АНТОЛОГИЯ НА НЕОКОМУНИЗМА 18

3 Март 2005

Николай Попов ужили седем банки с $1 милион

Най-големият удар на Николай Попов е изтеглянето с измама на 35 млн. стари лева от седем наши банки през периода 1992-1994 година. Парите се равняват на около 1 млн. долара по тогавашния курс. Попов става кредитен милионер, като ипотекира едни и същи тирове в няколко различни банки, сред които са Строителна банка, ТБ Хеброс и др. Делото по тези обвинения започва на 16 септември 1998 г., но не завършва с ефективна присъда. Попов е арестуван през април 1995 г. за обсебване на чужда лимузина "Пежо". Мартеницата лежи в следствения арест в Пловдив до 12 януари 1996 г. След като не му е издадена ефективна присъда, той е пуснат на свобода. На 24 септември м. г. Пловдивският районен съд го призна за виновен за присвояване на 3 млн. стари лева от трима души. Мартеницата получава тригодишна условна присъда и 5 г. изпитателен срок. Футболният бос притежаваше транспортна фирма "Николай Попов - 70", като тировете му извършваха превози у нас и в чужбина.

20.02. 2009

Стефка Костадинова крие връзка с мафиоз

Бившата ни шампионка по лена атлетика Стефка Костадинова е била съдружник с бившата барета Николай Добрев- бай Добри.
Според фирмените регистри, Костадинова, Добрев и футболистът Емил Костадинов държали бингозала във Велико Търново. Впоследствие Костадинова продала дяловете си в дружеството.
Известната спортистка твърди, че не познава лично Николай Добрев и не знае кой е купил нейните дялове във фирмата.
Според наши полицейски източници, въпросните бивши барети ликвидирали на 20 март 1998 г. пловдивския висаджия Петър Петров-Патерицата.
Разстрелът на Патерицата много напомнял на стрелбата срещу екскомандоса Алексей Петров.


05.07. 2010

НДК – най-голямата черна каса на прехода

Случаят с НДК е знаков за българския преход, защото най- видната сграда в центъра на София цели 20 години е била без правен статут и финансов контрол и например Сметната палата не е следила приходите и разходите й. Тук става дума за изпитана схема на бездействие, която превръща НДК в гигантска черна каса, която явно е била удобна на всички правителства от 93-та насам. Цялото това източване на една от най-големите сгради за културни дейности е рафинирано реализирано от г-н Христо Друмев, несменяем владетел на НДК. По това можем да разберем каква държава сме в правно, финансово и публично отношение, че едва сега се поставя въпроса какъв е статута на НДК, каква е собствеността му, какво печели и как се управлява?
Но дойде видов ден и вече са неспасяеми схемите, по които можеше да се защити безтегловността на единствения конгресен център в България. Първо- собствеността на сградата, строена по идея на Людмила Живкова, е основно държавна, с по-малък общински дял- на гражданите на София.
От 1982 г. управлението на НДК преминава през творческо-производствено обединение „Народен дворец на културата”, самостоятелно юридическо лице към Комитета за култура, а през 1983г. започва да носи името на Людмила Живкова и става самоуправляваща се организация на бюджетна сметка, като разширява предмета на дейността си. През 1991 г., в началото на демокрацията е преустановена пряката издръжка от бюджета за НДК и финансовата дейност се осъществява по специална извън бюджетна сметка. През същата година е възложено на Министъра на финансите да предприеме необходимите действия за учредяване на акционерно дружество – с акционери държавата и Столична голяма община, като това преобразуване е следвало да се извърши в едномесечен срок. На 7 юни 1993 г. с решение на Министерски съвет Христо Друмев продължава да изпълнява длъжността генерален директор, като е бил задължен до 30 юни 1993г. да установи частта на държавното имущество и да преобразува дружеството в акционерно. Оттогава са минали 17 години. Доста е чевръст г-н Христо Друмев! Но в своя полза. При това от 2 000 година в закона за държавния бюджет не фигурира извън бюджетната сметка на НДК. Но най-притеснителното е, че в действащото ни законодателство няма вид юридическо лице, наречено „творческо-стопанско обеднение” и няма закон, който да урежда статута на това лице. Пълна безтегловност, но удобна безтегловност за самодържеца Христо Друмев. И ако нормалният българин трудно вниква във всички изложени правни казуси, то се оказва, че г-н Друмев е имал през цялото това време сериозен правен гръб- съпругата му Емилия Друмева. През годините на прехода тя става фактор в Парламента като юридически експерт, става дори професор и по-късно и шеф на Юридическия отдел на НС. Тя кове законите на държавата, като това се оказва трамплин за прикриване на гигантските нарушения на съпруга й. Тази кротка и интелигента проф. Емилия Друмева, която понастоящем е член на Конституционния съд на България, от квотата на Парламента! Неин е вероятно този юридически ход на бездействието и замръзването в безтегловността извън закона и разпоредбите. Това е плашеща с наглостта си схема, изпълнена от рафиниран играч като Христо Друмев и контролирана от юридически грамотен и влиятелен човек като съпругата му. Един семеен план- до дупка да се защитава периметъра и НДК да е с едноличен самодържец г-н Христо Друмев. Всичко това прилича на организирана престъпна група, която нарушава закона в продължение на 17 години.

