Христо Атанасов Ковачки е един от крупните бизнесмени в България. Роден е в Самоков на 17 декември 1962 година.Висшето си образование завършва през 1988-а в СССР в Санкт-Петербургския университет по физика и оптика.
В биографията си е записал, че има десетина изобретения и е доктор на науките. Любовта му към науката секва и изчезва завинаги през 1991 г., когато той се впуска в продажба на български консерви за СССР. После купува от общината магазини в столицата, за да търгува с хранителни стоки. Започва бизнеса си с търговия.
Според публикации в медиите през 2000 година той притежава няколко базара, супермаркети и малки фирми за производство и пакетиране на храни и месни продукти. Никой, никъде не е коментирал откъде натрупва толкова капитал, за да започне големите си инвестиции.
Влиза в енергетиката през 2000 г., когато при първата по-голяма приватизационна сделка в енергетиката купува ВЕЦ каскадата „Искър”. Почти всичките му следващи инвестиции в енергетиката се финансират от българската Първа инвестиционна банка. През 2002 г. Ковачки печели конкурса за приватизация на мини „Чукурово” (въгледобивни). Купува ТЕЦ-ове и топлофикации с лекота, като наддава с необичайно високи суми.
За небрежното отношение на Ковачки и до днес разказват негови конкуренти от енергийните среди - дошъл на търга за приватизацията на „Брикел – Гълъбово“, обут с джапанки, докато всички други били официално облечени. Участвал в търга чрез подставено лице – 23 годишна студентка, която наддавала неограничено и накрая спечелила.
Според самия Ковачки, произходът на парите му е само от банкови кредити. Изграждането на бизнесимперията на Ковачки започва в края на управлението на Иван Костов, но по време на кабинета Сакскобургготски той неудържимо започна да печели една след друга най-вкусни приватизационни сделки.
Ето една малка част от неговите фирми: “Брикел” АД (топлоелектрическа централа с 4 електропроизводствени турбини, всяка с 50 МВт мощност и четири инсталации за производство на брикети за битови нужди.); “Атоменергоремонт” ЕАД (предприятие за ремонтни дейности в АЕЦ “Козлодуй”); Мини “Бели Брег” (въгледобивно дружество), Мина “Черно море” (въгледобивно дружество); Мини “Чукурово” (въгледобивно дружество); Мини “Балкан 2000″ (въгледобивно дружество); Мини “Открит въгледобив – Перник” (въгледобивно дружество); Мина “Република” (въгледобивно дружество), ТЕЦ “Марица 3–Димитровград” (топлоелектрическа централа с енергиен блок с електрическа мощност 120 MW); ТЕЦ “Бобов дол”; ТЕЦ “Сливен”; “Топлофикация – Враца”; “Топлофикация - Велико Търново”; “Топлофикация – Габрово”; “Топлофикация – Плевен”; “Топлофикация – Бургас”.
Той притежава още много търговски фирми и е най-големият собственик на търговски площи в България (по негови изявления). Има предприятия за фина механика и оптика. Участва в “Общинска банка” - София и “Общинска застрахователна компания” – София. От 2006 г. е собственик на химически и каучукови предприятия и въгледобивна мина в Сърбия, мелничен комбинат в Македония и др. Справка във фирмения регистър в България показва, че името му фигурира в над 180 различни фирми и дружества. Също така има връзка с имената на още над 160 собственици и акционери в различни фирми. Толкова участие в различни сфери на бизнес е извън възможностите на който и да е нормален бизнесмен и може да се определи като феномен.
Ковачки участва и в политиката под една или друга форма. Според публикации в пресата Ковачки е в тесни бизнес и политически връзки с ДПС и Ахмед Доган. С името му се свързва движение НАПРЕД, а по-късно партия ЛИДЕР, която участва на парламентарните избори през 2009 година, но не успява да прескочи 4%-ната бариера за парламента.
/препечатано със съкращения/
В следващата част от поредицата - Христо Ковачки, част II.
Няма коментари:
Публикуване на коментар