ТИМ – част II
Банковата дейност
Покупката на ЦКБ остава най-голямата сделка на варненската група. Първоначално фирми на групата успяха да изкупят дела на ЛВК “Гъмза” и още няколко миноритарни пакета от кооперативната институция. Впоследствие “Химимпорт” придоби на търг и държавния пакет с акции на ЦКБ. По този начин ТИМ придоби около 60% от ЦКБ, а заедно с другия голям акционер - ЦКС, под неин контрол се озоваха около 84% от акциите на банката.
Смяната на собствеността беше последвана от подмяна на мениджмънта и препозициониране на банката на пазара, което успя да я стабилизира финансово и да подобри финансовите и показатели. Това позволи на ЦКБ да се намеси на дълговия пазар у нас и за кратък период от време институцията успя да придобие активите на три от фалиралите кредитни институции - Добруджанска банка, Кредитна банка и Банка за земеделски кредит. Следващата цел на групата е покупката на ТБ “Славяни”, за която вече има подписан предварителен договор. Шефовете на ТИМ не крият интереса си и към останалите три затворени трезора - БУБ, Капиталбанк и Кристалбанк.
Помпането на мускули
След като си осигури банка, ТИМ за кратко време успя да разшири присъствието си във финансовия сектор с покупката на специализирани дружества за финансови услуги. След неуспешния опит за придобиване на застрахователната компания “Юпитер” корпорацията придоби мажоритарния пакет от акции на друго действащо дружество - “Армеец”.
От името на “Химимпорт” беше закупен и мажоритарният дял от акциите на пенсионното дружество “Нютон сила”. Външнотърговското дружество плати 3 млн. евро за дружеството “Нютон файненшъл мениджмънт БГ”, което на свой ред е държателят на 98% от акциите на “Нютон сила”. След проведеното преди седмица общо събрание на дружеството се разбра, че то вече ще носи името “Сила”.
Плановете на ТИМ включват и придобиването на животозастрахователна компания, здравноосигурителен фонд и лизингово дружество. Разчита се с тях да бъде затворен кръгът от финансови услуги, които групата около ЦКБ ще предложи на пазара.
Групата се преструктурира
От корпорацията обявяват, че започва прегрупиране на дяловите участия във финансовата сфера. Закупеното наскоро дружество “Нютон файненшъл мениджмънт БГ” беше преименувано на “ЦКБ груп асетс мениджмънт” ЕАД. Предстои капиталът му да бъде увеличен с апортни вноски от дяловите участия на групата в ЦКБ, “Армеец”, “Сила”, както и с всички следващи покупки. Целта е бъдещият финансов холдинг да управлява активи за над 500 млн. лева, пише в стратегията на корпорацията до 2005 г. В момента ЦКБ разполага с около 170 точки на присъствие в страната, а “Армеец” - с 35. Идеята е занапред дружествата от холдинга да продават банкови, застрахователни, осигурителни и други видове услуги на едно гише.
Тези ходове на корпорацията подсказват каква ще бъде стратегията и оттук нататък. На преден план ще бъдат изтикани нови лица, наети по мениджърски договори за управление на дъщерните дружества. На тях ще се разчита да отворят корпорацията към държавните институции и да наложат нов позитивен имидж на бизнеса, който се крие зад абревиатурата ТИМ. Ако темповете на експанзия обаче се запазят, неминуемо ще се наложи легитимност да потърсят и реалните собственици на корпорацията.
Живата история на “Химимпорт”
Приживе за Никола Дямянов казват, че е живата история на “Химимпорт” - и това не е случайно, защото неговата кариера започва и завършва именно там. Казва за себе си, че е произхожда от търговско семейство. Завършил Химическия факултет на Софийския университет, през втората половина на 1960-те години на миналия век той постъпва на работа в “Химимпорт”. Постепенно се издига до ранг на заместник на дългогодишния директор на предприятието Бело Белов, където отговаря за външната търговия и торовете. През 1977 г. влиза в остър конфликт с тогавашния заместник-министър на външната търговия Георги Вутев (осъден през 1986 г. за злоупотреби и оправдан след 10 ноември). Дамянов е изключен от БКП и принуден да напусне “Химимпорт”, но изненадващо получава подкрепа от министъра на химическата промишленост Георги Панков, който го назначава за началник на дирекция “Търговия” в същото министерство - все постове, съвпадащи с интересите на Държавна сигурност. В министерството Никола Дамянов остава до 1984 г. Тогава емигрира за Канада, където се жени за канадка от български произход и получава канадски паспорт. Някъде по това време започва бизнес в Англия, използвайки натрупаните си контакти от годините в “Химимпорт”.
Марк Рич
Именно в Северна Америка той успява да спечели доверието на скандалния американски спекулант Марк Рич. Според приближени до Дамянов той успява да спечели доверието на ексцентричния милиардер, като става едно от шестте най-доверени лица в бизнес структурата му. В началото на 1990-те, Никола Дамянов се завръща в България, като оглавява българското представителство на свързаната с Марк Рич фирма “Фертитрон инк.”, регистрирана на Британските Вирджински острови. Чрез нея той започва да изнася калцинирана сода и торове за САЩ, като негови клиенти са големи американски компании. Така за кратко време той става ключов играч на пазара на изкуствени торове. “Състоянието на пазара го позволяваше - цените тук бяха изключително ниски, а на запад - високи. Той имаше подходящите контакти както тук, така и в чужбина”, разказва източник на “Капитал”, запознат с дейността му от тази епоха. С редица позволени и не чак до там позволени ходове той бързо съумява да се разрасне. “Представляваше Марк Рич в бизнеса с торове, за кратко време успя да спечели много пари”, добавя същият източник. През 1997 г. Дамянов влиза в конфликт с “Мултигруп”, които тогава управляват “Химко - Враца” и се опитват да го изтласкат от пазара. Стига се дотам, че ударните бригади на “Мулти” посещават офиса на Никола Дамянов в София, за да го “респектират”. Шест години по-късно, когато Илия Павлов вече не е между живите, Дамянов ще разкаже (в интервю за в. “Марица”) за него: “Контактите ни започнаха с големи неприятности… Не можа да разбере, че развитието трябва да стане по съвсем друг начин. Без да бъде подчинявано всичко в страната на него. Илия Павлов това целеше - да контролира всичко. Често пътувахме до Лондон заедно и в самолета все ми казваше, че съжалява, че не ме е послушал. Неговата дейност беше много по-широка и всеобхватна. Моят бизнес беше класически. Той нямаше тези кадри, които имах аз, и трябваше да се налага по силов начин.”
Контактът с ТИМ
След проблемите с “Мултигруп” Никола Дамянов напуска България, като за известно време е представител на петролните продукти “Филип брадърс”, а по-късно е основната фигура в доставките на сурово гориво на Марк Рич за “Нефтохим”. Някъде по това време той успява да установи връзката между варненската икономическа група ТИМ и Марк Рич. В началото отношенията са им били свързани с бизнеса със зърно, в който Дамянов се явявал посредник между фирмата на Марк Рич “Гленкор” и ТИМ. По това време тимаджии вече са едни от големите играчи на зърнения пазар в България, тъй като държат някои от най-големите зърнобази в Добруджа и по морето. По този начин (чрез собствеността върху хранилищата) те успяват да консолидират големи количества зърно за износ и да влияят на цените в страната. Това обяснява сближаването между Дамянов и варненската група. Втората причина за сътрудничеството им са лошите вземания от местни фирми, които ТИМ се наемат да събират срещу процент от върнатите пари. Реално обаче първата голяма сделка на Марк Рич с тимаджии е покупката на външнотърговското дружество “Химимпорт”, извършена в края на 2000 г. Дамянов играе ключова роля в тази сделка, като убеждава американеца да изкупи вземанията на Първа инвестиционна банка от дружеството и по този начин да сложи ръка върху неговите акции, които са заложени пред нея. Сделката е осъществена с посредничеството на фирмата “Фертитрон инк”. Малко след стъпването си във фирмата обаче Дамянов установява, че “Химимпорт” има доста по-големи задължения от декларираните - главно към негови контрагенти в чужбина. Така Марк Рич решава да прехвърли дружеството на ТИМ срещу ангажимент да му изплатят направената първоначална инвестиция. През март 2001 г. Никола Дамянов става член на надзорния съвет на “Химимпорт”, а изпълнителен директор става Иво Каменов - един от създателите и собствениците на ТИМ. Приживе Никола Дамянов не крие привързаността си към варненската група, с която по думите му работи най-добре. Учудва се защо медиите я наричат скандална. “Това са хора, които работят по най-точния начин и никой не стои зад тях”, казва той.
Сп. Барометър
/препечатано със съкращения/
В следващата част от поредицата – ТИМ – част III.
Няма коментари:
Публикуване на коментар