вторник, 28 декември 2010 г.

ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...24

Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.

“САМОУБИЛИ” ЕКСКОМАНДОСА ВЛАДИМИР ДИМОВ

29.12.2002

Случаен минувач откри трупа на психолога на баретите Владимир Димов.
Според официалната версия бившият психолог на баретите най-напред се гърмял с бомба, но само се осакатил и после се доубил с пистолет
24 часа преди смъртта му бе разстрелян неговият приятел - прокурорът Николай Колев
В предпоследния ден на 2002 година случаен минувач в столичния квартал “Гео Милев” застива, парализиран от шокираща гледка. Новогодишното му настроение тутакси се изпарява, виждайки във “Волво”-то отсреща окървавен труп. А трупът е на не кой да е. Става дума за Владимир Димов - зам.-шеф по сигурността на “СИБанк” и бивш психолог на баретите и затвора в Кремиковци. “Не съм абсолютно убеден дали става въпрос за самоубийство”, сподели тогава заместник-главният прокурор Христо Манчев, но отказа повече подробности.
На пръв поглед всичко е ясно – самоубийство със служебния пистолет. За някои обаче версията е разпространена подозрително бързо, още преди да са извършени всички необходими експертизи. Скоро започва да се навързва верига от неизвестни факти, обстоятелства и имена на стряскащи личности, които превръщат тази смърт в една от най-големите загадки. Неразгадана и досега.
Последните часове от живота на ексбаретата са изпълнени със странности, стигащи до абсурд. Във фаталната вечер Владимир Димов се прибира жизнерадостен и ведър както винаги. Малко преди това крои с приятели планове как да изкарат по весело Нова година. У дома се преоблича и веднага прави нещо, което никога не е правил. Заявява на жената, с която живее от 4 години и за която смята да се жени – медицинската сестра в “Пирогов” Ирена Богданова, че ще отскочи до купи мляко. Никога до този момент Владимир Димов не е пазарувал каквото и да било! Излиза и след известно време се връща без мляко, но окървавен. Кръвта е по лицето, по якето му, а дясната му ръка е увита в ръкава на дрехата. По-късно ще се разбере, че палецът и показалецът на десницата на грамадния мъжага са били откъснати.
Димов влиза в банята да се мие. След това пред очите на сащисаната си приятелка взима от библиотеката служебния си пистолет и отново тръгва да излиза. Подмята й да не се безпокои, защото ще се върне скоро, след като довърши една работа, и излиза. Паникьосаната младата жена излиза на балкона. Оттам вижда как приятелят й захвърля плувналото в кръв яке до контейнера за боклук и отпрашва с волвото.
Разследването засича, че от този момент нататък до смъртта си Владимир Димов е звънял четири пъти по телефона на Ирена. Всеки от разговорите е продължавал повече от три минути. И до днес обаче тя не е обяснила ясно защо бившият командос я е търсил така настоятелно и за какво са говорили. Полицията установява и друго. През това време някой е звънял на мобилния му телефон от апарат на “Булфон” до хотел “Плиска”.
На другия ден вкочаненият вече Владимир Димов е открит в колата си с входна и изходна дупка в главата си. Здравата му лява ръка стискала пистолета. Под осакатената дясна ръка е открита взривена запалка за ръчна граната с дръпнат шлент. Десният преден прозорец на колата бил счупен, но по лявото стъкло имало барутни частици, което доказвало, че по време на изстрела е било вдигнато и не е стреляно отвън.
Балистичната експертиза, собствените му отпечатъци по пистолета, кръвта в колата и др. сякаш доказват, че става въпрос за самоубийство. Димов се опитал най-напред с гранатата, която обаче не се взривила. Задействаната запалка откъснала само пръстите му, след което охранителят се довършил с изстрел в слепоочието със здравата лява ръка. Набързо скалъпената възстановка обаче не се връзва с много неща. Някак встрани потъва, че в първоначалните съобщения се говори за намерена в колата граната. Никой не повдига повече и въпроса, че според показанията на Ирена Димов се е прибрал освен с ранена ръка и с разкъсан нос. По-късно към веществените доказателства е приложена само запалка от гранатата. Мистерията е пълна, защото според спецовете само запалката не може да откъсне пръстите му, нито пък ръчна граната от въпросния модел би могла да го убие със сигурност. Всичко това е било прекрасно известно на бившата барета, която е минала курс по взривни устройства.
Липсата на логика в почти всичко около това странно самоубийство започва да се запълва от различни версии за убийството на Владимир Димов. Една от тях е свързана с името на международния мафиот Сретен Йосич, който по това време е в Централния софийски затвор и чака екстрадиция в Холандия. Според версията разстреляните в рамките на 24 часа един след друг прокурор Николай Колев и Владимир Димов са били познати още от 1994 г. и са станали жертва на проваления план за бягството на Йосич. Мафиотът платил за освобождаването си 3 млн. долара. Един от милионите получил и бившият командос. След провала Димов бил “поръчан”, защото не върнал парите, които впрочем и до днес не са открити. Разстрелът на Колев пък бил заради предателство. Твърди се, че някогашният главен военен прокурор предупредил в последния момент за готвеното бягство свои хора в НСБОП и реакцията била светкавична. Според плана мафиотът трябвало да се оплаче от силни болки и при прехвърлянето в МВР-болницата да бъде освободен, като се планирало дори имитиране на неговата смърт. След сигнала на Николай Колев антимафиотите обаче реагирали светкавично и го преместили от софийския затвор в транспортния арест.
Има и друга версия. Навремето Владимир Димов сам свързал бивш шеф на баретите с ръководители от “Кремиковци”, но след това бил изгонен от отряда. След изхвърлянето ексбаретата взела да души заедно с Николай Колев около кремиковския бизнес и така двамата станали реална заплаха за интересите на доста хора.

P.S. Член на екипа на Валентин Захариев, който доведе „Кремиковци” до колапс и нанесе неизмерими щети на държавата беше Алексей Петров – Трактора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар