събота, 22 май 2010 г.

АКО ПОЛИТИЦИТЕ БЯХА ИМПРЕСИОНИСТИ

/ по Уди Алън /

С последващите разсъждения ще се опитам да изясня този казус. Но не знам от къде да започна ! Може би трбва да погледна в пресата. А ето !
“Следващите месеци ще поставим на място организираната престъпност, обеща премиерът” . А той за това си мечтаел от дете . Тази мисъл не го изоставила и на срещата на високо равнище в Прага, когато изял едно първо, две втори, едно трето – в това число пържола и риба. След това изпил две бири Staropramen и с умиление си спомнил как мама Венета навремето хубавичко го е шамаросвала, когато не слушал. Жестоката реалност , обаче, бързо го върнала в настоящето. Дупките в бюджета нямат запълване. А докато бил кмет можел да пренасочи част от самосвалите, валяците и асфалта и покрай уличните дупки , да запуши и дупките в бюджета. Сега щяло да му е много по леко.
На всичко отгоре и президентът пък само мърморел: „Необходим е нов план за противодействие на кризата, необходим е друг подход в настоящите условия. Боя се, че твърде много закъсняхме. Цената на това закъснение е много висока.” Той не вярвал, че правителството може да реши проблемите и едни от основанията за да не вярва били, че не е спал във въпросния хотел и не е отстрелвал защитен козел в Узбекистан. Не бил отстрелвал и финансовия министър хер Флик, защото той също бил защитен вид.
Финансовият министър хер Флик пък, знаейки, че е защитен вид, се присмивал на президента, като го упреквал, че не може да отстреля нищо, защото бил учил само история на БКП. Самият хер Флик много обичал да си почива като американски комсомолец с крака вдигнати верху бюрото, защото бил американски възпитаник. Лошото е, че винаги в такива моменти падал по гръб, защото преди да си вдигне краката на бюрото забравял да седне на стола.
Импресията не би била пълна, ако няма и няколко фигури на мизерстващи висши магистрати. Прибирайки се пеша от работа, те ровели по кофите за боклук, а децата им били регистрирани като крайно нуждяещи се. Но светът е голям и спасение дебне от всякъде и изтерзаните деца , най – после , получанат евтини парцели на първа линия до морето, за да си построят скромни пет еажни къщи, след което могат да се регистрират и на борсата за безработни.
А дали да не поставим в картината за разкош и някой олигарх, който говори с Господ. Както знаете, когато някой говори с Господ – това е вяра, а когато Господ говори с него – това е диагноза. Да вземем например Ваклин Стойновски . На 24 години стартирал собствен бизнес и бързо натрупал пари. Според мълвата, младата ''звезда'' получила лесен заем, с който светкавично се превръща в олигарх!?!?
Видял се с възможности, Стойновски решил да направи име. Отвoрил фабриката за мечти. Обявявил построяването на първия истински небостъргач в България, който трябва да се извисява в Морската градина на Бургас.
Сградата, на която за разлика от химерата Софийски завод за боклук, поне има проект, е предвидена да бъде много по-висока от 110-метровия шампион, построен точно преди четвърт век – столичния хотел Родина.
Небостъргачът засега си остава просто мечта...Което пък кара някои зложелатели да приписват на съгражданина си качества от арсенала на известния литературен герой от руската класика Остап Бендер.

Като гледате тези, сякаш случайно нахвърляни цветни петна, светлини и светлосенки, не ви ли идва на ум въпроса : А бе, на тия що не им ....?

Няма коментари:

Публикуване на коментар