сряда, 12 октомври 2011 г.

ВАШ’ТА БАНКА .....3

ПЧБ построи капитализъм за своите създатели с пари на социализма


До сега, в тази поредица, проследихме одисеята на "Агробизнесбанк" с афери, акционери и салфеткови ръководители. Обаче покушението на онзи трезор върху обществените финанси не бе първо, а второ поред.
За лидерство претендира ПЧБ, която стана основен учредител на "Агробизнесбанк". Третият паричен "метеж": бившите изпълнителни директори на пловдивската "пералня" през 1994 г. я напускат вече изпразнена и правят друга банка - ПИБ. В нея акционери са родоначалникът ПЧБ и синовната й Агробизнесбанк. Четвъртият финансов удар е, че ПЧБ "основа" практически едноличния трезор "Моллов". Най-сетне по набирателна сметка в ПЧБ чрез дъщерни структури на "Агробизнесбанк" бяха преведени откраднатите 6 млн. долара на Майкъл Чьорни. Това е петото финансово покушение. И шестото - със задигнатите пари, изтеглени овреме от ПЧБ, които трябва да плаща ЦКБ, бе направена скандалната Орсова банка на кръга "Орион". Всъщност по цялата изброена верига се въртяха ЕДНИ И СЪЩИ ПАРИ...

{Както пише в библията - всичко започва от Адам. От неговото ребро изникна греховната Ева, изкушена от змията за ябълка. В българската финансова джунгла на обещания пазарен рай първородникът бе ПЧБ. Но за разлика от Библията, изговането на Адам и Ева - на първогрешниците от рая не се състоя.

Защото така се зачеваше и отглеждаше червеният номенклатурен "капитал" у нас - чрез поколения. "Отците" и произхождащите от тях бяха мръсни с всички финансови золумства. Сетнешните им наследници претендират за агнец.}

ПЧБ - първи фантом сред пирамидите

И при ПЧБ, и при "Агробизнесбанк" учредяването става с погазване на закони и нормативни документи. Между впрочем, при общото им дете - ПИБ, също има скандал. Там БНБ дава разрешение капиталът с право на глас да е едва 2% от общия му размер. Подобен е случаят и с банка "Моллов". По "изключение" се разрешава при тези банки - общо 4 на брой, ШЕПА ХОРА - едни и същи лица, да разполагат С ВСИЧКИ акции С ПРАВО НА ГЛАС - далеч над препоръчаните като максимални от закона 5%.

{При създаването на ПЧБ са нарушени действувалите тогава Указ за стопанска дейност и Правилник за приложението му. Трезорът стартира чрез подписка - невъзможност в тогавашното законодателство.}

Но симптоматичен е общият почерк. Например фирменото досие на "Агробизнесбанк" изчезва от Пловдивския съд, а учредителният договор на ПЧБ - от Софийския. Затова на 11 август 1993 г. с определение на магистратите става "възстановяване" на договора - т.е. замазване на уликите. Най-сетне съдебното решение за създаването на ПЧБ е без дата /!/ и посочен съдийски състав /!/.

Без тези атрибути то е "нищожно". Както казват юристите - не носи никакви правни и финансови последици. {Излиза, че разпореждането с парични ресурси и кредити също е нищожно - т.е. трябва да се отмени и възстанови първоначалното "статукво".} Затова ПЧБ е най-големият фантом - юридически по-"неиздържан" дори от пирамидите на фараоните. Те поне имаха редовни фирмени регистрации. Така и свърши трезорът - като финансов Хеопс.

"Централното планиране" организира финансовото разграбване

ПЧБ възниква с парите на "Кореком", инженерингови организации, предприятия, външнотърговски обединения - все държавни. Тогавашното социалистическо Министерство на икономиката и планирането е разпратило ПИСМО с шаблонен текст до тях, с което настоява парите им да се изсипят в капитала на новата "пазарна" институция. Затова тя би трябвало да се нарича вместо "Първа частна" - "Първа държавна частна банка". Любопитен детайл при учредяването е идеята за първоначалното й название - "Кредитна търговска банка". "Пропускът" с името по-късно бе коригиран от "Мултигруп".

Логично е предположението, че ЕДНИ И СЪЩИ глави СА ТВОРЯЛИ идеите, УКРИВАЙКИ АВТОРСТВОТО СИ, че едни и същи техни ръце са "зидали" трезори, бордове, акционерни участия и "структури", отблагодарявайки се на главите с кредити и дивиденти.

"Правя банките с мои пари", винаги е твърдял Валентин Моллов. Как? При учредяването на ПЧБ акции за по 10 000 лева записват едва три лица - Христо Маринов /първи шеф на банката/, Венцислав Йосифов /наследил го на поста му/ и вездесъщият Валентин Моллов. Към компанията се присъединява и Петьо Блъсков. Но дори скромните 10 000 лева НЕ СА ВНЕСЕНИ от всички "честни частници". Моллов взима 5 броя книжа за 5 000 лева, които по "бедност" пожелава да му бъдат разсрочени за изплащане!

