АНТОЛОГИЯ НА НЕОКОМУНИЗМА 22

Как беше прилапана зала “Универсиада”


Става дума за зала "Универсиада", която допреди 8 години беше държавна. След това първо стана обект на частно партньорство с мотива, че трябват средства, за да се превърне в модерно спортно съоръжение. В момента залата изглежда по същия начин, както и преди 8 години, но вече е изцяло частна, барабар със земята под нея. А новият собственик е... икономическият кръг около шефа на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, скъп клиент на държавната администрация.

Как се стигна до приватизацията

Овладяването на ценния имот в широкия център на София става чрез схема, в която главните действащи лица са бившият министър на спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски Васил Иванов-Лучано, настоящата издателка на вестници Ирена Кръстева и синът й - депутатът от ДПС Делян Пеевски. Вестниците на Кръстева по документи са придобити със заеми от Корпоративна банка, те са и мястото, където финансовата институция е избрала да рекламира.
В средата на 2003 г. залата е апортирана със заповед на Лучано в смесено дружество между държавната фирма “Олимпика” ЕАД и частната “Проект строй БГ” АД. Капиталът на смесеното дружество, кръстено “Спорт хотелс Олимпика България” АД, е определен на 7,34 млн. лв. В него държавата и частниците си поделят по 50%, като държавният дял е апорт на залата и на почивна база тотокомплекс “Шанс” на Златни пясъци .
Оправданието на Лучано е, че държавата няма пари за инвестициите, от които се нуждае залата. Частният инвеститор щял да вложи пари за нейното обновяване.
Двата имота са оценени на 3,5 млн. лв. “Проект строй БГ” трябва да участва с 3,84 млн. лв. реални пари. При учредяването обаче е решено частната фирма да внесе на първо време 917 хил. лв. (25% от записаните акции), а останалите пари са внесени до две години по-късно.
Въпреки обществените критики към сделката и прокурорската проверка по нея бизнес начинанието се реализира. За да стане сделката, частната компания прилага банкова гаранция от... Корпоративна търговска банка.

Защо по този начин

Сложната схема не е измислена случайно. “Олимпика” по това време е в списъка на дружествата, забранени за приватизация. Това означава, че фирмата не може да се продава. Няма пречки обаче нейни активи да бъдат приватизирани. Така самото дружество си остава държавно, като постепенно се изпразва от активи и остава кухо.
“Универсиада” влиза във фокуса на кръга около Цветан Василев още в началото на 21 век. По това време неговата приятелка Ирена Кръстева е председател на Съвета на директорите в “Олимпика” и шеф на спортния тотализатор. В новоучреденото дружество за спортната зала тотализаторът налива 100 000 лв. под формата на реклама.
Фирмата “Проект строй БГ” пък, случайно или не, е регистрирана на адреса на младежкото НДСВ - бул. “Дондуков” 50. По това време организацията се ръководи от сина на Ирена Кръстева - Делян Пеевски, в момента депутат от ДПС.

Междинна стъпка

През лятото на 2005 г. смесеното дружество “Спорт хотелс Олимпика България” купува от държавата и терена под и около “Универсиада”.
Клиентът явно е скъп, след като за броени дни в края на юли дружество става собственик на 19 898 кв. метра земя в широкия център на София.
За терена са платени смешните 1 622 140 лв. Това прави средна цена от 81,50 лв. за кв./м. В експертната оценка за стойността на терена, направена от инж. Бисер Христов по поръчка на и. д. областен управител на София по това време Люсиен Ковачев, е записано, че пазарната стойност за сходни терени в кв. “Слатина” през 2005 г. е 165 евро кв./м. Тоест 322,58 лв./кв. м. Според оценителя обаче стойността трябвало да се намали със 75%, тъй като по общия застроителен план върху земята не може да се извършва строителство. Така се получавала и крайната цена от 1,62 млн. лв., на която Люсиен Ковачев продава терена.
Много по-късно става известно, че покупката е финансирана отново от... Корпоративна търговска банка.
Прави впечатление бързината, с която се стига до продажба на земята. На 13 юли 2005 г. Люсиен Ковачев разписва акт за държавна собственост върху терена. На 19 юли е изпратен оценител, на 21 юли оценката е готова. Още същия ден - 21 юли, шефът на “Спорт хотелс Олимпика” по това време - Александър Николов, подава молба до областната управа да купи терена. Пак в същия ден - 21 юли, Люсиен Ковачев услужливо издава заповед за продажба на терена в полза на “Спорт хотелс Олимпика”. Парите по сделката са преведени на 22 юли, макар окончателният договор за покупко-продажбата да е оформен и подписан на 25 юли.
Светкавично е решен и друг проблем около терена. По документи той не съществува самостоятелно, а е част от общо каре от 105 дка държавна земя, в което влизат и сградите на външното министерство. За разрешаването на проблема областната управа издава акт за държавна собственост на “прилежащите” към “Универсиада” 19 898 кв. м на 13 юли 2005. Изработена е и скица-проект за поземлен имот за същия терен. Още на 14 юли от Софийския кадастър е извадено удостоверение, че има одобрен проектен планоснимачен номер.

Големият шлем

Големият шлем е направен в началото на 2009 г. - в края на мандата на правителството на тройната коалиция. Три години по-рано, но, след като е придобита и земята под “Универсиада”, делът на частната “Проект строй БГ” е изкупен от “Велдер билд” ЕАД. За неин собственик е посочено швейцарското “Съксес инвест”. (Кой е истинският собственик - виж долу)
В началото на 2009 г. шефът на “Национална спортна база” ЕАД Данаил Димов съобщава пред журналисти, че и държавният дял от 50% в “Универсиада” е продаден на “Велдер билд” за сумата от 9,5 млн. лв. В пакета към залата, разбира се, влиза и тотохотелът “Шанс”, който в началото на сделката също е апортиран в “Спорт хотелс Олимпика”.
Според Димов делът е продаден, защото държавата нямала интерес да участва в дружество, от което не получава дивиденти. Върху “Универсиада” тежал и 2 млн. лв. заем от Корпоративна банка, с които през 2005 г. е купен теренът около и под нея.
Обещанията за модернизация на зала "Универсиада" са забравени. А и нали не са давани от новия частен собственик, а от държавните институции, чийто скъп клиент той продължава да бъде.
Кой дърпа конците във “Велдер билд”
Фирмата собственик на зала “Универсиада” според Търговския регистър е “Велдер билд”. Истинският собственик обаче е скрит много по-надълбоко чрез низ от компании.
Първо, самата “Велдер билд” е 100% собственост на “Велдер БГ”. Тя пък от своя страна е 100% собственост на швейцарската “Съксес инвест АГ”.
Връзката между тези фирми и Корпоративна търговска банка е управителят на “Универсиада” и на “Велдер БГ” Иван Джиджев, който е и в ръководството на банката. Освен това е президент на баскетболен клуб “Левски”, който също стана част от империята на най-богатия българин Цветан Василев, председател на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка.
Според информацията в Търговския регистър активите на “Велдер БГ” са 20 млн. лв., като тя обслужва кредит към Корпоративна търговска банка на стойност 9,7 млн. лв.
Според финансовия отчет на дъщерната на “Велдер БГ” фирма “Велдер билд”, нейните активи са 16,7 млн. лв. и 6,15 млн. лв. приходи за миналата година. Интересно е, че освен като мениджър на спортната зала дружеството отчита приходи и от търговия с метали.
Всъщност под името “Велдер” оперира цяла група от фирми, показват проверките в различни регистри и интернет. "Шапката" на тази група е “Велдер груп”, става ясно от сайта veldergroup.com.
Част от групата например е “Велдер консулт”, в която Корпоративна търговска банка държи пряко 67%, а останалите са на Иван Джиджев и Валентин Киров. Тази компания е специализирана в консултантски услуги по европроекти. Приходите на фирмата рязко скачат от 2009 г. - от скромните 72 000 лв. през 2008 г. те набъбват на 5,7 млн. лв.
В групата са още цяла плеяда фирми със събирателното “Велдер” в имената си. Освен “Велдер БГ”, специализирана в реализацията на инвестиционни проекти и дъщерната й “Велдер билд”, която оперира в строително-ремонтни дейности и управление на недвижими имоти, съществуват още “Велдер инженеринг”, “Велдер експорт-импорт”, “Велдер инвест”.
Явно швейцарското дружество “Съксес инвест АГ”, което официално е собственик на “Велдер билд”, а чрез него и на “Универсиада”, е толкова швейцарско, колкото е швейцарски и езикът, на който говорят жителите на държавата, прочута със своите банки.

Сексбазар конкурира “Произведено в България”

Липсата на модерна спортна зала в София беше най-важният аргумент на премиера Бойко Борисов, с който защитаваше строителството на “Арена Армеец”. Но как и да има такава, след като държавата подарява съоръжения с потенциал за спорта като “Универсиада”?
Да не говорим, че теренът от почти 20 дка, който също бе подарен на групата около Корпоративна търговска банка ведно с “Универсиада”, е на много по-добра локация и с много по-добре уредени транспортни връзки спрямо “Арена Армеец”.
В момента “Универсиада” се ползва по-малко за спорт, отколкото за други цели. Да, провеждат се баскетболни и волейболни мачове, първенства по различни други спортове като художествена гимнастика, самбо и др.
В основна дейност обаче са се превърнали търговските базари. Те се конкурират с концерти, състезания по свободни боеве и др.
В календара на залата за годината например присъстват киноложки изложби, изложения от типа на “Бебемания” и “Произведено в България”. Тези сериозни прояви срещат сериозна конкуренция в лицето на традиционния годишен сексбазар например, който се организира в “Универсиада”.
Веднага след приватизацията й залата стана пристан и на Софийската общинска избирателна комисия. За “услугата” да приютява избирателната комисия при организацията и провеждането на всички избори, държавата, естествено, плаща наем на собственика на залата.
В "Универсиада", естествено, има и офис на Корпоративна търговска банка.
Въпросите на “Труд”
Преди 8 дни стана известно, че 630 млн. лева на Българския енергиен холдинг са налети само в една банка - Корпоративна търговска. Няма нито едно дъщерно дружество на холдинга, което да не се е отчело във финансовата институция с мажоритарен собственик Цветан Василев.
На бял свят се появи информация и за други апетитни държавни клиенти на банката. Сред тях са “Снабдяване и търговия - МО” - фирмата, която продава армейските излишъци, както и най-голямото военно държавно дружество “Терем”.
През сметките на КТБ са минали по-голяма част от парите за обезщетенията при строежа на автомагистрала “Люлин”, както и за отчуждаването на терени по южната дъга на Околовръстния път на София. Инфраструктурата и пътностроителните фирми официално са сочени от Цветан Василев като сфери от интерес за банката.
В ред интервюта в последните дни Василев се похвали още, че обслужва големи транспортни фирми. Към 31 март т. г. държавното предприятие “Ръководство на въздушното движение” държеше в КТБ повече от половината си депозити. Същият избор беше направило и летище София.
Пред “Труд” шефът на правния екип на програма “Достъп до информация” Александър Кашъмов категорично отхвърли досегашни оправдания от страна на държавните дружества да предоставят информация под претекста на търговската тайна. Според Закона за достъп до информация търговската тайна може да е свързана само с обстоятелства, които водят до нелоялна конкуренция. Юристът експерт напомни, че през 2010 г. финансовият министър Симеон Дянков предостави обобщена информация къде държат парите си държавните дружества по искане от Съюза на издателите и от това не произтекоха никакви вреди за компаниите или за банките. Именно в резултат на тази справка стана ясно, че КТБ е съсредоточила почти половината от парите на най-големите държавни дружества.


Затова “Труд” продължава да очаква отговор на въпросите си към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (принципали на най-големите дружества):
1. Дружествата с 50% и повече държавно участие, на които сте принципал, в кои търговски банки имат сметки и депозити?
2. Кога и по каква процедура са избрани банките?
3. В какъв размер са депозираните средства (по банки за всяко дружество)?
4. Какви кредити са теглили дружествата с 50% и повече държавно участие, на които сте принципал, в какъв размер и откъде (по банки, вид и размер на кредита за всяко дружество)?
5. Кога и по каква процедура са избрани тези банки за кредитори?
За да разбере дали държавните фирми спазват еднакви правила, когато оперират със средствата си, “Труд” зададе въпроси и към Министерството на финансите:
1. Кои търговски дружества и предприятия с над 50% държавно участие са въвели “Насоки за прилагане на добри практики при избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от финансови или кредитни институции”?
2. Кои търговски дружества и предприятия с над 50% държавно участие не са ги въвели?
3. Има ли последствия и какви са те за търговските дружества и предприятията, които не са въвели насоките?