"ЛОКОМОТИВ", ПЛОВДИВ: НАЙ-КЪРВАВАТА "ПЕРАЛНЯ" В БЪЛГАРИЯ
30.05.2007
Убийството на Александър Тасев, президент на пловдивския футболен клуб "Локомотив" и бизнесмен от типа "тихата стъпка", за сетен път доказа два факта. Първо, че в България, още от самото начало на прехода преди 15-16 години винаги си е имало мафия от класически тип. Тоест - срастване на организираната престъпност и политическата класа с цел влияние върху националната икономика. И второ, че т. нар. правоохранителни и правозащитни органи - МВР, следствието, прокуратурата и съдът, никога не са се хващали сериозно да разкриват, разследват и осъдят някого за организирана престъпна дейност.
За съжаление професионалната екзекуция на Александър Тасев също е на път да заеме своето достойно място в безкрайната редица на неразкритите мафиотски престъпления, защото никой няма интерес от разобличаването на поръчителите и на физическите изпълнители на убийството. Доказателствата за тази песимистична прогноза са много, затова днес "Параграф 22" ще отдели място само на няколко от тях.
Едва ли има друга държава в Европейския съюз и в нормалния бял свят, в която високопоставените мутри и техните "топли връзки" с политическия елит си пазаруват футболни клубове така, както обикновения данъкоплатец си купува домати и краставици от кооперативния пазар. Иначе казано - без т. нар. компетентни органи да проверят откъде, аджеба, въпросният господин е натрупал толкова много пари, та с усмивка на лице всяка година да харчи по два, три или пет милиона лева за издръжката на своята "детска мечта". И то с ясното съзнание, че е обречен да хрантути 20-25 юначаги с ниска двигателна култура, чийто житейски и интелектуален хоризонт се простира не по-далеч от силиконовите цици на поредната чалга фурия и кожения салон на еди-коя си марка джип.
Тук не говорим за елитните тимове като ЦСКА, "Левски", "Литекс" и софийския "Локомотив" ("Славия" трудно може да бъде класиран в тази група, защото в него все още продължава да налива пари най-скандалната фирма на Столична община "Софийски имоти", която държи 34% от клуба). Изброените все пак имат някакви основания да претендират за законен произход на парите, с които съществуват: реклами, спонсори, приходи от европейски турнири, трансфери на футболисти, мощен бизнес на техните собственици и т. н. Става дума по-скоро за т. нар. селски и второразредни отбори, които са създадени по времето на социализма с единствената идея да крепят самочувствието на кметовете и партийните секретари "по места" и да не позволяват на младежта да го удари на порочен живот. Както и за онези отбори в "А" и "Б" групите, които съществуват само и единствено заради съмнителния бизнес на техните собственици и президенти.
Трябва да напомним още нещо: по закон Агенцията за финансово разузнаване и Националната агенция за приходите са подчинени на финансовия министър. С други думи - наред с Министерството на вътрешните работи и неговите национални и специални служби, те също подлежат на парламентарен контрол. По необясними причини обаче през последните десетина-петнайсет години депутатите нито веднъж не се поинтересуваха какво точно правят въпросните ведомства, за да пресекат прането на мръсни чрез футбола.
Нещо повече. Открай време е известно, че в Българския футболен съюз рамо до рамо работят откровени мутри, високопоставени мафиоти, висши слуги на Темида, високопоставени ченгета и политически шефове на МВР. Нито веднъж досега обаче Висшият съдебен съвет и правителството не се престрашиха и не попитаха своите хора какво точно правят "около кръглата топка" с хората, които всъщност би трябвало да разследват, да съдят и да осъждат.
Един от най-показателните примери за пораженческото търпение, което проявява държавата по отношение на мутрите и мафиотите в българския футбол, е драматичната история на пловдивския "Локомотив". За последните 12 години през управителните органи на този "славен железничарски тим" се извъртяха общо... шестима покойници (виж хрониката на стр.4-5), без т. нар. компетентни органи да разнищят до дъно нито техните убийства, нито бизнеса им.
ПЪРВИЯТ СНОП
Кървавото хоро на "локомотивците" под тепетата бе поведено от Георги Калапатиров-Жоро Италианеца, преселен в отвъдното с един куршум преди 12 години. Според легендите, той е един от първите бивши борци, които след демократичните промени заминава на гурбет в Италия. Връща се оттам през 1992 г. - улегнал, забогатял и... пазещ дълбоко в сърцето си спомените от буйните младежки вечери в спортните лагери.
