ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПЕЧАЛНИЯ ОБРАЗ

за онова, което се случи със знаменития президент в държавата, която той взе за своя бащиния.

По Мигел де Сервантес


По прашния път, водещ към хана, се движеха два странни субекта. Единият, облечен в изкривени ламарини с продупчен леген на главата, легнал на гърба на дръглив кон, беше небезизвестният президент на Печалния образ Дон Гоце. Другият, гледащ глупаво, яхнал проскубано магаре, беше неговият не чак до там верен спътник Сергейчо.
Като видя Дон Гоце легнал напреки на самара, ханджията Монтерейес запита Сергейчо какво се е случило. Сергейчо отговори, че няма нищо особено, но че господарят му паднал от една скала, докато е преследвал един архар и си натъртил силно ребрата.
През нощта Дон Гоце, Сергейчо и мулетарят лягат да спят в тъмнината на полупокрития обор намиращ се на „Позитано” 20. Дон Гоце си въобразява, че се намира в богат замък и че дъщерята на ханджийката, която за него е дъщеря на владетеля на замъка, се е влюбила в него. При тях идва слугинята Маяманолес, определила си среща с мулетаря. Дон Гоце я взема за дъщерята на ханджията, прегръща я и й обяснява, че не може да отвърне на любовта й, защото е отдал сърцето си на „безподобната Дулсинея“. Мулетарят, като съзира Маяманолес в прегръдките на президента, се нахвърля с юмруци върху него. Леглото на Дон Гоце рухва и събужда ханджията, който идва при тях. В мрака Дон Гоце, мулетарят, Маяманолес, Сергейчо и ханджията Монтерейес се бият и нанасят удари кой на когото свари.
В хана нощува и един милиционер - пожарникар от Санта Банкя, който идва да ги разтърве, съглежда проснатия като мъртъв Дон Гоце и се връща да вземе светилник. Ханджията Монтерейес и Маяманолес се изплъзват.
— Как е работата, МЕН?
— На ваше място аз бих се показал по-благовъзпитан — рече Дон Гоце — Да не би изобщо в този край да се говори така на странствуващите президенти, негоднико?
Милиционерът - пожарникар не можа да понесе такава обида от страна на човек, който съвсем не приличаше на президент. Вдигна пълния с изборни бюлетини сандък и го стовари върху главата на Дон Гоце с такава сила, че за малко не му счупи черепа. Всичко потъна отново в мрак и той напусна помещението. А Сергейчо рече:
— Сега вече няма съмнение, сеньор, че този е омагьосаният мавър, който съхранява съкровището за други, а за нас пази само юмруци и удари с изборни бюлетини.

В следващата глава ще ви разкажем как Дон Гоце дари свобода на много нещастници, които бяха насила водени там, където не искаха да отидат.