КУКЛОВОДИТЕ – ЧАСТ 2

Кръгът „ ОРИОН ”

 

„Приятелският“ кръг „Орион“ се създава в началото на управлението на кабинета „Виденов“. Редица политическите анализатори твърдят, че „кръгът“ е бил създаден още преди да се сформира правителството на БСП. Акционери в него били Веска Меджидиева, съпругът й Румен Спасов, Николайчо Кривошиев, Красимир Райдовски и адвокат Стефан Павлов. "В това дружество са събрани всички орионски фирми", твърди "Нет". Според радиото фирмата функционирала на принципа "чистите финансови активи се изнасят в чужбина, а чрез други приятели се участва в приватизацията". "До момента резултатът е един ВЕЦ до Монтана, закупен през 1999 г., и втори, който се "пече" и е по пътя към Хасково", съобщи "Нет".

"Направихме "Доплелор", за да търгуваме със зеленчуци, ама работата не тръгна", коментира обаче Румен Спасов по телефона от ЮАР.

Освен чрез "Доплелор" орионци въртели бизнес чрез ред други фирми - "Орион комерс", застрахователно дружество "АТЛАС", акционерни дружества "АЛПИА", "Техтест", "Хатиса Транспорт", както и чрез "Новини-5", "Бетелхайзе комерс", "Звезда К97" и издателски център "Импулс".

Според радиото преселилият се в ЮАР Румен Спасов участвал и "в един от най-успешните бизнеси - търговията с месо". Това ставало през фирмата "ЕЛСИ" ООД с шеф Румен Николов. Николов е собственик на месокомбината в Свищов, който е единственият в България с лиценз за износ на месо в ЕС, съобщи още "Нет".

В началото на 90-те пък бил търговски представител на държавната "Родопа комерс" в Атина.

В самото начало на дейността на „Орион“ медиите са склонни да минимализират значението му, както и подозираните, нерегламентираните бизнес апетити.

Това поведение на медиите е обяснимо от гледна точка на влиянието на авторитета на усвоената власт. Анализите, посветени на групировката, водят до извода, че липсата на работа по корпоративни комуникации при „Орион“ довежда до ефекта на насищане на медийното пространство с негативна информация. Тя е неконтролируема от страна на субекта („Орион“) и довежда до негативно отражение върху дейността му и бъдещото му съществуване.

На практика кризисната ситуация, в която попада „Орион“ в първоначалния си етап (в началото на управлението на БСП) е преживявана, а впоследствие и — реална криза. Основен акцент в кризисната ситуация са обвиненията в липса на морал.

 Нещо, към което обществото е особено чувствително. Следва консумиране на политически негативи, отразили се по-късно и спрямо политическата дейност на БСП. В началото на този процес, втората по сила политическа сила СДС използва натрупаните от БСП негативи в своя полза. Така кризисната ситуация довела до провал на авторитета (на БСП) при липса на работа по корпоративни комуникации се използва именно чрез методите на корпоративните комуникации от политическия опонент (СДС). За краха на групировката „Орион“, според повечето от изследователите на подобни процеси при преходните общества се сочат следните причини:

— Ограниченост на политическа подкрепа. Липсва в цялост поддръжка на политическата сила.

— Липса на бизнес политика по смисъла на общоприетите правила.

— Липса на политика по корпоративни комуникации. Нещо повече — липса на каквато и да било адекватна медийна политика.

Последното води и до редица проблеми пред политическата сила, идентифицираната с „приятелския“ кръг. Един от тях е нарушеният образ на социална партия. Впоследствие се налага БСП да пристъпи към изискващи време и трудоемки мерки във възстановяването на имиджа си. От гледна точка на конкретната политическа ситуация, натрупаните негативи в общественото съзнание, представянето на БСП като партия на широките народни слоеве се налага изграждането на качествено нова информационна среда. И тъй като не е налице достатъчна дистанция на времето, се оказва невъзможно да се работи по цялостния образ на партията. Започва търсене на нов имиджов носител. В рамките на тази концепция се налагат два основни сегмента, донякъде осъществени във времето:

А/ „Добрата лява група“.

Започва лансиране на тезата, че съществува „добра лява група“, като реалия, и се състои от „неопетнени“, водещи политически фигури. На тази база се пропагандира, че в рамките на партията има хора, които са отишли по-далеч в мисленето си от своите съпартийци. Всичко това се основава на адекватна публична и медийна политика, като се използват всички лостове, които са характерни за политическата дейност и в частност от състоянието на политическата сила в опозиция. Използват се всички носители на съвременното политическо битие: присъединяването към НАТО; присъединяването към ЕС; тезата „България — фактор на стабилизация“ и т.н. Особено характерно за този сегмент е оформянето на визия за очаквания образ от обществото. Това означава формиране и адекватно налагане на мнение от страна на обществото спрямо „добрата група“ базирано на очаквано поведение на тази група. В периода 2001-2003 г. това е премереният и в рамките на новата европейска култура национализъм (Заб. Някои автори предпочитат термина „патриотизъм“).

По този начин провежданата политика по корпоративни комуникации постига ефекта на утвърждаващо се обществено мнение, че реално съществува „добра лява група“, която вече е в състояние да работи за националния интерес. В рамките на този национален интерес, част от обществото вижда и образа на партията на „широките народни“ слоеве.

Б/ „Човешки образ на водещите политически фигури“

Основният момент при този втори сегмент е внушението, че членовете на „добрата лява група“ не са многобройни. Търси се преди всичко ефектът на обособената персонална отговорност пред обществото. В този смисъл, работата по корпоративни комуникации се съсредоточава в налагането в публичното и медийно пространство на внушението, че всеки един от членовете на групата е безспорен авторитет в различни области, не е конфликтен политик, но в същото време не е и пасивен по отношение на важните обществени проблеми. По отношение на персоналните медийни прояви, се налага виждането, че не партийната оцветеност е най-важната, а споделеният принцип „По-малко критики, повече работа.“

Без съмнение, липсата на работа по корпоративни комуникации в периода на обвързаност на БСП с кръга „Орион“ довежда до тежки имиджови последици за партията. Включително и до нарушаване на комуникационния статут партия-общество. И обратно, провеждането на адекватна политика по корпоративни комуникации след краха на групировката от страна на лявата партия води до, макар и изискващо време, стабилизиране на статута партия-общество. На практика са елиминирани факторите, формиращи кризисна ситуация:

—       липсата на комуникативност между субектите;

—       грешки при менажирането на управленския процес;

—       неяснота на намеренията и действията, според гледната точка на медиите;

—       изчерпване на неприкосновеността на авторитета на държавните институции и техните временни представители;

—       отказ от граждански контрол върху действията и позициите на субекта (в конкретния случай БСП).

Три години след убийството на Андрей Луканов МВР е пред прага или на един от най-големите си успехи, или на един от най-големите си провали. Вече четири месеца в ареста на Специализираната следствена служба има поне 6 човека, за които се твърди, че имат отношение към покушението на депутата от БСП и бивш премиер на България. А седмият беше освободен през лятото, след като престоя в помещенията на бул. “Насър” 2 години. Засега обвиненият за убийството е един и той се казва Ангел Василев, бивш президент на близката до приятелския кръг “Орион” фирма “Колонел”.
Андрей Луканов беше застрелян на 2 октомври 1996 г. с четири куршума пред дома си на ул. “Латинка” 15. Пистолетът, с който е било извършено убийството, беше намерен 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в кооперация на съседната улица “Димчо Дебелянов”. В деня на покушението на същото място бяха открити и захвърлените дрехи на убиеца, с които той се беше маскирал на скитник. Веднага след смъртта на бившия премиер в печата се появиха много и различни версии – от покушение на енергийната мафия до битови причини. Луканов имаше много врагове, но един беше особено експониран през 1996 – кръгът “Орион”. И на БСП, и на СДС винаги им е харесвало, по различни причини да наричат убийството на депутата политическо.

Мотивите на “Орион” за убийството

Засега екипът,  разследва смъртта на Луканов, работи усилено по една единствена версия – че то е поръчано от приятелския кръг “Орион”. За Луканов веригата от фирми на Румен Мирчов Спасов и неговите приятели, обединени с имена от съзвездието “Орион”, беше мародерски кръг. За Румен Спасов Луканов беше “политически интригант” и един от “убийците на баща му, в преносния смисъл на думата”. Твърди се, че версията за поръчано от Румен Спасов убийство се е избистрила след внимателна проверка на всички възможни. Според показания на различни съратници на депутата той е имал намерение да направи всичко възможно да свали правителството на Жан Виденов от власт през ноември 1996, да извади пред обществеността документи за корупция и за връзки на управляващата тогава БСП, заговори се за “папката на Луканов”, където са доказателствата. Три години тази папка не беше изнесена. Предполагаемият опит за смяна на властта в БСП и предстоящи разкрития, както и личната неприязън на Румен Спасов към Луканов засега са единствените мотиви за евентуално поръчителство от страна на “Орион”.

Приятелският кръг – единствената следа

Тя започва от подслушан телефонен разговор във Варна, в който се твърди, че оферта за убийството на Луканов е имало и към други хора, но те не се съгласили. Стига се до зърнения търговец Райко Петров, който е търсел извършители. Райко Петров е задържан в края на август 1997 г., а през декември същата година е обвинен в подбудителство за убийството на Луканов. Той беше освободен преди 2 месеца от ареста. Вината му не беше доказана, но засега той остана обвиняем по делото. Заради приятелството си и контакти със заподозрения беше атакуван шефът на следствието Бойко Рашков.

Според източници от следствието Петров е трябвало да намери физическите изпълнители на убийството. Той е направил опит да открие килъри, но тъй като е трябвало да се бърза, неговият план е бил изоставен. Райко Петров не е от кръга “Орион”. Той е имал контакти покрай бизнеса си с фирми на Румен Спасов и дори е дължал около 200 000 долара заради неизпълнена сделка. Секретарката на Райко Петров при разпити в следствието пък споменава името на Николайчо Кривошиев – другата емблема на “Орион”. Вероятно засичането на информациите е довело до убеждението, че зърненият търговец е съпричастен към убийството, или най-малкото има достатъчно информация за поръчителя.

Пистолетът като пътеводител

Откритото оръжие на престъплението се явява основният пътеводител в разследването за атентата срещу Андрей Луканов. Балистичната експертиза доказва, че 7 месеца преди стрелбата на ул. “Латинка”, то е било използвано при убийството на украинеца Сергей Шанин в столицата. Доказва се, че Шанин е бил част от бригада за мокри поръчки, действала на територията на България, и е бил убит от свои заради предателство. Постепенно се стига до разкриване на цялата група, която започва дейността си в Русе при арменския гражданин Артур Торосян. (Той също беше задържан и пуснат след разпит.) Руски говорещите килъри извършват няколко убийства в столицата, където гравитират около Иво Карамански. МВР се добира до техните имена и на 23 май след полицейска комбинация двама от тях са “докарани” в България.

Украинските килъри

Александър Алексеев Акимов и Владимир Ярославович Шевчук бяха арестувани на ГКПП Капитан Андреево. С тяхното задържане разследването по убийството на Луканов получава невероятен тласък напред. Седмица след това в Елин Пелин е арестуван трети украинец – Алексей Владимиров Кчатов, с прозвище Льохата. Вероятно разплитането на групата е започнала след проговаряне на някой от двамата украинци. Акимов беше освободен след по-малко от месец в ареста, след като се разбра, че по време на убийството на Шанин и Луканов е отсъствал от България. За убийството на Шанин е привлечен като обвиняем Алексей Кчатов-Льохата. Шевчук пък остава в ареста, тъй като според следователи той е застрелял бившия съратник на Карамански Иван Кудев.
Льохата, чието задържане МВР дълго време крие, ще се окаже истинският коз в ръцете на разследването. Вече няколко източника споменаха, че той е насочил следствието към племенниците на Ангел Василев и неговия шофьор.

Най-важният свидетел

Според тях Льохата е пряко свързан с убийството на Андрей Луканов, но засега няма улики, че той е натиснал спусъка. Дори се твърди, че дрехите, с които е бил облечен клошарят-убиец, са били негови. Въпреки рисковете той останал в държавата заради любовта си към някаква българка, с която живеел. Кчатов отричал той да е физическият убиец, но твърдял, че го познава. По негови показания е бил открит неидентифицираният труп в кладенец край Нови хан. Два дни след ареста на Льохата са били задържани и племенниците на Ангел Василев – Георги Малчев-Гопето от Елин Пелин и Иван Крумов-Ванко Немото от Сандански. След тях е прибран и шофьорът на Василев – Юри Ленев. Твърди се, че Гопето и Ленев са направили самопризнания. Близки на Юри Ленев обаче алармираха в пресата, че той е бил зверски пребит от полицаи, преди да направи признанията. Същото се твърди и за племенниците на Ангел Василев, които били закарани в база на МВР в Копривщица и там били физически малтретирани.

Твърди се, че Василев е дал поръчка на племенниците си да намерят човек за мокри поръчки. След като те изпълнили заръката му, той дал пари за капаро на шофьора си да им ги предаде. Това личало от признанията на тримата близки на Ангел Василев.

“Колонел” е пътят към Румен Спасов

Арестът на бившият шеф на “Колонел” Ангел Василев и екстрадицията му от Чехия показват, че разследването се движи по посока Румен Спасов. Василев е бил приближен на боса на “Орион” и е имал много общ бизнес с него. Според хора от обкръжението на “Орион” Ангел Василев впоследствие е разбрал, че Спасов многократно го е мамел с парите, срещал се е с него в Прага и в ЮАР. Ако се докаже, че Василев е намерил убийците на Луканов, той неминуемо ще бъде принуден да посочи и истинския поръчител на убийството, за когото се предполага, че е Румен Спасов.

Но за всичко това има прекалено много условности.