Годинките започнаха да ми тежат ! Ама, трябва да се живее. Оня ден гледам в супермаркета трътки от щастливи гъски на промоция и не можах да си купя. Пенсийката не стига ! Ядосах се и си викам, ще отида в пенсионното да ги питам няма ли най – после да ни увеличат малко пенсийките ?!
Влизам във фоайето и гледам в средата стои мъж, едър като бик и почти толкова умен. Викам си – това ще да е директорът. Приближавам се и питам :
- Ша ма прощавате господине, ама къде мога да попитам нещо за
пенсиите ?
А той заговори с глас на Буда :
- Аз не мога да ти кажа . Аз съм бизнесменът Иванов и идвам от село. Я оди питай, там чистачката !
Гледам в другия край чистачка с найлонови чували и метла. И казвам :
- Оня бизнесмен ме праща при вас да питам нещо за пенсиите.
А тя :
- Това не е бизнесмен от село, а премиерът Борисов под прикритие. За пенсиите ше отидеш да питаш на онова гише, оня с очилата.
Отивам на гишето и гледам един с очилца си играе с хората на „ Тука има, тука нема „ :
- Чистачката ме прати при вас, мога ли да питам нещо за пенсиите ?
- А – а – а , това не е чистачка – отговарят ми – това е президента Плевнелиев под прикритие.
- А вие какъв сте ?
- Аз съм финансовият министър Дянков под прикритие.
- А кога ще ни увеличите пенсиите ?
- За следващите избори , та да гласувате пак за нас.
Тръгвам си и ми се плаче. Викам си – дали на следващите избори и аз да не си поиграя на „ Тука има, тука нема „ ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар