ВАШ’ТА БАНКА ....5

Бащата на депутата от ДПС Делян Пеевски разкрива Как Корпоративна банка печели от парите на държавните фирми

"Делян просто управлява една медийна групировка, която създава благоприятна психологическа атмосфера за определени икономически операции. В неговите медии се реализира манипулация на масовото съзнание. Това се показа преди и след парламентарните избори, когато първо линията беше много нападателна срещу Борисов, а след това всичко се смени. Обяснимо е и защо сега не се отразяват протестите по обективен начин." Това казва Славчо Кънчев, бащата на депутата от ДПС Делян Пеевски, в интервю за "България днес".
Кънчев е бивш съпруг на Ирена Кръстева, майка на Пеевски и собственичка на медийната група, в която влизат вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика", телевизиите ТВ7 и ББТ, сайтовете BNEws, "Всеки ден" и други медии. Той е председател на Асоциацията за борба против корупцията. В интервюто си разкрива интересна схема за обвързаността власт - държавни пари - банка - медии.
"Корпоративна търговска банка съществува благодарение на това, че над 70% от държавните институции и фирми, както и някои общински фирми държат разплащателните си сметки в нея. Сигурно помните колко бързо БНБ реагира след изказването на американския посланик Джеймс Уорлик за монопола на КТБ. Те излязоха с официална декларация още на следващия ден, че това е намеса във вътрешните ни работи. Слагането на държавните пари и дори тези на публични институции като общини не става просто така. Това е дирижиран процес", казва Кънчев.
Запитан защо точно в тази банка, той отговаря: "Това е подробност. Ако не бе станала връзката между Делян Пеевски и Цветан Василев, е щяла да стане между Пеевски и човек от друга банка. Пак щяха да се съберат пари от държавни институции и фирми. Тези имена са случайни, въпросът е, че процесът съществува и се дава възможност да съществува, след като на държавно ниво се концентрират парите в една банка. Това всъщност е направено още чрез Закона за обществените поръчки. Там има вратичка, оставена неслучайно. Когато се правят тръжни процедури в сферата на услугите, има граница от 90 хил. лева. Когато поръчката е под тази сума, кандидатите не трябва да минават през търг, а се избират чрез договаряне. Таксите, които плаща една фирма или държавна институция за една година за обслужване на разплащателна сметка, е много по-малка от 90 хил. лв. По тази причина не са длъжни да правят търг. Всъщност те взимат банката като изпълнител на услуга, но сумата е под 90 хил., затова не обявяват тръжна процедура. След това като схема се договаря, че една държавна фирма примерно внася 2 млн. и 6 месеца няма да оперира с тях. Внася ги на разплащателна сметка, като договорката е устна. Тогава банката може да сложи тези пари на депозит. Така тя получава ресурс почти без пари - като депозит на много ниска лихва или въобще без лихва. След това ги раздава като кредити на висока лихва - 12-16%.
Печалбата за нея са тези 4-5%, които иначе би платила на държавна фирма като процент заради депозита. Тези пари може да ги раздели между себе си и различни ръководители на партии, които са довели държавните или общинските фирми, и на някои изпълнителни директори на общински или държавни фирми. Дори да им даде половината от тези 5%, които не плаща като ресурс, тя пак печели доста! Именно с тези пари се оперира, а не направо с държавните пари. Защото тях те не могат да раздават. Така се покриват загубите на медийните групи.
Партията, която е на власт, съсредоточава фирмите в тази банка, тя от своя страна финансира чрез кредити една медийна група, която пише удачно за партията, която е на власт. По този начин тя се задържа и има възможност да върти различни икономически операции, които носят облага на прочутия кръг от фирми на Ахмед Доган. Вече обаче не е неговият кръг, а някой друг кръг. Тези фирми печелят пари, за да захранят партията, когато има нужда при следващите кампании. Това е цялостен комплекс. Не се търси по отделните звена да има икономическа възвръщаемост и печалба. Например на отделен вестник или направо цялата медийна група. Търси се крайният резултат. Медийното влияние се трансформира в пари.
Властта възлага определени обществени поръчки и назначава хора на добре платени длъжности. Целият механизъм има измерение в пари."

Надзорници на Корпоративна банка в схема за избягване на данъци
"Съмнителни финансови схеми въртят оманските съдружници на Цветан Василев в Корпоративна търговска банка", пише в новия си брой "168 часа". Разследване на седмичника цитира данни от Националната агенция за приходите, която е направила мащабна проверка за избягване на данъци при триъгълна операция - прехвърляне на пари между фирми, регистрирани в България, Холандия и остров Кюрасао.
Историята е свързана с амбициозния проект "Супер Боровец". Това щеше да бъде нов курорт в Рила, който щеше да се строи и с капитали от Оман. През 2007 г. премиерът Сергей Станишев направи първа копка. На церемонията присъстваше Варит Мубарак Саид ал Каруси. Днес той е член на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка.
За участие на оманците в проекта същата година в България е регистрирано дружеството "Боровец Инвестмънтс". То е дъщерно на регистрираната в Холандия фирма "Боровец Инвест БВ". Тя е собственост на компанията "Боровец Инвест НВ", регистрирана на остров Кюрасао.
Българското дружество получава два кредита от холандската фирма - първо 60 781 644 евро, после още 15 млн. евро. И двата трябва да се връщат с 10,25% годишна лихва. Холандската компания пък е взела кредит от офшорката на остров Кюрасао, който е с 0,25% по-ниска лихва. Понеже между България и Холандия има спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, избегнатият данък ще бъде печалба. Печалба не би имало, ако кредитът беше пряк - от дружеството на остров Кюрасао към българската фирма.
НАП прави проверка и констатира, че договорите за заем са между свързани лица и клаузите в тях са идентични с изключение на лихвата. Избягвайки прякото финансиране между фирмата от остров Кюрасао и софийската фирма, се постига единствено фискален ефект, изразяващ се в избягване на дължимия данък в България от доходите от лихви. Изводът е, че финансовите отношения между трите свързани лица са построени така, че се прикрива реалният получател на доход от лихви. В крайна сметка е прието и потвърдено от съда, че получател на доходите от лихви е дружеството на остров Кюрасао на Холандските Антили, с които България няма споразумение за избягване на двойно данъчно облагане, пише "168 часа".
Държавният общ резервен фонд на Султаната Оман държи 30% от Корпоративна търговска банка. Варит Мубарак Саид ал Каруси е член на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка от март 2009 г. В сайта на банката пише, че от 1984 г. той е изпълнителен директор на Държавния общ резервен фонд на султаната на Оман. В надзора на КТБ има още един представител от Оман - Фейсал Амур Мохамед ал Риями, който от 2007 г. е началник на сектор "Преки инвестиции" във фонда.