На 30 ноември 1993 г. той и приятелите му Петър Петров-Пешо Патерицата и Николай Петров Попов-Мартеницата регистрират единственото дружество, в което Калапатиров участва като съдружник - "Ж. Н. П. Корпорейшън" ООД. Предметът му на дейност е "производствена, търговска, комисионна, складова, спедиторска, превозна, хотелиерска, туристическа, рекламна и информационна дейност, покупко-продажба на стоки и т. н."
Малко по-късно тримата регистрират още едно свое дружество - "Мултиспорт", и поемат издръжката на "Локомотив". Като човек с необременено минало президент на клуба става Николай Попов-Мартеницата, а Калапатиров и Петров влизат в управителния съвет.
По това време Жоро Италианеца (макар и да не фигурира сред съдружниците) е един от пловдивските стълбове на новосъздадения "Клуб 777". Неговият публичен дебют е на 20 или 21 октомври 1993 г., когато се учредява прословутата Асоциация за самозащита на населението "Защита" в столичния Парк хотел "Москва". Тази структура възниква по идея на покойния доц. Цветан Цветанов (разстрелян на 30 август 1994 г.) и на днешния евродепутат и архонт с черен пояс Слави Бинев, който по онова време е некоронован лидер на всенародната съпротива срещу т. нар. борческа мафия.
Какво точно са свършили учредителите на "Защита" през следващите три седмици не е известно. Но на 16 ноември същата година, когато 40-50 бивши "борци" нахлуват в столичния спортен комплекс "Дескрим" и пребиват Слави Бинев, гребеца Борислав Цветков и още двама-трима от "каратистите", сред нападателите са и куп пловдивски "борци", начело с Жоро Италианеца и неговия пръв приятел Пешо Патерицата.
В началото на 1995 г., когато "борческите" застрахователни империи "ВИС -2" и "СИК" все още набират скорост, Жоро Италианеца и Пешо Патерицата напускат "Клуб 777" и стават представители на "ВИС - 2" за Южна България. А пък друга една видна "седмица" под тепетата - Стоян Ненчев-Цеко, става представител на "СИК" в региона.
Георги Калапатиров обаче няма никакво време да се порадва на новото си жизнено и професионално поприще. На 6 април 1995 г. през нощта той е разстрелян край гребната база в Пловдив с един куршум в сърцето, а убийството му остава неразкрито.
ГАЗ, СПИРАЧКИ И... ПОГРЕБЕНИЕ
Втората свидна жертва, която "Локомотив" (Пловдив) дава в "онези смутни времена", е Георги Иванов Проданов. Неговата кариера започва като собственик на Финансово-брокерска къща "Икар - 2000" ЕООД и на "Електронна търговско-посредническа къща "Икар" ООД, регистрирани от Пловдивския окръжен съд на 27 януари 1993 година.
И двете дружества са с абсолютно еднакъв предмет на дейност: "брокерство и маркетинг; кредитиране, изкупуване на дългове, сконтиране, поръчителство, валутен обмен, акцептиране и изкупуване на ценни книжа, управление на финансови активи, представителство, посредничество и агентство, сделки по депозити и финансови инвестиции, търговия, внос и износ, консултации". Но тънката разлика между тях се състои в това, че ФБК "Икар - 2000" ЕООД получава разрешение от БНБ да извършва подобни услуги, докато ООД-то започва да работи съвършено незаконно.
За отрицателно време Георги Проданов завърта такава "финансово-кредитна" дейност, че в началото на 1994 г. двете фирми вече са съвсем недостатъчни за реализиране на съкровената му мечта в пълния й блясък: да се превърне в единствения конкурент под тепетата на т. нар. брокери от АГРОБИЗНЕСБАНК - Христо Александров-Ицо Салфетката и Христо Данов.
Устремът на пловдивчанина е толкова бурен, че привлича вниманието на тогавашния управител на БНБ - проф. Тодор Вълчев, който на няколко пъти пише предупредителни писма до Проданов да прекрати незаконните си сделки с валута и раздаването на кредити срещу високи лихви. Накрая на банкер № 1 му омръзва да се разправя с вироглавия пловдивчанин и на 4 април 1994 г. БНБ отнема лиценза на ФБК "Икар - 2000" ЕООД.
Този факт по никакъв начин не препъва Георги Проданов по пътя му напред и нагоре. На 31 май 1994 г. той регистрира в Пловдивския окръжен съд Взаимоспомагателна и взаимоосигурителна каса "Икар", а на 7 септември същата година регистрира и Кооперация "Популярна банка Икар". По това време Георги Проданов става член на управителния съвет на "Локомотив" (Пловдив), с което затваря кръга и се превръща в... първата класическа финансова пирамида под тепетата: взема от наивниците пари срещу висока лихва, дава ги на други - по-големи наивници, срещу още по-висока лихва и... така нататък.
