В рубриката „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя структурното развитие на репресивния апарат на БКП в периода 1944-1989 г. Използвани са материали, голяма част от които са публикувани за първи път в документалния сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи” на комисията по досиетата, DVD разширена версия, 2011 г.Превратът на 9-ти септември 1944 г. заварва царската "Държавна сигурност" като отдел в съществуващата по това време дирекция на полицията.
Той е създаден през 1925 г. към дирекция на полицията на мястото на отделение "Обществена безопасност" в резултат на терористичната дейност на БКП, забранена след приетия през 1924 г. Закон за защита на държавата и последвало решение на Върховния касационен съд.
Сред извършените терористични актове от БКП е и взривяването на църквата "Св. Неделя" през 1925 г., при който загиват 213 души, а ранените са над 500. В началото в отдел "Държавна сигурност" са създадени две отделения – вътрешна сигурност и външна сигурност.Със Закона за държавната полиция през 1937 г. отделенията стават четири, а в началото на 1944 г. – пет.
На отделение „А” е възложена борбата срещу нелегалните политически организации. Отделение „Б” е външното контраразузнаване, отделение „В” отговаря за некомунистическите политически организации. Отделение „Г” осъществява връзките с германското разузнаване, а отделение „Д” е създадено за контрол на печата и легалните сдружения.
Първо главно управление – разузнаване по съветски образец. Част 1: Развитие след 9 септември 1944 г.
Външнополитическото разузнаване при комунизма е продукт на редица секретни решения на Политбюро на ЦК на БКП. В развитието си то неотлъчно следва съветския модел на организация и структура.Преди 9 септември 1944 г. структурата, която се занимава със събиране на разузнавателна информация зад граница, е отделение в системата на царската Държавна сигурност.
През 1947 г. в структурата на дирекция „Държавна сигурност” към главната дирекция на народната милиция е обособен ІІІ отдел, на който са възложени разузнавателни функции.
По-сериозното развитие на разузнаването започва в началото на 50-те години. Тогава Политбюро започва да изпитва остра нужда от важна и изпреварваща секретна информация от политическо значение.Това става особено належащо след 1951 г., когато Гърция и Турция (с най-многочислена армия след тази на САЩ) са приети за членове на НАТО.На тях се гледа като на пряка заплаха за НРБ и социалистическия лагер в югоизточния фланг на северноатлантическия пакт.
Възприето е положението, че двете южни съседки се използват като бази от разузнавателни служби на основните западноевропейски държави и САЩ. Югославия също е приоритет за разузнаването след разрива между Сталин и Тито.
Първо главно управление – разузнаване по съветски образец. Част 2: По-малкият „брат” на КГБ
Държавна сигурност.com представя втора част на поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Част 1 беше посветена на разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г. В част 2 се разкрива подчинеността на разузнаването на НРБ на съветския КГБ.
Политбюро на ЦК на БКП насърчава взаимодействието на ДС, в това число и разузнаването, с органите на Държавна сигурност на Съветския съюз и страните от социалистическия лагер. Разпоредено е те да обменят информация, да провеждат съвместни мероприятия „за проваляне на плановете и замислите на капиталистическите държави, насочени против Източния блок; за нанасяне на съвместни удари на вражеските центрове и организации; за обмяна на агентурни и други оперативни възможности”.
Указано е да се засили обучението на кадри в СССР и да се създаде постоянна телефонна и радиовръзка с органите на сигурността в Съветския съюз и други социалистически страни.
Оперативният отчет на Държавна сигурност – „сърцето” на Големия брат
В документалния сборник "Държавна сигурност – структура и основни документи", издаден от комисията по досиетата през 2010 г. и в разширения му DVD вариант от 2011 г., за първи път се публикуват архивни материали, проследяващи развитието в строго секретната вътрешна системата на ДС.
В терминологията на Държавна сигурност тя е определяна като оперативен отчет. По него всички структури на ДС (изключение прави само разузнаването, което има самостоятелен оперативен отчет и архив) са организирали и осъществявали цялата дейност, както по отношение на обектите, така и за систематизиране на данните за агентите си, а също така и сведенията от агентурната мрежа.
Сайтът Държавна сигурност.com ви представя подробности от тази строго секретна вътрешна система, като по този начин се дава възможност да се придобие по-ясна представа за вътрешните механизми, по които е организирана дейността на Големия брат, ако бъде използвана метафората на Джордж Оруел от романа му „1984” и тяхната еволюцията през годините.
Документите за оперативния отчет на Държавна сигурност дават най-точна представа за всеобхватната дейност на "щита и меча" на БКП и репресивния характер на тайните служби при епохата на комунизма.
С термина оперативен отчет на практика се е обозначавал онзи специфичен и пазен в дълбока тайна вътрешен механизъм в ДС, по който е организирана работата на системата. В последната строго секретна инструкция за оперативния отчет от 1978 г., по която ДС функционира до преструктурирането й през 1990 г., е дадено следното определение за оперативния отчет на ДС:
"Съсредоточаване, регистриране, систематизиране и класифициране в определени териториални предели и по строго установени единни правила, осигуряващи секретност и най-пълно и бързо използване в оперативната работа на сведения и материали за разузнавателните и контраразузнавателните органи на противника, за неговите кадрови разузнавачи и агенти, за задграничните антинародни организации и техните членове, за враждебните елементи вътре в страната, за лицата, които са извършили, извършват или са заподозрени в извършване на вражеска дейност, а също така и за агентурата на органите на Държавна сигурност."
Няма коментари:
Публикуване на коментар