петък, 6 март 2009 г.

ФРАНКЕНЩАЙН ИЛИ ПРОВАЛЪТ НА ЕДНА НАЛУДНИЧАВА ПОЛИТИКА




“Той е един несретник, но за да не направи нещастни и други хора, трябва да умре. Неговото унищожение бе моя задача, но аз не успях да я изпълня.” Това са предсмъртните думи на незабравимия герой на Мери Шели – Виктор Франкенщайн. Препрочитайки тези редове се питам – по какво тази история ми напомня за абсурдното присъствие на бившите комунисти в обществено-политическия живот на страната през последните двадесет години.
След 10 ноември 1989 г. бившите комунисти, подобно на героя от безсмъртния роман, създадоха уродливи лица и структури. Те предоставиха на хора с психични проблеми: луксозни офиси, луксозни автомобили, съвременни средства за комуникация. На криминално проявени психопати беше обещано, че дори и да бъдат подведени под отговорност, някъде по веригата следствие-прокуратура-съд нишката ще се скъса и извършените от тях престъпления ще останат ненаказани. Естествено възниква въпросът: “Защо бившите комунисти подбират сътрудниците си на психиатричен принцип?”. Отговорът на този въпрос е още по естествен от самия въпрос: “Защото нито един психично здрав човек не би се занимавал с доктрина като тази на червените другари.”
Огромни суми пари бяха откраднати от обикновенните хора посредством измислени банки, бюра за обмен на валута, фирми за недвижими имоти, фирми за така наречения “директен мениджмънт”, които продават всевъзможни съмнителни стоки “на ръка” без тези продажби да се регистрират никъде, туристически и транспортни фирми и т.н. Много голяма част от тези откраднати пари бяха изнесени зад граница и вложени в банки, фирми, задгранични търговски дружества и т.н.. Изнесените от България пари надхвърлят като обем външния дълг на страната.
Никой, обаче не е в състояние да направи, макар и приблизителна оценка на колко милиарда възлизат тези суми. Никой не може да каже и каква част от тях изчезна безвъзвратно при настъпилата световна финансова криза. Това са милиарди, които никога няма да се върнат в България за да послужат на пенсионерите, болните, децата, безработните. Тези пари няма да послужат и за здравеопазване, култура, образование – просто защото вече ги няма.
Това, което обаче е останало е в ръцете на уродливите структури, създадени от другарите. Държейки в ръцете си собствеността, те вече могат да кажат на партията – майка „Сбогом! С „Позитано” 20 бяхме до тук!” Грандиозното разцепление на неокомунистическата престъпна мрежа, след последните парламентарни избори, доведе до създаването на партии обслужващи политическите интреси на червената организирана престъпност. Защо и политически? Отговора на този въпрос дават самите класици на Марксизма, според които политиката не е нищо друго, освен израз на икономически интереси. Предстоят избори!
В края на романа „Франкенщайн или новият Прометей” Мери Шели оставя своя герой да умре. Защо ли?

Няма коментари:

Публикуване на коментар