Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.
Ямболските борци Тодор Боев (Картофа) и Стойко Шаламанов (Богата), бяха разстреляни на 28 август 1994 година.
29.08.1994
Ямболските борци Тодор Боев–Картофа и Стойко Шаламанов–Богата бяха застреляни демонстративно пред близо 200 очевидци в ямболската дискотека “Диана” в нощта на 27 срещу 28 август 1994 г.
Във фаталната събота Тодор Боев и Стойко Шаламанов са сред многолюдието в дискотека “Диана”. Те влизат в заведението в 23,30 часа, търсейки спасение от вечерния августовски задух. Вътре се разделят. Картофа сяда на маса в салона близо до бара, а Богата – на терасата. По това време екзекуторът им Славчев стои до барплота, поглъщайки с демонстративно спокойствие 5 стограмки водка.
50 минути след като Богата и Картофа се появяват в дискотеката, Славчев става, приближава се до масата на Боев, вади пистолет “Макаров”, опира го в тила му и стреля. Веднага след това той хуква през заведението, излизайки на терасата, и гръмва два пъти в движение, улучвайки от 2–3 метра разстояние Стойко Шаламанов в гърба.
Кървавата разправа продължава около минута, през която всички посетители стоят като вкаменени. После настава паника. Близо 150 души хукват ужасени към изходите. Само няколко мъже запазват самообладание и сигнализират за инцидента в полицията и Бърза помощ.
Случайният клиент Димитър Славов е леко ранен в пукотевицата. Улучва го рикоширал куршум, докато седи на маса в съседство до Боев.
След стрелбата Картофа остава на място. По пътя за болницата издъхва и Богата.
Изходните пътища от града са блокирани веднага от полицията, но от стрелеца няма следа. По полицейски сведения той се качва на паркирана близо червена кола и изчезва в неясна посока. Още на разсъмване бившият сервитьор и бодигард е обявен за национално издирване.
По време на следствието по-късно става ясно, че от Ямбол търсеният бандит заминава за Пловдив. В язовир “Антонивановци” изхвърля един от двата пистолета “Макаров”, с които се е въоръжил специално за саморазправата. В Пловдив убиецът се укрива 50-ина дни и се прехвърля в Търговище. Десет месеца по-късно, през юли 1995 г., е арестуван от търговищката полиция. В стаята, взета от него под наем, криминалистите откриват втори незаконен пистолет “Макаров”, граната и патрони.
Обвиняемият Славчев мълчи с месеци на разпитите. После неочаквано се разприказва, лансирайки многословно версия за лично отмъщение. Тази версия става основа на обвинителния акт и е приета от съда. Според нея в края на април 1994 г. Славчев дал на познатите си Богата и Картофа старогръцка сребърна статуетка с височина 24 сантиметра, за да я продадат. По негова информация подобни антики вървели на черния пазар по 1000 долара на сантиметър. Богата и Картофа прибрали униката и му предложили да го пласират срещу 500 000 стари лева – над 8000 щатски долара. При тази уговорка Славчев се простил завинаги със сребърната женска фигурка, а пари за нея не видял.
В началото на лятото Боев и Шаламанов използвали отсъствието на Славчев и влезли в дома на Донка Ташева – жената, с която той живеел без брак. Целта им била да открият и да задигнат монети с висока нумизматична стойност, каквито смятали, че има в тайници в жилището. Докато Боев обискирал стаите, Шаламанов изнасилил домакинята. Тя тихомълком понесла болката и унижението, понеже в същата стая спяло детето от Борислав – момченце на година и половина.
Не след дълго Славчев научава за гаврата, макар и жената да я пазела в тайна – от страх. В началото на август той за пореден път иска от Боев и Шаламанов да му дадат статуетката или парите. При драматична среща двамата го канят настоятелно в колата си, за да го заведат при укривателя на антиката. Той обаче предусетил насилие, отскубнал се и избягал. От този ден нататък измаменият притежател на антиката не прави и крачка извън дома си, без да е въоръжен. Купува двата пистолета “Макаров”, гранатата с надпис 607 и боеприпасите от непознат руснак.
Друг руснак го предупреждава вечерта преди двойното убийство, че крадците на статуетката му готвят неприятна изненада. Предупреждението кара Славчев да предприеме действия пръв.
След погребението на Картофа и Богата малцина вярват на версията за личния мотив на демонстративното убийство. Името на Деян Добрев се носи упорито от ухо на ухо и бойците от местния подземен свят минават “на дюшеци” в очакване на гангстерска война. Връзката “Добрев” започва да се коментира и гласно. На 19 септември 1994 г. Христин Хаджиколев разстрелва пред свидетели Петко Стоянов–Каратиста. Куршумите го настигат на кръстовище на 100 метра от дискотека “Диана”.
В съдебната зала делото за убийството на Каратиста е свързано с двойното убийство на Тодор Боев и Стойко Шаламанов. Пред съдебните заседатели Хаджиколев заявява, че Каратиста е платил с живота си, защото настоявал да се хвърли вината за убийството на Добрев върху мъртъвците Боев и Шаламанов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар