ЗА МАЛКАТА ПОСТНА ПИЦА 17

Владислав Горанов: Няма пари за коледни добавки

14.11.2014

За нас темата за промяна с данъци и осигуровки не стои, категоричен беше финансовият министър. Коледни добавки за пенсионерите тази година няма да има. Това съобщи министърът на финансите Владислав Горанов пред Диана Найденова в рубриката й "Карай направо" по Нова телевизия.

Ще дадете ли коледни добавки на пенсионерите? - Няма да го направим”, категоричен бе финансовият министър Владислав Горанов. Всеки иска да е добър и благороден. Има право да е добър, когато го прави със свои средства. Аз благороден с чужди средства не искам да бъда. Ако съберем приходи догодина, направим бюджет без дефицит, може да си позволим да сме широкоскроени, добави той.

Запитан дали е съгласен с вицепремиера по социалната политика, че трябва да се увеличат средствата, които се плащат за осигуровки, той отвърна: Ние имаме заявена от ГЕРБ позиция. За нас темата за промяна с данъци и осигуровки не стои.

 

Заплатите намаляват

14.11.2014

Това сочат данните на Националния статистически институт, публикувани днес.

През третото  тримесечие на 2014 година общият доход средно на човек е 1195 лева и спрямо същия период на 2013-а намалява с 3.7%.

Основната част от месечния доход на българина идва от заплата (54.3%), следвана от пенсия (26.2%), самостоятелна заетост (8.1%) и от социално осигуряване и социални помощи (3.1%).

Спрямо третото тримесечие на 2013 г. по-съществено нараства относителният дял на дохода от работна заплата - с 1.4 процентни пункта, и на доходите от пенсии - с 1.1 процентни пункта. 

Общият разход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2014 г. е 1147 лв. и остава почти без промяна спрямо същото тримесечие на 2013 година. При формиране на общия разход на домакинствата най-голям дял имат разходите за храна и жилище - 49.3% от всички разходи, и разходите за транспорт и съобщения - 11.8%. 

Най-съществено перо от бюджета на българските домакинства са разходите за храна и безалкохолни напитки - 379 лв. средно на лице в домакинството за третото тримесечие на 2014 година. Като абсолютни стойности те намаляват с 2.2% спрямо третото тримесечие на предходната година, а относителният им дял в общия разход представлява 33.1% и намалява с 0.8 процентни пункта на годишна база.

През третото тримесечие на 2014 г. домакинствата са изразходвали по 187 лв. средно на лице от домакинство за вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома. Относителният дял на тези разходи е 16.2% от общия разход, което е с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение със същия период на 2013 година.

Като абсолютни стойности разходите за транспорт и съобщения през третото тримесечие на 2014 г. се увеличават спрямо третото тримесечие на 2013 г. със 7.9% и достигат 136 лв. средно на лице, а относителният им дял нараства с 1.0 процентен пункт и представлява 11.8% от общия разход на домакинствата.

Разходите за здравеопазване се повишават от 52 лв. през третото тримесечие на 2013 г. на 57 лв. средно на лице от домакинството през същото тримесечие на 2014 г., а относителният им дял се увеличава с 0.5 процентни пункта и представлява 5.0% от общия разход.

Разходите за алкохол и цигари през третото тримесечие на 2014 г. е 49 лв. средно на лице от домакинството. Техният относителен дял в общия разход е 4.2% и остава без промяна спрямо третото тримесечие на 2013 година.

Разходите за облекло и обувки се увеличават от 39 лв. средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2013 г. на 45 лв. през третото тримесечие на 2014 г., а относителният им дял в общия разход нараства с 0.5 процентни пункта до 3.9%.

Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява през третото тримесечие на 2014 г. спрямо същото тримесечие на 2013 г. Най-съществено намалява потреблението на зеленчуци - от 30.3 на 28.4 кг, и на хляб и тестени изделия - от 24.5 на 22.9 кг.

Без промяна остава консумацията на месо, месни произведения, зрял фасул и захар.

 

Българинът живее с 13 лева на ден .

14.11.2014

Средно с 4.20 лв. за храна на ден са живели българите през последните три месеца. Националната статистика отчита спад в доходите и намаление в потреблението. Най-много хората са спестявали от храната.По-малко пари – по-малко храна – основното лишение на българските семейства отчита и статистиката. В живота на Петя Салкина от Враца, която отглежда сама близнаци в 12-и клас, изчисленията са на магия.

„С 340 лева – сметки ли да си плащаш, да си позволяваш на децата ли, дрехи, храна… На запад сираците са толкова облагодетелствани, а тук получават най-малките пенсии. Не да получаваме ниски заплати, пък европейски стандарт – няма как да стане”, категорична е пред „Нова телевизия“ Петя Салкина, старши сервитьор.

Заплатите намаляват, защото не расте икономиката, обясняват от бизнеса.

„Работната заплата не може винаги да е във възходящ темп. Tова са възможностите при тези приходи работодателите да отделят за разходи за труд”, обяснява зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев.

„Прекалено голям делът на външни източници – нашите деца, които пращат по някой и друг лев. Тук празнуваме 25 години свобода – ето я свободата как изглежда”, заяви вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов.

Свободата, изчислена от статистиката: събираме доходите на всички – работещи, безработни, пенсионери и деца и ги делим всички. Получаваме среден доход 398 лева на човек. С тях той трябва да плати около 126 лева за храна. Следват сметките, транспортът и здравето. После са дължимите данъци, вноската по евентуален заем и парите за почивка. Накрая, ако добре си е направил сметката, дори ще му останат 16 лева!

С тези продукти за общо 3 лева, според националната статистика, сме изразходвали над 70 на сто от дневните си разходи за храна.

„Българинът продължава да разчита на самопроизведена храна. Това трябва да е обяснението – защо при тези 4 лева все още сме живи”, добави вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов.

Според синдикатите, българите живеят чудовищно бедно. Оптимистите са от бизнеса – с вярата, че догодина, с повече европари и по-малко бюрокрация, доходите може и да живнат.

 

ГЕРБ маха данъчните облекчения за бедните

25.11.2014

ГЕРБ ще предложи отпадане на минималния необлагаем праг от догодина, съобщи пред  Дарик председателят на бюджетната парламентарна комисия Менда Стоянова.

Според  нея въведеното от кабинета „Орешарски“ възстановяване на данъка на хората с минимални заплати е несправедливо и трудно за администриране и затова тази мярка трябва да бъде отменена.
За компенсация от ГЕРБ щели да внесат предложение за данъчни облекчения за родителите на деца. Засега работният вариант на идеята е облагаемият доход да се намалява с по 200 лева на дете годишно.
„Идеята е да има сума за едно, две или три деца, с която да бъде намаляван облагаемият доход на неговия родител и оттам – да получи по-малко данък за внасяне, т.е. една икономия от данък. Работен вариант – 200 лв. на дете“, обясни депутатът.

Стоянова направи уговорката, че по тези идеи трябва да се търси и постигне подкрепа сред партньорите в Народното събрание.
Председателят на бюджетната парламентарна комисия коментира, че тепърва ще се водят разговори за доходите през следващата година, но определи като „много висок и рязък скок“ искането на КНСБ минималната заплата да стане 400 лева.

„Това е много висок и рязък скок и тук не говорим за хората, които от 340 ще вземат 400 лв. Говорим за съотношението на останалите заплати спрямо МРЗ. За да се запазят тези съотношения – хората с МРЗ са обикновено без кой знае какво образование и квалификация, както и хора в браншове с ниска производителност и оттам няма и средства за тези работни заплати. За да се запази съотношението между тях и останалия персонал, подобен скок трябва да има и при другите работни заплати, което е въпрос на възможности на конкретното производство. Защото те, ако са имали досега възможност, едва ли са щели да държат заплатите на толкова ниско ниво“, заключи Стоянова.