Пламен Хранков - хотелиер
Пламен Симеонов Хранков е български бизнесмен.
Собственик на "Хотелска верига Хранков" АД.
Собственик на първия 5-звезден хотел в България - "Замъкът Хранков" в столичния квартал Драгалевци.
Негово дело е и първият частен хотел в България, построен в Суходол през 1992 година.
Бизнесменът строи двойник на замъка "Хранков", на брега на морето, край с. Топола. Той ще е петзвезден с над 300 легла и ще обслужва предимно западноевропейски туристи.
Пламен Хранков ще строи замъци по света
15.11.1999
Малцина знаят, че Пламен Хранков е инженер по образование. Вероятно заради това врелите и кипелите в туризма не го приемат съвсем. Нещо като бяла врана, човек от друго тесто. Доскоро го смятаха за вълк единак. Той не участваше в неформалния живот на браншовиците, предпочиташе да се показва по светски прояви и да поддържа мрачния ореол на тайнственост около своята особа. Приказките не му пречеха да следва амбициите си. Оказва се, че си е струвало. Признанието дойде. Снощи Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация му връчи наградата Хотелиер на 1999 г.
Хотелиерството не е първата любов на Пламен Хранков. Пеенето е първата му страст. И най-вече песните на Елвис Пресли. Като студент дори припечелвал от таланта си на интерпретатор, пеейки по столичните нощни барове. "Това обаче беше около година. След това ми омръзна да бодърствам всяка нощ и се отказах", признава той. Сега се отдава на хобито си само при сбирки с приятели и когато е в особено настроение. Музикалният му вкус е категоричен - не изменя на евъргрийните. "Това, което бе създадено в музиката по наше време - 60-70-те години, остана непреходно. Днес се правят кавърверсии просто защото не може да се измисли нищо ново и по-добро", категоричен е Хранков. Толерантен е към музикалния феномен на нашите дни - чалгата. "Не мога да кажа, че съм луд по тази музика, но и не изключвам радиото, когато пусне чалга. Има дори определени поп-фолк парчета, които ми харесват."
След ВМЕИ продължава да работи като инженер в научен институт. Майтапи се, че вероятно и тук попада в категорията "Най" - на инженера с най-кратък стаж по специалността - по-малко от 2 години.
През 1989 г. се захваща с частен бизнес, което си е истинско предизвикателство за времето. Заедно със свой познат регистрира фирма "Стил 21".
Производството на трикотажни спортни облекла се увенчава с неочакван успех.
Година по-късно дрехите с марка "Хранков" вече са познати и имат сериозно присъствие на българския пазар. Дори в един момент той се оказва тесен и започва износ. "Работата ни толкова се разрасна, че се наложи да откриваме офиси в Русия и в Лос Анжелис", припомня си Хранков. Започнал да печели толкова, че се замислил как да инвестира парите, за да си гарантира успех в по-дългосрочна перспектива. А и българският пазар започнал да се наводнява с евтини и некачествени трикотажни дрехи от Турция. Постепенно дъмпинговият внос започнал да удря сериозно производителя Хранков. Тогава се родила идеята за
верига от луксозни хотели
Първият хотел "Хранков" в Суходол отваря врати през 1992 г. "За времето си беше истинска атракция", гордее се собственикът. Твърди, че клиенти на "Шератон" идвали при него и били изненадани от обзавеждането, от обслужването и от качеството. "Викаха му малкия "Шератон". Впоследствие обаче първият хотел "Хранков" си извоюва твърде незавидна слава на място, където се събират елементи от подземния свят.
Вкусил от успеха, Хранков вдига летвата. Решава да построи истински замък в Драгалевци. На въпроса защо е предпочел този архитектурен стил отговаря, че много му допада. Строителството се оказва твърде голяма лъжица за устата на самотен предприемач. Но инженерното образование на Хранков му помага в трудностите. "Схемата, структурата на градежа ми беше ясна", спомня си той началото. Неясна е обаче общата икономическа ситуация в страната. Всякакви планове рухват заради нестабилния лев. В един момент става ясно, че парите не стигат за довършване на сградата. Тогава Хранков прави акционерно дружество и пуска 30% от акциите на фондовата борса. Изкупуват се бързо и това позволява пуска на хотела. Цялото строителство и обзавеждане глътва около $ 14-15 млн. "Замъкът Хранков" стана N1, твърди управителят Хранков. Той цитира отзиви на свои клиенти, свикнали на европейските и световните стандарти, че това е най-добрият български хотел. Свидетелство за популярността му е фактът, че тук отсядат по-екзотичните посетители на България - Освалдо Риос, цар Симеон, Хулио Иглесиас, Долф Лундгрен, Лепа Брена. Собственикът се затруднява да каже кой от VIP-гостите е бил най-капризен. "Капризите на гостите са част от нашето разбиране за обслужване. Ние предлагаме толкова високо качество, че не разбираме какви са капризите им. Всякакви прищевки се задоволяват светкавично. Няма нещо, което да ни е затруднило", обясни Хранков. Има идея, а вече и бизнеспартньори, за разширение на хотела в Драгалевци.
След "Замъкът" Хранков нарече с името си трети хотел. "Хармония" в Банкя обаче е други тип. Докато "Замъкът" е за забавления или за бизнесмени, то обектът в Банкя е типичен туристически хотел. Амбицията на хотелиера е да го разшири и направи център за балнеология." Климатът в Банкя благоприятства развитието на лечебния туризъм", обяснява. Той вече е открил израелски партньор, с чиито инвестиции четиризвездният хотел ще прибави още една звезда към категорията си.
Пламен Хранков работи в перспектива - решен е да направи още два петзвездни хотела в страната - един на морето и един планински. След това ще строи замъци по света.
Първо в САЩ, после и в други страни "Съвсем ясен е проектът за мултиплициране на Замъка в Америка. Имам предложение от банки и влиятелни инвеститори да направя подобен като архитектура, мениджмънт и качество на обслужването хотел там", обяснява Хранков. Следващото място, където след време може би ще има замък с марката "Хранков" ще е Испания. Но това са далечни планове.
Твърди, че липсата на специализирано образование в областта на туризма не му създава проблеми. "Уча се в крачка и вече имам сериозен опит на хотелиер, доказателство за което е сегашната награда", обяснява Хранков. Миналата година той е получил и испанска награда за високо качество на туристическите услуги.
Хранков заявява, че един от основните му принципи в бизнеса е да се стреми към печалба в дългосрочен план. "Не съм от хората, които се стремят към светкавична и лесна печалба на всяка цена", разсъждава бизнесменът. Твърде екзотично на фона на съвременната икономическа реалност звучи твърдението му, че досега не му се е налагало да подкупва чиновници.
Той обаче има собствено определение за корупцията, което доста улеснява живота му. Според него плащането на пари на определен чиновник, за да ти свърши работата по-бързо не е подкуп, ако не се нарушава законът. Корупция е само когато се плаща на чиновник да ти свърши услуга като престъпи закона. Иначе бизнесменът разчита на приятелства, познанства и ответни услуги, за да решава проблемите си.
Според него онова, което пречи на туризма да извади икономиката от перманентната криза, е стегната данъчна примка, задушаваща предприемчивите. "Инвестираш, а вложените пари не ти се признават за разход, банките не дават кредити, не се прави достатъчна реклама за изчистване на неблагоприятния имидж на държавата на Запад", обяснява неволите на отрасъла Хранков. Според него за първи път тази година държавата в лицето на Министерството на търговията и туризма е направила нещо за рекламата на страната зад граница. Но това съвсем не е достатъчно. Сред недомислиците в данъчната политика е огромният размер на данъка върху добавената стойност. "В Гърция, Испания и други туристически страни специално за нашия бранш ставките са по 5-6%", обяснява Хранков. Той дава за пример Гърция, Испания и Турция, в които държавата стимулира развитието на туризма и това довежда до общ икономически просперитет на тези страни.
В личен план Хранков едва-едва открехва завесата. Държи на квалитетната марка .Не само насочва усилия и средства за налагането на собственото си име като търговска марка, но се стреми целият му живот да е марков. Твърди, че не е голям пияч, затова предпочита първокласни питиета- ямболска ракия и бърбън "Джак Даниелс". Страстен пушач - цигарата "Давидоф" е неизменно в ръката му. На въпроса за жените в живота му отговаря със загадъчна усмивка. "Те са допълнителен стимул за работа. Мисля, че докато човек се интересува от жени, съществува." Той старателно пази интимните си тайни. Заявява, че личният му живот е табу за публиката, защото, ако се разголи съвсем, ще й стане безинтересен.
/препечатано със съкращения/
В следващата част от поредицата ще си поговорим за другаря Валентин Златев .
Няма коментари:
Публикуване на коментар