НОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ 111

Инж. Васил Грънчаров – кръстникът на „Неоферт“



04.12.2011

Васил Живков Грънчаров е роден на 5 декември 1949 г. в Хасково в семейство на фармацевт и адвокат. Женен, с двама синове – Живко и Стефан (директор „Маркетинг, стратегическо развитие и нови производства“ в „Неохим“ АД), и един внук , който носи неговото име. Първите години от живота си прекарва в Хасково, през 1967 г. се дипломира в математическа паралелка на местна гимназия. Кандидатства в ХТМУ-София, но поради високите изисквания за прием в желаната от него специалност отлага следването си за периода след отбиване на военната служба. Още в ученическите си години Васил среща жената на своя живот – д-р Дора Фиданова-Грънчарова, кардиолог, сега пенсионерка. Васил Живков Грънчаров e съдружник с 33 годишната Катя Петрова в Еко тех АД с която притежават 27% от Неохим АД. Той е един от висшите мениджъри на Неохим които приватизираха торовия завод под формата на РМД в началото на този век. Участия във фирми - Еко Тех АД 90%. Участия в публични компании - Неохим АД около 25% на стойност около 18 500 000 лв. Предполагаемо състояние - 19 000 000 лв

След като отбива военния си дълг, кандидатства и е приет с най-висок бал в специалност „Технология на пластмасите“ в ХТМУ-София. Групата, изучаваща престижната специалност, включва само 9 човека от цяла България, сред тях са деца на министри и висши държавни чиновници. Освен върху обучението си, Грънчаров се концентрира върху изследвания в научния сектор на университета.

Това е времето, когато пластмасите активно навлизат в ежедневието на хората. Много млади хора мечтаят да изучават техните характеристики, производство и употреба. Васил за кратко време се утвърждава като изявен студент и е изпратен и на летен стаж в Московския химико-технологичен институт „Менделеев“. През 1974 г. се дипломира във факултета по органична химия със специалност „Технология на пластмасите“.

2 януари 1975 г. е първият работен ден на инж. Васил Грънчаров в тогавашната База за техническо развитие към Стопански химически комбинат-Димитровград, на длъжност, свързана с производството на фосген (газ, използван в миналото като бойна отрова) . Още през първата си работна седмица младият специалист диктува технически регламенти за машинопис. През следващите 4 години работи в научно-изследователско звено и след успешни специализации постепенно от научен сътрудник трета степен достига до научен сътрудник първа степен. Така на 3 декември 1979 г. със заповед е назначен за ръководител група в базата.

Темите, върху които младият инженер работи, са: технология на фосген, изоцианати, хербициди, метилхлорформиат, полиуретани и др. В периода след 1980 г. инж. Васил Грънчаров преминава през всички длъжностни стъпала до главен проектант в проектен отдел на ИМХП (новото име на базата), а през 1983 г. след спечелен конкурс е изпратен на обучение в град Хьохст, Германия. То му дава изключителен шанс за изучаване на цялостния процес по създаване на технология в химическата индустрия (от научното проучване до нейната реализация в промишлени условия). След завръщането си Грънчаров прави първата презентация на непознатите CAD системи в ИМХП. По време на обучението той има редкия шанс да се докосне до компютър APPLE. По онова време в предградието на Франкфурт има научно-изследователски център, в който работят около 2000 души.

През 80-те години на миналия век инж. Грънчаров разработва множество проекти, свързани с химическата промишленост на територията на цялата страна: инсталация за производство на калиев карбонат в Химически заводи-Девня, инсталации в „Агрия“-Пловдив, багрилни инсталации за текстилен комбинат в Сливен и др.Едно от най-значимите постижения на младият инженер е при цялостното проектиране (главен проектант), авторски надзор и пускане в експлоатация на цеха за производство на бадимол (полиетиленов окис – бивша фабрика „Химик“). Производството на бадимол впоследствие е реконструирано и разширено, а капацитетът му е увеличен. Грънчаров като главен проектант, Еленко Димитров и проф. Христо Цветанов от БАН са поканени в Китай за преговори за продажба на авторска технология за производство на бадимол. Производството на бадимол включва изключителното за времето си управление с програмируеми контролери. То също е въведено от Грънчаров. На 8 август 1982 г. Васил Грънчаров получава държавно отличие – „Орден на труда“, златен, във връзка с цеха за производство на бадимол.

От 1987 до 1989 г. инж. Грънчаров участва във всички фази на предпроектното проучване за производство на карбамид. Осъществява контакти с всички доставчици на технологии по света, прави работни посещения на инсталации, между които са:

- инсталация за производство на карбамид по технология за гранулация на японската фирма „ТОЙО“ в град Капуни, Нова Зеландия;

- инсталация за производство на карбамид чрез стрипинг с амоняк – фирма „Снампроджети“, Италия;

- инсталация за производство на карбамид чрез пан – гранулация в „Норск Хидро“, Норвегия (днешната „Яра“). Там инж. Васил Грънчаров има възможността да посети и първия завод на „Норск Хидро“, който от производство на магнезий през производство на тежка вода достига до производството на торове и лидерското място в света за днешна „Яра“ .

Грънчаров е автор на множество научни публикации в престижното списание „Химия и индустрия“, между които са:

- „Непрекъснат процес за получаване на хербицида „Метоксурон“ – 1983 г.

- „Непрекъснат фосгенов процес за производство на ароматни моноцианати при атмосферно налягане“ – брой 6/1983 г.

- „Безаварийна експлоатация на центробежни помпи за втечнени газове“ – брой 8/1985 г.

След 1990 г. с настъпването на промените в България се изменя и развитието на научно-изследователската дейност и Васил Грънчаров продължава своята кариера като специалист по износ в „Неохим“ АД, а по-късно става началник-отдел. Участва в едномесечен курс-обучение по маркетинг мениджмънт в Токио, организирано от Японската международна агенция за сътрудничество. Там той научава тънкостите на тоталния качествен контрол (TQM) и системата за производство „точно навреме“ (Just in – Time manufacturing), както и управленското счетоводство. Чрез въвеждане на методологиите на управленското счетоводство в „Неохим“ АД Грънчаров осъществява управлението на производствените процеси, оценяването на икономическия ефект от инвестиционните проекти – методологии, които малко компании в България използват активно.

Инж. Грънчаров е автор на редица маркетинтгови нововъведения в „Неохим“ АД, които се използват и сега в ежедневната работа на фирмата. Той въвежда статистическата отчетност на продажбите, диференцирането на ценообразуването за продажбите на вътрешен пазар, контейнерен терминал и контейнерните превози, първата складова база в Разград и последващите я в Червен бряг, Карнобат и Благоевград, цветово брандиране на продукта и жп вагоните за експедиция, налагане на опаковките биг-бегс на вътрешния пазар и най-вече – автор е на утвърдените търговски марки „Неоферт“ и „Неомултиферт“.

След 2000 г. става търговски директор на „Неохим“ АД, а по-късно – изпълнителен директор.

/препечатано със съкращения/

В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Любомир Павлов.

.