19.03.2011

WikiLeaks: Кюлев платил кампаниите на Царя и Първанов

Сайтът WikiLeaks извади на бял свят нова порция мръсни тайни, този път свързани с политици - бивши и настоящи, както и с играчи на наркопазара. Информацията идва от разсекретени грами на бившия американски посланик в София Джеймс Пардю, цитирани от сайта, в които подробно се разказва за организираната престъпност в страната ни, взаимодействието й с политиката и икономическите придобивки на групировките, както и основните играчи в тях.
Част от грамите, в които има характеристика на бизнесмени и други видни фигури от надземния и подземния свят в България, са публикувани на българския сайт www.balkanleaks.eu.
В началото на мандата си - през 2001 г., министър-председателят Симеон Сакскобургготски е провел среща на високо равнище с членовете на известния тогава бизнесклуб "Възраждане", на която поканил Илия Павлов, Васил Божков, и др., да станат част от "бизнес консултативен съвет, съветващ правителството". По-късно същата година Кюлев подпомогна и финансирането на успешната президентска кампания на лидера на БСП Георги Първанов, се казва в грамата.
Убитият през есента на 2005-а банкер беше и съветник на държавния глава.

07.04.2011

КОВАЧКИ БЯГА В ЧУЖБИНА?

Над 16 милиона лева данъци е укрил енергийният бос Христо Ковачки. Според обвинението точната сума е 16 781 960 лева. Те са укрити чрез фиктивни сделки за машини, биодизел и сувенири. Според близки до бизнесмена източници и той самият възнамерява в най-скоро време да изчезне. Ковачки спешно разпродавал наличното си имущество, но засега сделките не били официално реализирани, за да не бие на очи. Той обаче щял да упълномощи хора, които да го представляват в нотариата, след като се изнесе зад граница.
Неграмотни роми и доказани олигофрени са осъществявали сделките, за които бизнесменът е атакуван в съда. От негово име сделки са сключвали ЕТ "Щайн - Христо Атанасов", МАХ-2003 ЕООД,"Ел Ем Импекс" ЕООД, "Данесто" ЕООД. Те пък на свой ред са си партнирали с "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД и "Сим Трейдинг". При проверките станало ясно, че шашмите на Ковачки и доверениците му били многобройни. Фирми се трансформирали, сливали и закривали. Имало и търговци, които не подозирали, че са набъркани в схемите и го узнали, след като получили призовките за разпит. Имало и подменяни договори, като от оригиналните документи били сканирани само подписите и наложени върху фалшификатите.
Част от посредниците на Ковачки се споменават в делото за укритите от него данъци само с отвлечени имена и псевдоними, като Киро Барона, Дани от Лом и др.
Още преди години в български и сръбски медии се появи информация, че Ковачки е откупил живота си срещу 5 милиона евро, платени персонално на сръбския мафиот Сретен Йосич. Срещу тази огромна сума гангстерският бос осигурил възможност на Ковачки да участва в приватизацията на редица държавни предприятия в Сърбия, сред които заводът за автомобилни гуми „Траял” в Крушевац и мина „Ковин”. Сътрудничеството с Йоца Амстердам обаче не можа да помогне на енергийния бос и една след друга инвестициите на Ковачки в приватизираните предприятия започнаха да гърмят, като те изпаднаха в несъстоятелност, а стотици работници протестираха. Така се стигна до ликвидацията на над 15 бивши държавни дружества, приватизирани от Христо Ковачки.