През октомври 1990 г. въпреки мораториума върху продажбата на акции от фирмите тогавашният финансов министър дава разрешение на ПЧБ за отпечатване на книжа на приносител с 40 млн. лева над регистрирания от съда капитал за 10 млн. Те са без покритие. {Втората емисия книжа от 50 млн. лева през март 1991 също е пусната преди регистрацията в съда и без разрешение на МФ. Солта не е в тази далавера.} Хартишките с онази номерация до 50 000 не се реализират на пазара, а се задържат от основателите. Срещу тях години наред те ще получават по една напълно безплатна акция от всяко поредно увеличение на капитала. Т.е. срещу всяка "първоучредителка" - още четири "номиналки" и дивидентът им за подарък.

Банката на властта

ПЧБ бе банката на властта. Тя същестуваше благодарение на властта. Лицата й днес пак ползват благоразположение "свише" - сред някои от властите у нас.

Фактите: въпреки повелята на Закона за държавна защита на влоговете БНБ не е изпратила материалите по фалита на ПЧБ до прокуратата за образуване на предварителна проверка. По тях Темида трябва да изясни има ли "състав" на престъпления и какви са те. Въпреки разпоредбите на закона не се осъществява запора върху имотите, сметките и прочие блага на членовете в нейните ръководни органи.

Не е известно да има заведени дела, нито пък действия на прокуратурата. Съществува само едно следствие - Х 282/1996 за дребен регионален клон.

Явната власт, когато шефът на банката бе номиниран от БСП като кандидат на изборите за кмет на София е трансформирана в неявна. Известна е протекцията на централните банкери, наливали без ограничения левове и валута от БНБ в трезорите на ПЧБ. {Не е за чудене, понеже членовете на УС на БНБ бяха сред най-доверените хора на тоталитарната върхушка - а много от тях дори нейни близки роднини. Неизвестно е, че акционерът в Първа финансово-брокерска къща на ПЧБ Ивайло Мутафчиев е брат на Георги Мутафчиев - дългогодишен главен валутен дилър в БНБ. Другият Мутафчиев премина през Биохим, Агробизнесбанк и ПИБ - трезор, свързан с ПЧБ. Родът Мутафчиеви не е случаен - нито сега, нито преди. Членовете му са преки роднини с Тодор Живков. } Тайна е, че от ПЧБ се захранваха щедро с финанси политици от МНОГО бои. Макар че понякога ставаха фалове като банковата афера "Акрам" и нейните трупове. Супертайна е, че когато "Деу" предложи 93 млн. долара за покупката на ПЧБ, офертата за обсъждането в директорския борд се "стопи" до $ 18 млн.

{С парите на ПЧБ се появиха цели орди предприемачи като застрахователната компания "Балкан", застрахователното "Перун" на бореца Агафонов, започнал бизнеса си от "Мултиарт" на Илия Павлов и завършил го с фалита на банка "Славяни".}

ПЧБ отгледа като грижовно дете банка "Моллов". А когато трезорът закъса, уж независимите квестори на вече закъсалата ПЧБ със съдействието на БНБ одобриха "покупката" му. За сметка на "придобивката" те ОТПИСАХА дълговете на Моллов и сие към ПЧБ. Заради такива "ювелирни" операции никой от паричните молци, подвизавали се в банката не могат да се намерят с имената им в списъка на кредитните милионери. Не е случайно, че дори сегашните синдици на ПЧБ не използваха правата си, за да отменят тази и други сделки, ощетили държавата, спестителите, БНБ, кредиторите на ПЧБ, като накарат "честните частници" да възвърнат парите.

Уравнение в млрд. лв. и млн. долари: 404 + 108 - $ 42.4 млн. -10.7 млн.

{Вълната от банкрути на трезори стартира с ПЧБ - в онази пролет на 1996 г. от неосъществени 64 000 броя банкови преводи над 40 000 са от ПЧБ.}

Броят на лошите кредити е 1 324 - без маскираните чрез различни операции и укритите чрез някоя епизодична вноска. От тях близо половината са без никакво обезпечение. Изгърмелите пари по тези лоши заеми официално е 404.395 млрд лева.

Шест от най-големите длъжници на ПЧБ са се облажили с почти една трета от тях: все скандални фирмени структури като петролната "Елпида 3", "Плама", винарското "Вини", мулташкото "Балканкар холд", "Вълна М2", "Черноморски бряг". Сред този "елит" на борчлиите са фирми от кръга "Орион", частната "Винком" - закупила ликвидиранта им банка БЗПБ и др. По политическа заръка са финансирани на ангро едри държавни предприятия - сега са в изолация, фалит или процедури за финансово оздравяване.

В ПЧБ гърмят спестявания на фирми и граждани за 42.4 млн. долара и 10.7 млрд. тогавашни лева. Ощетени са 250 000 граждани и над 120 000 еднолични търговци, дребни и средни фирми.

Други 108.230 млрд. лева са стопени като взети пари от БНБ, ДСК, Хебросбанк и т.н. От ДСК горят 11.740 млрд. лева, от БНБ - 91.614 млрд. като левове и равностойност на валута. В тази равносметка не влизат мънитата за преводи директно от валутния резерв, от държавни фондове, кредитни линии от чужина, гарантирани от правителството и т.н.

Препирани ли са мръсни пари?

Блъсковци, Молловци, Звездевци и лица от борда, банковият надзор и одиторите трябва да носят наказателна отговорност за баланса и счетоводния отчет от 1995 г. - последни преди фалита на ПЧБ. "Документите" сочат курсови разлики - загуби и приходи по 52 млрд. лв. или общо 104.923 млрд. Сумата не "кореспондира" със сборните баланси на БНБ за банките и с оборота на националния валутен пазар по курсови разлики - до 2 лв.

Както и да се извърта, има само 3 обяснения. Най-простото: фалшификация, укрила истинските загуби от взетите и невърнати кредити, което е подсъдно. Или пък продажби на валута за свои хора на загуба за ПЧБ и съответно печалба за тях от десетки лева на долар /при среден курс от 67.168 лв./. Вероятно е банката да е "реализирала" от препиране на много мръсни пари от нейни "посестрими".

Какво е подземието на пералнята? С него е свързан Мариан Първи, нарекъл така освен себе си и своята основна фирма. Той е сред едрите заемни милионери в сливенския край и страната. Негови са хотел "Здравец" в София, спонсорството на авторитетните ралита, конкурси за мис. Притежава ферми, 2 винзавода, винарската изба в Каварна. 2 смесени дружества препират пари в странство - българо-руското "Импекс универсал" и българо-украинското "Убимекс". Има 10 чейнджбюра, 2 финансови къщи и 5 акционерни участия в трезори и производните им.

Мариан Петров чрез своята популярна финансово-брокерска къща е забъркан в препирането на милиони долари от руснака Майкъл Чорни към приятелския кръг "Орион" и примадоната му Веска Мендиджиева. Мариан Петров получава кредити от забягналата сега в чужбина банкерка Цецка Петрова, задигнала над $ 10 млн. от хасковския клон на бившата "Софиябанк". Цецка Петрова след онзи скандал стана шефка на Орсовата банка. Мариан Първи е приятел, другар, съдружник по афери и всичко останало с учредителите на Агробизнесбанк от ПЧБ и Молловия кръг. Между впрочем Мариан Първи също лежеше на кредитната ясла на ПЧБ. А капиталът на Орсовата банка бе "събиран" по сметки в същата ПЧБ.

Мариан Първи е бизнессъперникът на сливенския кредитен милионер Деян Добрев, протежиран от родния политически елит. На него пък ПЧБ отказа да му даде кредит. Самият Добрев загина през 1994 г. дни преди да заработи негов завод за водка за Русия. Веднага след това тръгна друг в Пловдивско. Пресата написа, че е свързан с Валентин Моллов. Поред си отидоха както убийците на Деян Добрев, така и техните убийци.

Мариан Първи контактува плътно с пирамидата "Карат 3". В нея с 150 млн. лв. се прости алкохолния бос цар Киро и с 800 млн. лв. - родни шарани, твърдят посветени. Взривове през есента на 1995 г. срещу жилищата на фараоните Явор Станков и Диан Димитров белязаха "сметките". В цялата тази комрания бе чейндчаджията Бисер Танев на бюро"Денис".Той зачезна с $5 млн. лятото на 1994 г.

Арестът на Мариан Петров е съвместен с ареста на основателя на Агробизнесбанк доц. Тодор Янков, Николай Хамънов - пловдивски ексшеф на Биохим, Явор Стайков и Деян Димитров, финансисти и банкери от Югозападна България.

{На тази предълга верижка от имена се закачи бившия шеф на застрахователното "МИК" и поканен тогава като шеф на ВИС-2 проф. Христо Драганов. Между впрочем, имуществото на "Орион" бе застраховано в същата "МИК". Компанията около професора и Агробизнесбанк бе обвинена в препиране на 70 млн. мръсни долари - засега.

Преди тези събития - в друга банкова поредица от ноември 1996 г. "Труд" разказа за "южната връзка", избелила над 1 млрд. долара. Възможно ли те да са "отразени" по баланса на ПЧБ? }

Няма коментари:

Публикуване на коментар