затваря устата, ако не иска да бъде уволнен от работа…

Мръсни игри

Подизпълнители на фирмата на Антон Масларов и Венцислав Драганов работят по ремонта на училището, за който е изписвана дограма за прозорци на цена от порядъка на… 5000-6000 лева бройката, докато нормалната цена на един прозорец е не повече от 200 лева, разказват запознати със строителните работи в района. Горе-долу по същото време във вилата на МВР-Ивайловград край село Бубино, по милостта на Масларова, е докарано изваденото оборудване от социалния дом в Стара Загора, който също се ремонтира. В тази вила се събира хайлайфът на общината, идват и други големци от София, за да ловуват и най-вече да разпуснат, както те си знаят. По това време шеф на МВР е Иван Мамирев, който ги посреща и изпраща, но по-късно е освободен от длъжност.

Непримиримият борец за справедливост обаче си остава отговорникът на „Топливо” АД – Ивайловград, Иван Димитров – също ощетен от цитираните по-горе хора. Фирмата „Строй транс” ООД – подизпълнител на „Кънстракшън енд Рипер”, купува строителни материали от „Топливо”АД – Ивайловград, и просто „забравя” да ги плати. Задълженията се натрупват до 7 185 75 лв., които не са погасени и до днес. Не са изплатени и 5400 лева задължения към фирмата „Пътстройинженеринг”, 4600 лева на групата на Димитър Райков, 1200 лева на фирма „Дарина” и още няколко по-дребни задължения. Вместо да получи парите си, Иван Димитров е атакуван от непрекъснати проверки, упражнява се психически тормоз и над семейството му, за да спре да рови.

„Помолих ръководството на Социално инвестиционния фонд, които се разплаща с фирмата майка, да не превежда парите на „Кънстракшън енд Рипер”, докато не се разплатят с подизпълнителите, но те ми отговориха, че проблемът може да реши само кметът на Ивайловград. Тоест, да не приема обекта, докато не се изплатят задълженията към нас, строителите. Написах молба и до кмета за съдействие. Неговият отговор беше лаконичен: „Няма ново актуване, няма ново плащане” и… само след два месеца откри обекта. А нас кучета ни яли… Написах жалба и до Районна прокуратура – Ивайловград. Получих постановлението на районния прокурор Д. Чорбаджиев, част от което гласи: „Считам, че сами по себе си, така изложените обстоятелства не са законно установено престъпление. Тоест – това престъпление да е обявено от закона като такова и наистина да представлява престъпление от общ характер”… Следва отказ да се образува предварително производство. Кажете ми – къде е моралът на всичките тези хора?!”, пита Иван Димитров и сам знае, че няма кой да му отговори на този въпрос.

В момента семейството на Димитров изплаща от заплатата си дължимите пари, и вече няма никаква надежда, че ще ги получи един ден. Единственият, който продължава го подкрепя в борбата му за справедливост, е журналистът Станимир Гелимачев, известен като чистата съвест на града.

Той обаче също е наказан

„Тъй като съобщих чрез медиите няколко важни подробности за измамите на старозагорската фирма на Драганов и Масларов, освен това си позволих да се поровя в мръсните дела на тогавашния кмет Стефан Танев, бях наказан жестоко. Най-наред кметът уволни от работа брат ми, който работеше по програмата „Временна заетост”. После съпругата му, която беше шефка на болницата в града, отказа да го лекува, а той страда от тежък псориазис! После всички лекари, които бяха зависими от нея, един по един отказваха да ни станат личен лекар. Наложи се да се обадя в едно от предаванията на Коритаров „Свободна зона”, когато гост му беше социалният министър Тотю Младенов. Той ми насрочи среща и ме прие лично в сградата на министерството. Разпореди проверки и реши проблемите ни – брат ми беше настанен за лечение в Университетската болница „Свети Георги” – Пловдив, а двамата получихме правото да си имаме лични лекари. Между другото, аз дадох жалбите на измамените от Ивайловград хора с молба Тотю Младенов да им помогне с нещо, но той просто си замълча – все пак с Масларова са колеги!…”, разказва пред репортера на „ШОУ” Гелимачев.

 

КМЕТЪТ НА БАЛЧИК СЕ ВОЗИ В КОЛА ЗА 150 000 ЛЕВА

28.06.2015

 

Кметът на Балчик Николай Ангелов се вози в лимузина за 150 000 лева, показа репортаж на Нова телевизия. Мотивът му за скъпата покупка е, че за по-малко пари такъв автомобил няма, а Общината имала нужда от представителна кола.

„Луксозните автомобили са ни нужни, когато водим преговори. А и защо президентът на САЩ има самолет?“, попита Ангелов.

По думите му това говори добре за общината. „Въобще не смятам, че е неморално”, заяви още той.

На въпроса дали ако пуснат евтини космически совалки, той ще си купи такава, кметът отговори:„Може би“. 

Ангелов не е единственият кмет, който има толкова скъпа кола. Знайни и незнайни градоначалници карат возила за по 100 хиляди лева, с по 310 коня, и въртят кожени спортни волани с бутони за скоростите. А придобивките им са получени след нагласени обществени поръчки.