За да изглежда всичко като истинско, на 3 февруари 1994 г. Проданов регистрира в Софийския градски съд още една своя фирма - "Технокомерс Икар", с предмет на дейност "консултации по валутно-финансови и кредитни операции, икономически и правни обосновки, търговско представителство, комисионерство и агентство, лизингови операции, производствена и търговска дейност". А на 7 февруари 1995 г. Георги Проданов регистрира и последната си перла в короната - "Нике Консулт" ООД.
На 15 юли 1995 г. Георги Проданов загива при автомобилна катастрофа. По време на първоначалния оглед на местопроизшествието е установено, че спирачните маркучи на колата му са прерязани. Този извод по-късно е потвърден и от съдебно-техническата експертиза, но от този факт не произлиза нищо съществено.
Според една от версиите на негови близки, във фаталния ден Георги Проданов е тръгнал за София, за да си получи обратно няколко крупни суми, раздадени по-рано срещу лихва. С тези пари той е трябвало да потуши гнева на част от собствените си вложители, но прерязаните спирачни маркучи осуетяват това му намерение. Поръчителите и извършителите на зловещото посегателство срещу Георги Проданов остават неразкрити.
ГАНЕЦА ПРЕКЪРШИ ПАТЕРИЦАТА
За част от биографията на третия покойник от "Локомотив" (Пловдив) - Петър Петров-Пешо Патерицата вече стана дума по-горе. До 1991 г. той е национален състезател по борба в категория до 90 килограма, два пъти е бил европейски вицешампион за младежи и два пъти е печелил среброто на балканския шампионат. През 1992 г. слага край на спортната си кариера, защото катастрофира и в продължение на шест месеца ходи с патерици, откъдето идва и "екзотичния" му прякор.
По какви причини Патерицата не се влива в мощния "борчески" поток, залял София през 1992-1993 г., никой не знае, въпреки че е е роден в гр. Белово, Пазарджишко, и е земляк с Димитър Джамов, който пък е проплакал за първи път в съседното с. Семчиново. Освен това Петър Петров е бил дългогодишен приятел не само с тарторите на "ВИС" и "СИК", но и с две трети от ударните им бригади по онова време. И точно заради тези две причини през първата половина на 90-те години бившите "седмици" по-често бяха бити и гърмени от униформени и цивилни ченгета, отколкото от конкурентите им в охранителния или застрахователния бизнес.
Според информационна система Дакси, в периода 1992-1998 г. Петър Петров има участие в пет търговски дружества (в тази сметка на влиза "Клуб 777" ООД), които се занимават с... почти всичко възможно: търговия на едро и дребно, хотели, дърводобив, внос и износ, питейни заведения и т.н. Най-известното от тях (след ООД-то на "седмиците", естествено) е "Мега прес Холдинг" ООД, в което Пешо Патерицата е съдружник с Юрий Нанев Стайков, който заедно с шуменския "шогун" - Гриша Топалов, навремето доведоха КРИСТАЛБАНК до просешка тояга.
Най-известното "нещо", надживяло Патерицата, е хотел "Дюк' с Плейс" в курорта "Пампорово", който той вдига заедно с колегата си от "Клуб 777" Стоян Ненчев-Цеко. Но... това става по времето, когато единият е представител на "ВИС - 2" за Южна България, а пък другият защитава интересите на "СИК" от Пловдив до гръцката граница и обратно.
А най-интересната случка от "силовия" живот на Патерицата се разиграва през декември 1994 година. По време на коледна софра в една пловдивска таверна, в която участват Патерицата и неколцина негови приятели, в заведението нахлува един от най-скандалните и сприхави пловдивски "седмици" Атанас Кантарев-Насо Кантара. Още от врата той вдига лют скандал на собственика, който постепенно прераства в опит за въоръжена саморазправа. В смисъл такъв, че Патерицата изпраща двама-трима от сътрапезниците си да озаптят "колегата", но той вади пищов и го насочва срещу собственика на таверната.
Миг преди Кантарев да натисне спусъка, Петър Петров вади мобифона си ("Нокия", тежащ към 350-400 грама), с всички сила замеря "агресора" и го уцелва в главата. Въпреки внезапната загуба на ориентация Насо Кантара все пак успява да произведе един изстрел, но вместо собственика на таверната уцелва един от "седмиците", който се опитва да го озапти - Димитър Карев-Карото.
Крайният резултат е повече от трагичен. Пет-шест минути след изстрела в опразнената кръчма нахлуват полицаи, които задържат Патерицата и неговата компания, докато Кантарев е пуснат да си ходи. След дълго писане на обяснения всички са освободени, преписката е изпратена на прокуратурата и след няколко дни срещу Петър Петров е образувано следствено дело. По това време обаче той, явно предусещайки какво му се готви, вече е потънал в дълбока нелегалност (т.е. в София) и е обявен за общодържавно издирване. Което е прекратено няколко месеца по-късно, когато между "Клуб 777" и органите на реда е постигнато "споразумение": те няма да закачат провокатора Атанас Кантарев, а обвиненията срещу Патерицата ще бъдат свалени.
Все пак по-късно - на 24 март 1998 г., Петър Петров е разстрелян от упор с автомат "Калашников" пред дома му в Пловдив. А още тринайсет месеца след това оръжието е открито в колата на Ганчо Въчков-Ганеца, който на 6 юни 1999 г. се бил самоубил след бясно преследване и стрелба по улиците на София.
ПРОКЪЛНАТАТА МАРТЕНИЦА
Първият президент на "Локомотив" (Пловдив), който предава Богу дух, е Николай Попов-Мартеницата. Той е застрелян на 2 март 2005 г. в София, но преди това е удрян поне седем-осем пъти по главата с тъп предмет. Според източници от СДВР (днес Столична дирекция на полицията), Мартеницата е дължал голяма сума пари на "известна фигура от подземния свят в столицата". По данни на полицията, Попов е бил криминално проявен, занимавал се е с измами в особено големи размери и с кражби на коли, бил е осъждан.
Щастливата звезда на възпитаника на техникума по машиностроене изгрява през 1992 г., когато той регистрира в Пловдивския окръжен съд фирма на свое име. Година по-късно той става президент на "Локомотив" (Пловдив), защото финансирането е поето от фирма "Мултиспорт", в която съдружници са Николай Попов-Мартеницата, Георги Калапатиров-Жоро Италианеца и Петър Петров-Пешо Патерицата.
Според бившата шефка на следствието в Пловдив Християна Вангелова, по онова време Попов се занимава с търговия на автомобили и е уличен, че е продал краден "Мерцедес" на Цар Киро. В началото на юни 1995 г. Попов е хвърлен зад решетките, защото пловдивският бизнесмен Благовест Стойков е пуснал жалба срещу него за присвояване на лек автомобил "Пежо". Докато е в ареста, Мартеницата продава личния си "Мерцедес" и с парите изплаща част от траншовете и заплатите на играчите си. По-късно Стойков оттегля жалбата си, а Николай Попов се разминава с 6-месечна условна присъда.
Втората "простъпка" на футболния бос е далеч по-сериозна. Обвинен е и е съден за невърнати кредити в размер на 35 млн. стари лева, получени в периода 1993-1994 г. от седем банки чрез многократно ипотекиране на три камиона, едно "БМВ 600" и вилата си в елитното пловдивско с. Марково. По тогавашния курс завлечената сума е равна на над 1 млн. долара, а единственият трезор, направил проверка дали действително кредитът е обезпечен, е несъществуващата вече Стопанска банка.
По това дело Николай Попов е обвинен и за изготвяне на документи с невярно съдържание, но докато следствието и прокуратурата да си свършат работата, Мартеницата продава камионите, беемвето и фирмите кредитополучателки - "Николай Попов-70" и "Мултиспорт", а вилата прехвърля на свой братовчед. В крайна сметка през 2000 г. той постига споразумение със съда, получава тригодишна условна присъда и запазва за себе си тайната къде точно е инвестирал първия си милион в зелено, заработен чрез т. нар. лоши кредити.
В биографията на Николай Попов като бизнесмен и футболен бос фигурира още една тригодишна условна присъда, издадена му от Пловдивския районен съд на 24 септември 2004 година. Поводът звучи познато: в края на 1993 г. Мартеницата взема назаем 3 млн. тогавашни лева от Михаил Касабов (бивш вицепрезидент на Българския футболен съюз) и от Коста и Благой Хаджиеви с обещанието да използва парите за трансфер на футболисти и за закупуване на екипи. По-късно, без изобщо да дава обяснения къде и за какви нужди е похарчил трите милиона, Николай Попов отказва да върне кредита и срещу него е образувано наказателно производство за присвояване.
По време на делото Касабов и братя Хаджиеви доказват, че на 12 декември 1993 г. са дали на Попов общо 150 000 г. марки, които тогава са се равнявали на 3 млн. лв. и които той е похарчил за някакви си свои нужди. Пловдивските районни магистрати обаче отново помилват Мартеницата по главата и го осъждат на три години лишаване от свобода условно, плюс възстановяване на взетите милиони по "новия курс на деня" към 24 септември 2004 година. Тоест да изплати по 1000 нови лева на всеки от измамените. Нещо, което приживе Мартеницата въобще не прави...
ЕПИЛОГ
На пръв поглед "подминаването" на последните двама президенти на пловдивския "Локомотив", преселили се в отвъдното по неестествени причини - Георги Илиев и Александър Тасев, изглежда несправедливо. През годините на прехода и двамата дадоха всичко от себе си (както се казва на спортен жаргон) за плавното сливане на криминалния бизнес с легалната икономика и политическата власт, така че мястото им наистина е тук - в пантеона на покойните бизнесмени, станали неделима част от "железничарската футболна машина" под тепетата.
В същото време обаче екипът на "Параграф 22" ясно осъзнава, че ако трябва дори повърхностно да опише задкулисния живот на Георги Илиев и Александър Тасев, в оставащите 31 броя до края на годината ще трябва да отделя на тази тема поне по страница и половина, а това - от вестникарска гледна точка - е чист абсурд.
Всъщност, има и още нещо. Ако в три или четири поредни броя направим опит да опишем най-важното, което превръща "Локомотив" (Пловдив) в един от най-атрактивните футболни отбори за бизнесмените, свързали живота си с бившата "борческа" империя "ВИС" (чудно, но така се получава: от край време около този отбор се навъртат единствено "висаджии", сякаш той е тяхна запазена територия), като нищо "колегите" им от другите силови групировки ще се... засегнат на чест. И ще бъдат прави, защото през годините на прехода "кожения овал" се оказа едно от най-универсалните средства за легализиране на "мръсни" и "кървави" капитали, за избелване на престъпни биографии и за... срастване на организирана престъпност с политическата власт.
Така че очаквайте новата поредица на "Параграф 22" - "Кръв около зеления килим". И помнете, че когато ходите на мачове и си дерете гърлата за любимия отбор, вие пълните банковите сметки на част от мафията и викате "Ура!" на главорези и "бели якички", които в нормалния свят отдавна да са изгнили в затвора
01.12. 2012
Новият собственик на Локо Пд е Веселин Марешки
Варненският бизнесмен Веселин Марешки, който има бизнес с аптеки в повечето големи градове на България, включително и в Пловдив, ще бъде представен на официална пресконференция утре като новия собственик на "Локомотив" (Пд), съобщи клубният сайт lokomotivpd.com.
Брифингът започва в 18,30 часа на "Лаута", а половин час по-късно феновете на черно-белият отбор ще могат да аплодират новия силен човек в клуба в демонстративен мач с участието на други популярни личности.
Богатството на Веселин Марешки е трудно да се оцени, но предполагаемата му стойност е около 95 милиона лева. Бизнесменът е собственик на 2 фирми за търговия с фармацевтични и козметични стоки - „Лиафарм" и "Варна фарма холдинг". Бизнесът на Марешки се разраства изключително бързо и освен с фирмите за търговия с фармацевтични стоки, той се занимава и със строителство.
Бойко стана „адреналинка” на Веселин Марешки?!
Бойко ще уважи с присъствие „сефтето” на Веселин Марешки на мястото на Жоро Илиев и Коко Динев
Новият собственик на „Локо”(Пд) ще бъде представен днес, и то – от премиера.
По неизвестни причини Бойко Борисов ще отклони вниманието от висо-чайшата си персона, за да може бизнесменът да се появи в пълен блясък. Премиерът ще зарадва феновете на пловдивския “Локомотив” с чисто нов добре облечен собственик.
Не всеки може да си позволи “Локо”(Пд)
Варненският бизнесмен Веселин Марешки ще поздрави почитателите от терена. След това като император ще гледа от трибуните своите „гладиатори” както навремето Георги Илиев и Коко Динев
На стадион “Лаута”, половин час след появата на тандема Марешки-Борисов ще започне мача на “черно-белите” срещу бойковите тигри от “Витоша” (Бистрица).
Може би с идването на Марешки да се върнат златните времена на отбора. Бизнесменът може и да не случи в политиката с поредицата провали на кметските избори във варна, но пък е повече от успял бизнесмен.
На ефектното представяне на стадиона е поканен да присъства и бившият президент на клуба Коко Динев. Пак премиерът е звънял на любимия на Емилия, за да го покани на тържеството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар