Красимир Георгиев – част II
Другият ключов проект, където топлата връзка между "Техноекспорстрой" и "Фронтиер" е очевидна, е петролопроводът Бургас-Александруполис. В продължение на няколко години двете фирми се водеха собственици в "Универсален терминал Бургас". Очакваше се дружеството да бъде ключов участник в петролопровода в България. През тази година, малко след като гръмнаха скандалите със столичната топлофикация, правителството изненадващо реши да извади "Универсален терминал Бургас" от нефтения проект.
На въпрос как са попаднали в "Универсален терминал Бургас" от "Фронтиер" обясниха, че са влезли в схемата след конкурс, обявен от регионалното министерство. Въпросният конкурс обаче изобщо не е за създаване на смесено дружество, и то с държавни предприятия. Поканата, публикувана през юни 2004 г., гласи, че се търсят "проявяващи интерес" към проекта Бургас-Александруполис, които трябва "да опишат намерения за осъществяването му". Така или иначе "Универсален терминал Бургас" прекрати съществуването си, още преди да е заработил. Официалната версия, лансирана от регионалния министър Асен Гагаузов за изваждането на фирмата от проекта, беше, че за двата нефтопровода - Бургас-Александруполис и Бургас-Вльора, се предвижда да има отделни терминали. Това обезсмисляло съществуването на "Универсален терминал Бургас".
Обикновено когато Красимир Георгиев реши да участва в някакъв проект, той или негови хора регистрират специално дружество. Освен в случая с Бургас-Александруполис така е процедирано например и с "Топлоцентрала Земляне". Там акционери са "Топлофикация София" с 34%, австрийската VA Tech hydro Gmbh с 33% и канадската "Нортланд Пауър" с 33%. Нищо не издава участието на Красимир Георгиев в това дружество освен адреса на регистрацията му - столичния булевард "Фритьоф Нансен" 9, където се намират и всичките останали фирми на Георгиев. Замисълът на това дружество, чийто управител е арестуваният зам.-шеф на столична топлофикация Емил Антонов, е да създаде когенерационна мощност в ТЕЦ "Земляне", произвеждаща топлоенергия. Така поне твърдят източници от столичната топлофикация. В такива случаи централата продава на столичната топлофикация топлоенергия, а на НЕК - ток. Подобни проекти станаха особено актуални тази година покрай проблемите на "Топлофикация". Но "Топлоцентрала Земляне" е закрита по-малко от месец след учредяването си през април 2001 г.
От "Фронтиер" дават съвсем друго обяснение за тази фирма - че е регистрирана от неизвестни за тях лица и че тъй като адресът е бизнес сграда, всеки може я посочи за седалище. А VA Tech hydro Gmbh и "Нортланд Пауър" са достатъчно големи компании, за да им искат обяснение какво правят в съдружие със столичната топлофикация.
От "Фронтиер" обясняват още, че те първи са въвели у нас т.нар. модел за проектно финансиране. Първият подобен проект е от края на 90-те години и в него действително участва Красимир Георгиев. Това е рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3", която се прави от смесено дружество между НЕК и американската "Ентерджи". По времето на кабинета "Сакскобургготски" американците продадоха дела си на италианската "Енел".
Работата на консултанта в такива проекти е решаваща, защото той изготвя цялата схема - довежда инвеститора, прави план по години, сключва или помага да се сключат всички договори с държавата или държавни дружества, подготвя документите за кандидатстване за заеми.
Ако е нужна държавна гаранция или промяна на законодателството, организирането на всичко това също е работа на консултанта. Няма думата единствено когато се стигне до теглене на кредитите и до прехвърляне на собственост. Обикновено за работата си консултантът получава между 0.1% и 0.5% от стойността на целия проект или отделно уговорена комисиона от самите банкови заеми или и двете заедно.
Всичко това е дейност, свързана с огромно лобиране, и то пред най-различни институции - парламент, правителство, министерства, регулаторни органи, чужди посолства и т.н. По тази логика уязвими за евентуални връзки с "Фронтиер" освен Румен Овчаров са и неговите предшественици в три правителства назад, както и всеки, заемал пост, даващ възможност за вземане на важни решения в енергетиката.
Проектът за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток 3" например, който е за 600 млн. евро, започна още през 1999 г. Основните договори бяха сключени седмица преди парламентарните избори през 2001 г., а работата - поставянето на сероочистващи инсталации, продължава и досега.
Специално за ТЕЦ "Марица-изток 3" се наложи НЕК да сключи дългосрочен 15-годишен договор за изкупуване на тока от централата. Това стана въпреки протестите и на Световната банка, и на МВФ, които смятаха, че така се блокира либерализацията на сектора.
Другият голям енергиен проект, в който изплува името на Красимир Георгиев, е изграждането на хидровъзел "Цанков камък". Инвестицията там е 220 млн. евро Схемата е почти същата - държавната НЕК, която е основен инвеститор, сключва договор за изграждането на язовира с австрийските фирми VA Tech hydro Gmbh, Verbundplan Gmbh и Alpine Mayreder Gmbh за проектиране, построяване и оборудване на бъдещия ВЕЦ. Кредитите и застраховките им са от австрийски банки, като част от средствата НЕК погасява с продажбата на спестените емисии въглероден двуокис.
По проекта консултантът Красимир Георгиев почва да работи през 2002 г., но окончателните договори са сключени през септември 2003 г. VA Tech hydro Gmbh е същата фирма, която е планирала да се намеси в сделка и в ТЕЦ "Земляне" и за която "Фронтиер" твърди, че нищо не знае.
В "Цанков камък" е намесен и друг бизнесмен, към когото прокуратурата прояви интерес - Николай Вълканов, бивш вицепрезидент на "Мултигруп", шеф на "Минстрой холдинг" и близък на Ахмед Доган. Холдингът е нает за подизпълнител на Alpine Mayreder.
Друг голям играч в енергетиката - собственикът на "Риск инженеринг" Богомил Манчев, също е подизпълнител за част от дейностите по "Цанков камък". Проектът "Цанков камък" още през 2003 г. получи отличието на британското списание "Euromoney" за сделка на годината в Европа.
Почти същата схема като на "Цанков камък" е приложена и при проекта на струващата 65 млн. евро водна каскада "Долна Арда", която също е консултирана от Красимир Георгиев. Дори изпълнителите и подизпълнителите са същите - австрийските фирми плюс "Риск инженеринг".
От "Фронтиер" отричат категорично участие в каквито и да е дейности в АЕЦ "Козлодуй", а за проекта АЕЦ "Белене" потвърждават интерес, но твърдят, че засега не участват никъде.
Засега най-неясно остава участието на "Фронтиер" в офсетните сделки на икономическото министерство. Ако Георгиев има отношение към тях, това е единствената дейност, в която той би могъл да бъде пряко свързан с Румен Овчаров. От края на миналата година Министерството на икономиката и енергетиката получи от военните правото да определя офсетната част от тези сделки, т.е. кои проекти на чуждия доставчик на военна техника ще бъдат одобрявани като част от неговите ангажименти.
Засега от "Фронтиер" признават само за опит да влязат в офсетните сделки. В началото на годината от италианската "Аления Аеронаутика" са поискали от няколко консултантски фирми, сред които и "Фронтиер", да им предложат проекти за финансиране в България като част от офсета. "Ние можехме в този момент да им предложим няколко проекта за възобновяеми енергийни източници, но повече не ни потърсиха и въобще не сме сигурни, че са избрали някого", твърдят от "Фронтиер".
"Аления" трябваше да достави на Българската армия няколко самолета "Спартан", като стойността на цялата сделка е около 200 млн. евро. От фирмата на Красимир Георгиев отричат да имат други предложения в тази област, а от икономическото министерство изобщо не желаят да дадат информация докъде са се придвижили офсетните сделки”.
/препечатано със съкращения/
В следващата част от поредицата - Красимир Георгиев – част III
Няма коментари:
Публикуване на коментар