АНТОЛОГИЯ НА НЕОКОМУНИЗМА 21

КРУМ БЛАГОВ: КОМСОМОЛЪТ Е РАЗДАВАЛ ПО 1 МИЛИОН ДНЕВНО НА СВОИ ФИРМИ

Борислав Гуцанов е прибрал огромни пари, които не е върнал, а Гущеров взел 3 млн. лв. безлихвен заем

13.11.2011

Журналистът и издателят Крум Благов е роден на 17 октомври 1953 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет с втора специалност немски език. Специализирал е немски в Лайпциг. През 1991 г. създава конкурса "Репортер на годината", в който е председател на организационния комитет до 1997 г.
Автор е на единствената по рода си книга "60-те атентата в българската история", както и на филмовия сценарий "Битката на каменните войници". Поводът за срещата ни с него обаче са сензационните отговори, които дава най-новата му книга "Първият милион", в която Крум Благов разследва и описва произходът на парите на 10-те най-богати българи!
________________________________________

- Г-н Благов, какво ви провокира да разследвате 10-те най-богати българи в най-новата си книга "Първият милион"?
- Идеята ми да напиша такава книга дойде преди две години и два месеца. Винаги около 10 ноември и преди тази дата се заговаря за куфарчета с пари и т.н. Казах си: Все пак съм 21 години в издателския бизнес и не е възможно някъде да се дават пари без документи. Документът може и да не е фактура, може да са някакви хвърчащи листчета, но все пак всеки си води някакво свое счетоводство - дори тогава, когато го крие от данъчните. Така че, ако са раздадени пари, не може да няма следи!

Самият факт, че

хората говорят за "куфарчета"

е някаква опростена представа, че такива дири има или пък че те се прикриват умело. В последните години това надали е защото някой го крие, просто никой не се е захванал да го изследва. Пазят се партийни архиви в Държавния архив, в Комсомолския архив - също. Аз оттам съм намерил много интересни неща. Примерно в началото на 90-а година, Централният комитет на комсомола учредява фирми, на които е раздавал до 1 милион дневно! И всичко това естествено се пази, но много от нещата все още не са проучени. Не крия, че съм използвал книгата на Христо Христов за тайните фалити на комунизма, също и тази на Кънчо Кожухаров - кой какъв е в българската корупция. Всички те са изброени в книгата отзад в литературата.

- Какво можете да ми кажете персонално за Валентин Моллов, Васил Божков, Георги Гергов, Добромир Гущеров, Иво Недялков, Илия павлов, Николай Банев, Славчо Христов, Христо Ковачки?...
- Аз не съм им давал характеристики, но ще ви цитирам книгата - някои от нещата, които съм написал за някои от тях. Например Иво Недялков е "представител на една група бизнесмени, които придават на думите пирамида и фараон ново значение. Те натрупват своето богатство, като прибират спестяванията на десетки хиляди хора по време на прехода и им продават акции без стойност с обещания за високи дивиденти... Като студент по право Недялков твърди, че работил в международния отдел на ЦК на комсомола заедно с бъдещия външен министър Ивайло Калфин. Нито Калфин, нито тогавашният секретар на ЦК по международните въпроси Николай Камов обаче си го спомнят. Всъщност

Недялков е бил нещатен сътрудник,

каквито са били 300-400 души, предимно студенти." Отново цитат от книгата: "...За разлика от Моллов, Гущеров и Банев Славчо Христов не е минал нито през комсомола, нито през МВР. Не е имал стар "Трабант" или "Вартбург", а чисто нова "Лада" - върховната мечта на социалистическия труженик... Името на Славчо Христов нашумява по време на управлението на СДС. Наричат го "сервитьора на Иван Костов." Нов цитат: "Часът на Георги Гергов удря, когато премиер става проф. Любен Беров. Двамата се познават. Гергов дори се хвали, че лично е препоръчал на Беров за министър на земеделието Георги Танев - негов стар приятел. Танев, когото комисията по досиетата освети като агент с псевдонима Милков, работил от 1980 г. за пето управление на Държавна сигурност (УБО), влиза в кабинета на 30 декември 1992 г. и остава на този пост до 17 октомври 1994 г.

Той си взема за съветник Георги Гергов

и през тези две години бившият директор става едър собственик."

- За да описвате всичките тези неща, със сигурност разполагате с документи от архивите на БКП, комсомола и ДС. Как се добрахте до тях?
- Да, така е, разполагам с документи. Сдобих се с тях от архивите на Държавна сигурност срещу 0,25 ст. на страница. Отидох и четох в читалнята. Всички те са достъпни, но отивайки там, ти най-малкото трябва предварително да си наясно какво търсиш, защото ще преровиш огромно количество описи или каталози. За да можеш да кажеш - искам това и това. После се чака около 1 месец, след които разполагаш с определени дни, в които да прочетеш, да решиш и да си копираш избраното. Плащаш си го и готово. Но, разбира се, аз искам да ви кажа, че съм се снабдявал с документи и от други източници. Примерно Българската стопанска камара. И за да не говорим само на думи, сега ще ви дам договора на Гущеров (Добромир Гущеров, бел. ред), с който той получава на 21 май 1990 г. договор за три милиона лева безлихвен кредит. Когато отидох, за да черпя информация, нямах абсолютно никакви предубеждения, защото това е адски вредно, когато правиш разследване, защото създава някаква презумпция на невинност или за виновност, което не е добре.

- В крайна сметка раздавани ли са тези митични куфарчета с пари преди 10 ноември 1989 г. или не и как са започнали всъщност бизнеса си българските олигарси? Аз помня едни ваши думи по тази тема: „България не беше ограбена. Грабеж е, когато някой ти опре нож в гърлото. България беше раздадена”.
- Точно така. От последната глава на книгата ясно личи, че не само политиците, но и Върховният касационен съд много помогна с едно решение, с което се разпореди, че след инфлацията дълговете се връщат по курса на долара преди инфлацията. С други думи –

който имаше да дава - спечели.

А тези, които имаха да дават големи суми, бяха 3000 души. Загубиха 3 млн. души, които имаха малки спестявания - но спестявания от типа на една гарсониера. Много са факторите, които са помогнали на хората, които са натрупали богатството си по този начин и те, както казах, не са само сред политиците. А тези хора - ние ги избираме. Аз бях удивен, че примерно Борислав Гуцанов се беше кандидатирал за кмет на Варна?! В книгата ще видите какви пари е взел той, които не е върнал! Моята книга цели да покаже как стана така, че една шепа хора забогатяха - хора без особени качества. Ако имаше някой български Стив Джобс, щеше наистина да е похвално. И аз в никакъв случай не искам да кажа с тази книга, че всички богати са забогатели по този начин. Знаете ли, късметът е необходим във всяко нещо. Ако днес (понеделник, бел.ред) се беше случило нещо - нещо лошо от типа на земетресение, катастрофа, всички медии щяха да му обърнат внимание и моята книга щеше да отиде в сянка. Тоест късмет е примерно в деня на премиерата да няма големи събития. Но по въпроса за куфарчетата - те по-скоро съществуват като вид метафора. Имало е раздаване на блага! Има хора, които са получили директно пари, но дали те са били в торба, в куфарчета, в чували, не знам... Но големите пари не могат да се поберат в куфарче. Примерно - документът, който ви давам за Гущеров (Добромир Гущеров, бел. ред). Той получава 3 млн. лева безлихвен заем в период на скокообразно поскъпване на долара.

Ако ги е обменил в долари за една година си е върнал кредита и са му останали 1 млн. и 100 хил. долара!

- В книгата присъстват и разкази на още живи бивши членове на Политбюро и секретари на ЦК на БКП – кои са те и какви отговори дадоха за този период?
- Говорил съм със Стоян Михайлов, с Григор Стоичков, с Йордан Йотов, с някои от бившите секретари на ЦК на Комсомола. Но при всички положения доказателствата трябва да се класират. Където разполагаш с документ, свидетелските показания не могат да го оборят. Където имаш свидетел, трябва да провериш неговата достоверност - по възможност да му засечеш думите и от друго място, защото иначе казаното се превръща само в твърдение. Все пак съм се помъчил да приложа най-високи професионални стандарти. Имам един кашон с документи, седем часа записи на разговори, а и всеки, който е цитиран в тази книга, е записан, а всеки, който е записан - е питан съгласен ли е. Не е записван тайно, не е имало скрити камери, скрити микрофони и т.н. Всички, които са герои на книгата, са получили списък от въпроси, за да се види и тяхната гледна точка.

И само Моллов се възползва от това.

- Говорите за Валентин Моллов? Каква беше неговата реакция?
- Да. Изпрати ми отговорите си. Добромир Гущеров ми се обади от Виена, за да ми каже, че като си дойде в България, ще ми отговори, но не го направи. Другите - нищо. Между другото, всички тези бизнесмени са поканени на премиерата на книгата. Вижте, тези хора са придобили чрез парите си медийна власт. Купуват си или влияние от медиите или директно медии. Неотдавна една собственичка на PR агенция ми каза: "Най-скъпият PR е да не пишат изобщо за теб - нито добро, нито лошо." Най-умните хора и някои от най-богатите, изобщо не се появяват по медиите - вероятно си плащат за това, нямам доказателства за това, но никой от тях не е решил да каже - аз забогатях еди-как си. Те имат някакви свои митове... имах трабант, имах вартбург и т.н.

- Знам, че са замесени и имената на видни действащи политици... Можем ли да назовем имената на поне един или двама от тях?
- Говорихме за един Борислав Гуцанов - ето един. В книгата ги има всичките имена. "...Гергов показва учудваща повратливост, като успява да се сближи с всяка власт. По време на управлението на Иван Костов той успява чрез подставени лица в няколко приватизационни сделки и става собственик на балнеохотела в Хисар и на хотел "Санкт Петербург" в Пловдив. Може би това се дължи на приятелството му с тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, на когото той по-късно става кум. Още по-плодотворна за Гергов е близостта му с д-р Иван Чомаков, избран за кмет на Пловдив със синята бюлетина. Благодарение на него за няколко години той става собственик на "Стария Пловдив".

Най-големия подарък на Гергов обаче направи правителството на Сергей Станишев.

То му отстъпва контрола над Пловдивския панаир, който сега кабинетът Борисов се опитва да си върне чрез съда. Гергов обаче има друг могъщ приятел на власт - президента Георги Първанов"...

- Споменахте на няколко пъти Добромир Гущеров. Как е започнал бизнеса си бившият депутат от левицата?
- Той твърди, че е започнал бизнеса си с един Указ 56 - с регистрация на фирми и административно, правно и счетоводно обслужване. Започва да работи заедно с проф. Борис Димитров (също от червената номенклатура) от АОНСУ (Академия за обществени науки и социално управление), но всъщност благодарение на фирмата на професора успява да си осигури този безлихвен кредит от Стопанска камара. А човекът, който му ги дава - председателят на камарата Лъчезар Тошков, преди това е бил сътрудник на Андрей Луканов! Така че тук се вижда и ръката на Луканов.

- В книгата си пишете: "Христо Ковачки не помни как е направил първия си милион. Тази амнезия, изглежда, е заразна" - звучи твърде иронично?!
- Добрата практика е да не използваш квалификации, защото те са уязвими. Думи като "много" и "малко" не значат нищо. Юридическият ми редактор ми каза например - защо пишеш "повече от 140 млн. лв." за парите на Цветелина Бориславова, нямаш ли точната сума? И от сигурен източник аз открих, че на българската фондова борса е обявена точната сума, на която тя си продаде акциите от СИБанк! 141 млн. и 37 хил. лева! Аз за никого не съм давал квалификации, а съм посочвал фактите. Книгата ми е за хора, които сами да си направят заключенията. Аз не казвам Васил Божков печели нелегално. Аз казвам: "Еврофутбол" започва да действа през януари. Хазартът е легализиран през август. Нека хората сами да си извадят сметката, че през тези седем месеца е работило незаконно.

- А как Косьо Самоковеца влиза в политиката? Видях, че и за него сте отделил място в книгата.
- Чрез партия ЛИДЕР! Самоковеца беше на учредителното събрание на партията. Както пиша в книгата си: "За председател на партията е избран довереният човек на Ковачки Кънчо Филипов, бивш комсомолски и партиен деятел, после директор на "Брикел" и т.н.


Едно интервю на Анелия ПОПОВА