неделя, 5 декември 2010 г.

МУТРОУЛТУРА 2

31.08.2010

Кирил Маричков: Социална пенсия е под достойнството ми

Пожар може и да не е имало, но документите ги няма. Трябва да е съвсем ясно, че става дума за времето от 1968 до 1988 г. Когато преди 10 години си потърсихме правата, ни казаха, че ведомостите се пазели, но само на онези, които са били на щат. Хонорарните ни листове обаче ги нямало. Слава Богу, "Щурците" бяха сред малкото, които са работили около 13-14 г. на трудови договори, но от тях само 5 бяха в "наличност", т.е. към 9 г. са се "изгубили" някъде. А и концертите по трудовите договори са не повече от половината от това, което сме правили.
Преди 1989-а не беше възможно да вземеш хонорар, без да ти удържат от него данък обществено осигуряване.
Направих си труда да извадя колко концерта сме имали от 1973-та, защото си пазя всички тефтери. Оказа се, че сме направили 2600 концерта, без тези в чужбина и тези от 1968-а до 1973-та. Т.е. всички концерти ще бъдат вероятно над 3000. Всяка година най-малко по 100, някога и по 200. Срещу това получавахме 150 лв. заплата, с удръжките около 120. Концертите над нормата бяха за хонорар от 35 лв., върху който също се удържаше ДОО. Тъй като съм си записвал колко хора средно са ни гледали, това прави над 5 млн. души. При средна цена на билета 3 лв. по онова време направете сметка колко пари е спечелила държавата от нас. А групата заедно с техническия екип струваше на Концертна дирекция по-малко от 200 лв.
Аз все пак съм композитор - пиша и филмова музика, вземам хонорари... Моля се да съм жив и здрав и да не разчитам на пенсия. Вече съм на 65 и от 2 години имам право на социална пенсия, но онези нещастни шейсет и няколко лева са под достойнството ми и няма да ги взема. От 1990-а си плащам сам вноските, така че от промените насам имам 20 години трудов стаж. Заедно с онези 5, които ми признаха, стават 25, но те не стигат за пенсия.

02.10.2010

Актьори на шоу протест пред Драматичния театър във Варна

Шоу протест събра артисти и почитатели на сценичните изкуства пред Варненския театър тази вечер. През последните дни напрежението в артистичните среди ескалира. Причината - театърът и операта бяха обединени в ново образувание, наречено Театрално-музикален продуцентски център. Директорът на ТМПЦ трябваше да съкрати 65 души. Така че хората на изкуството протестират срещу това обединение и новия директор, когото упрекват в некомпетентност, предава кореспондентът ни във Варна Десислава Кръстева.
За нестандартен шоу протест в защита на Драматичния театър се събраха десетки хора с карнавални костюми и маски, почитатели на театъра и операта. Идеята беше да покажат, че не са безразлични към ставащото в културата.
Актьорът Власислав Виолинов уточни, че протестът не е организиран от актьорите, а от варненци, които са загрижени за културния облик на града. „Ние не сме против реформа в театъра, а против реформата в театъра”, каза Виолинов, посочвайки, че са против механичното сливане.
Преди два дни министърът на културата Вежди Рашидов дойде във Варна, за да се запознае със ситуацията. Каза, че решението за сливането на театъра и операта остава, но вероятно ще има нов директор. „Направихме протеста толкова шарен и артистичен, за да покажем нуждата ни от култура и от артисти”, каза Поли Недкова е сред организаторите

Развръзката около скандалите в ТМПЦ Варна предстои. Ще продължим да следим темата.

01.11.2010

Всичко се срина, никой няма нужда от култура

Емил ТАБАКОВ, диригент на Симфоничния оркестър на БНР:
” След реформата България на практика вече няма симфонична музика. Това изкуство оцеля само в два оркестъра - на БНР и Софийската филхармония. Останалото пропадна, загина.
Дотук стигнахме, защото никой от управляващите явно не разбира това изкуство. Те нямат нужда от нас, не знаят какво представлява класиката и каква е нейната функция в обществото. А и ние нямаме традициите на една сериозна западна държава, където това никога няма да се случи. Въпросът не е само в парите, а до необходимостта от това изкуство.
В България също имаме добри композитори. Но нямаме култура и мотивация да слушаме класика. Вместо това години наред робувахме на чуждата музика, ние не вярвахме в това, което се прави в нашата страна. Традицията е нещо важно, трябва дълъг градеж, но у нас за такъв не може да се говори.”


26.11.2010

Режисьорът Александър Морфов: Това не е моят премиер

- Подкрепяте ли реформата в културата?

- Смятам, че реформата се извършва доста необмислено и под нечия диктовка - да стане на всяка цена, и то до петък. Реално реформа няма, има само съкращения, вземания, стесняване на периметъра. Реформа означава да създадеш нова среда, в която да се развие нещо ново. А “новата база” всъщност е старото състояние, което е свито 3 пъти. След 2-3 години ми се струва, че ще има нова реформа и тя ще бъде още по-драстична. Така ще стигнем до модела в Италия и Гърция с 3 държавни театъра. Всичко останало ще бъдат местни градски театри и частни трупи.

- Преди време направихте бунт в театъра. Защо сега, когато културата е на ръба, си мълчите, г-н Морфов?

- За да се направи бунт, трябва да има ясна идея какво искаш да постигнеш с него. Другото е анархия. Голяма отговорност е да поведеш хора след себе си и за да я поема, аз трябва да съм абсолютно сигурен накъде вървя. В момента обаче не мога да намеря хоризонта, към който да поема. Защото знам, че държавата изнемогва. Не е разумно да го направя само за театъра, когато и здравеопазването, и образованието са в същото положение.

- Да не би да сте приятел с премиера, който аплодира неотдавна вашия спектакъл “Хъшове”, после ви поздрави и зад кулисите?

- Не, премиерът за мен е един нискоинтелигентен охранител, който по стечение на обстоятелствата стана премиер на България. Което ми е малко неудобно за българския народ, но това е факт. Често си мисля, че не съм част от този народ. Хората, които вършат цялата тази свинщина наоколо, не са моят народ. Същият той, който си хвърля боклуците от балкона и слуша чалга, си избра и този премиер. Това не е моят премиер. Но нямам друг избор, освен да го търпя, защото мнозинството го е определило за такъв.


02.12.2010

Премиерът и свитата му ходили на театър

„Балконът на Народния театър се изпълни с гардове, преди един по един от ляво на дясно да заемат местата си: главният секретар на МС Росен Желязков, министър Цветанов с бременната си съпруга и двете дъщери, Цецка Цачева със съпруга и сина си, Вежди Рашидов със заместника си Митко Тодоров. Спектакълът нямаше как да започне без най-важния зрител - Бойко Борисов. Той пристигна почти навреме - 7 минути след 19 ч. Генералът се запромъква към мястото си, погледна към множеството наблюдаващи го театромани и поздрави: “Добър вечер”. Зад гърбовете на първенците се настаниха трима охранители, а в двата края на реда сигурността бе подсилена с още три-четири едри момчета.” /В-к „Труд”/
Стана ясно, че Премиерът и свитата му ходили на театър. Не къде да е, а в Народния. После, културният Му министър казал: „Явно, на премиера театърът все повече започва да му харесва… Забелязвам у него една приятна възбуда към театъра. След спектакъла си казахме, че скоро ще идем и на опера.”

Та се сетих за вица - нали знаете този виц за милиционера и пингвина?

Един старшина влиза при началника си като води за ръка един пингвин:
- Другарю капитан, разрешете да доложа. Току-що намерих този пингвин на „Витошка”, какво да го правя?
- Е, какво, какво – зaведи го в зоологическата градина, какво ще го правиш!
На следващият ден, нашият приятел – старшината, отново с пингвина за ръка влиза при шефа си и казва:
- Другарю капитан, разрешете ….
- Ти к’во праиш пак с тоя пингвин тука, бе?
- Eми, вчера го водих на зоологическа градина, днес на кино ли да го заведа?
Та така и Вежди – вчера водил Генерала на театър, обещал му следващия път на опера да го заведе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар