вторник, 11 декември 2012 г.

СПЯЩИЯТ С НОБЕЛОВИ НАГРАДИ



Всички ,които са запазили спомени от периода преди 10 ноември 1989 година, още се стряскат ,когато чуят на сън, грачещият глас повтарящ - „Приземяване, приземяване, другари и другарки … “. Правчанският селски тарикат, превърнал държавата в бащиния се беше трансформирал от държавен глава в посмешище на цял един народ. Но този присмех беше скрит от страха и спомена за загиналите в комунистическите концлагери и пропилялите живота си в комунистическите затвори.


Малко обаче се замислят,че кошмарът днес е много по голям, защото призракът на комунистическата простащина и кретенизъм отново е на чело на държавата и отново определя на хората, да получат ли жълти стотинки за Коледа или не. Днес България е по – голям „Биг брадър“ от това в което се беше превърнала в годините на тоталитаризма – СРС, следене, доноси, компромати. Шизофренична милиционерщина…

И вечният кошмар – просташката комплексарщина, говореща несвързано от най – високи държавни позиции. Отново се радваме и повтаряме като хитове изрази от рода на:

„Мостът е висок, мантинелите са глупакоустойчиви и се надявам да удържат на всички, които ежедневно ги пробват".

„Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме !“

"Аз не съм пъдар всеки ден някой да ме пита какво става, защо жена ми избяга, върни ми групата."

“Стара жена и стара риба няма – или е свежа, или не е”.

„От тази стартова позиция всички формули, по които се изчисляват парите, получавани от европейските държави, тръгват от тук. Това е следствие от това, че толкова години са марширували по Червения площад.”

И като похлупак на всичко – лека дрямка по време на церемонията за връчване на Нобеловите награди за мир в Осло.

Българио, с какво заслужи всичко това ?!?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар