вторник, 16 юни 2009 г.

ЧЕРВЕНИЯТ ПАНАИР

Резилът на бившите комунисти, като управляваща партия, започна още в първите месеци на тяхното управление.
В последния доклад за нарушенията по програмата на ООН "Петрол срещу храни" са посочени три фирми - "Росбулнефт", "Иракбулойл" и "Машиноекспорт". И трите фирми са част от изградената в страната неокомунестическа мрежа от фирми, групировки и сдружения.
В списъка на лицата замесени в скандала е и бившият директор на "Нефтохим" по време на управлението на БКП Людмил Дионисиев, който е обвинен в Съединените щати за плащане на подкупи на режима на Саддам Хюсеин.
Европейските партньори все по-често изказват своето разочарование от развоя на събитията в страната. Не отдавна Гюнтер Глозер - депутат от Бундестага и говорител по европейските въпроси на парламентарната група на Германската социалдемократическата партия (ГСДП), по повод огласените оценки за напредъка на Турция и Хърватия заяви, че ако България и Румъния не ускорят решително реформите, присъединяването им от 1 януари 2007 г. трудно ще се осъществи. За съжаление това не е единствената реплика по- този въпрос.
Правят се и много коментари по въпроса за евентуален отказ от страна на САЩ за разполагане на военни бази на територията на страната.
Ако слушате обаче приказките на “другарите” ще чуете , че нищо подобно няма, че те не знаят нищо по тези въпроси, че процесите в страната вървят хармонично и БСП/БКП е “чиста като изворна вода”. Иначе казано - те живеят на друга планета и ставащото на нашата планета не ги интересува.
Какво обаче, виждат очите ни.
Зажаднелите за власт бивши комунисти започнаха безогледно “кадруване” ръководени от класическата, за тяхната идеология,максима – “Кадры решaют все”.”Червената метла” работи на пълни обороти, независимо от недоумението, което изказват нашите европейски партньори.Терористичната “червена мрежа” разширява и заздравява позициите си на всякаде – в министерства, ведомства , фирми , медии и т.н. Правят се нескопосани опити да бъде “затворена устата” на българската журналистика, защото “червените” могат да съществуват само в условията на конспиративност.
Не липсват и сълзи.
Главният прокурор плаче, защото журналист от НТВ е купил бронираната му кола, без за това да е информиран нито той , нито НСО.
Министърът на културата плаче, защото светът гледал на нас, като на бандити и проститутки, без да споменава, че този имидж ни бе “спечелен” от “червената” мрежа изградена от неговата партия.
Червена професорка плаче, на столичния булевард “Славейков”, защото “духала супата”.
А обикновенните хора плачат, защото по най – елементарен начин си “навлякоха” поредното недъгаво неокомунистическо управление, ужасяващите последствия от което ще тежат на плещите на поколения след нас.
ДО КОГА ?!?!



1. “ Вестникът “ , г. ІІІ, бр.128 , 2 – 8 декември 2005 г.





Няма коментари:

Публикуване на коментар