ВИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХТЕ ...12

Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.

КРЪВ С МАРКА „СИК”!

13.11.2003 г.

Залп от двадесет и пет куршума на картечен пистолет е покосил известния столичен автоапаш Николай Зарев - Данкина. Не навършилият тридесет годишни бандит е екзекутиран пред дома му в жк "Надежда". Убийците дебнели Данкина във вход Б на блок 122, където той живее със съпругата си и осем годишния им син. По това време Зарев се прибирал сам, след като оставил колата си на близкия паркинг. Когато влязъл във входа, трима мъже го нападнали. Последвало сбиване. Зарев обаче се отскубнал от нападателите и хукнал да бяга към съседния блок. Килърите го последвали и открили огън по него. Зарев рухнал пред блок 123, надупчен от куршуми. Веднага след стрелбата убийците изчезнали в неизвестна посока. Пет от изстреляните куршуми улучили Зарев. Един от тях попаднал в главата. Смъртоносен обаче бил един от попадналите в гърба който го пронизал в сърцето, установяват съдебните лекари. Минути след екшъна районът е блокиран от криминалисти на СДВР и Второ РПУ. Няколко часа продължава първоначалният оглед на мястото на убийството. 25 гилзи от 9-милиметрово оръжие преброяват криминалистите на улицата пред блока на Данкина. Безжизненото тяло на Зарев остава в градинката край блок 123 повече от три часа. Съпругата на убития неутешимо ридае до него.
"Защо теб - крещи ужасената жена - Нали каза, че се прибираш у дома? ", нарежда тя до трупа на Николай. Криминалистите едва успяват да откопчат съкрушената съпруга, за да я разпитат. Втори оглед на мястото на разстрела започва рано сутринта на другият ден. Криминалистите продължават да претърсват квартала и успяват да разпитат част от съседите на Данкина. Никой от тях обаче не видял убийците. По време на повторния оглед край моста до гробищата на Бакърена фабрика бе намерен захвърлен в тревата картечен пистолет със заглушител и сгъваем приклад. Според ескперти пистолетът е "Узи". Пълнителят му обаче бе празен. Възможно е това да е оръжието, с което е разстрелян Зарев, предполагат криминалисти. Това по късно ще се установи с балистични експертизи че оръжието и иззетите гилзи от мястото на разстрела са идентични. Николай Зарев е криминално проявен, сочи справка на СДВР. Той многократно е регистриран в полицията за кражби на коли, магистрални грабежи и наркотици.
Името на Данкина нашумява покрай Ганчо Въчков-Ганеца, който беше застрелян на 6 юни 1999 г. в София. След смъртта на Ганеца Данкина станал близък на убития преди три седмици Евгени Стефанов-Женята, твърдят полицейски източници. Криминалистите работят по няколко версии за разстрела. Две от тях са свързани с преразпределяне на пазара на наркотици и кражбите на коли срещу откуп.
Отварял мерцедес за секунди…твърдят криминалисти, запознати с подвизите на Николай Зарев-Данкина. Застреляният в столичния квартал "Надежда" автоапаш се славел като най-сръчния в бандата на Ганеца. Обикновено при ударите на прочутата група Зарев имал грижата да обезвреди алармата и отвори вратата на набелязаната лимузина. Данкина минавал за много нагъл и дързък бандит. Сред подвизите му е бягството при опит да бъде спрян от полицейски патрул на бул. "България" през 1999 г. Тогава, вместо да спре на вдигнатата стоп-палка, Зарев дал пълна газ и открил огън по преследвачите. Тогава е тежко ранена деветнадесет годишна студентка, която пътувала на седалката до бандита. На Данкина се приписва и дръзката кражба на лимузината на тогавашната зам.-министърка на промишлеността в кабинета "Костов". В подземния свят Зарев се славел с избухливия си нрав. Апашът държал много на външния си вид. Винаги се носел в маркови дрехи и имал любим фризьор, при който поддържал редовно дългата си къдрава коса. Според негови познати бандитът дори си бил правел пластични операции, за да изсмуче излишните тлъстини от корема си. Първият му арест обаче го съсипва.

“Този човек е толкова опасен, че всява смут дори в престъпния свят“,

казва при единственото залавяне на Николай Зарев-Данкина през 2002 г при специализирана акция на полицията и службите. Тогавашният главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов. Данкина, влиза трайно в полезрението на полицията много преди разстрела на босът си Ганеца на е в първата десетка на софийските гангстери. Месеци по късно е осъден на петнадесет години затвор, въпреки че по време на въпросният процес остават неразгледани още десетина висящи дела. Девет месеца по късно обаче той е освободен срещу парична гаранция от 3000 лв., докато тече обжалването. Така Софийският апелативен съд, без да иска, произнася смъртната му присъда, казват с убеждение запознати с тогавашната ситуация.”Затворът май ще се окаже единственото що-годе безопасно място за видни фигури от криминалния контингент, които в последно време стават жертви на нарковойната. В Софийския централен затвор опазиха живота на Иво Карамански, сочен от някои за Кръстник на родната мафия, когато се твърдеше, че е нарочен за ликвидиране. След стрелбата по наркотрафиканта Илиян Варсанов миналата година в ареста доброволно се скри Антон Милтенов-Клюна.” разказва с увереност Бойко Борисов, който случайно или не се оказва реферът на първата нарко война в столицата.
Повечето вътрешни хора в тази година са убедени че убийството на Данкина вади на светло един повтарящ се факт - че срещу потърпевшите е имало редица висящи дела и присъди, които така и не са влезли в сила. Пътят между предварителното производство и присъдата понякога се измерва в години. Неслучайно в адвокатските среди доби масова популярност изразът “дело на труп“.
Това означава делото да се протака колкото се може по-дълго или присъдата да се обжалва пред различни съдебни инстанции, докато някъде не се получи пробив и делото не се върне за доразследване в началната му фаза. Елемент от корупционната практика е и изискването на делото и поставянето му под особено наблюдение. В този случай се знае, че въпросният магистрат толерира извършителя (или извършителите). От колегиално чувство всички запознати с тази практика си мълчат. Подозрения за рушвети неизменно възникват и при определянето на някои мерки за неотклонение.Четири са мерките на процесуална принуда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс: подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Най-лека е първата мярка, при която обвиняемият се освобождава срещу обещание от негова страна да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Честа практика е между два магистрални грабежа да се установи, че заподозряното лице се е подписвало точно както предвижда законът и един вид това му служи като алиби.Следващата по строгост мярка е паричната гаранция. Понякога размерът “ се определя по странни критерии, тъй като в повечето случаи обвиняемото лице не плаща данъци и декларира, че не работи. Такъв е случаят с Данкина. Сумата която го освобождава от панделата и която буквално го хвърля в ръцете на убийците е смешна и дори парите не могат да се нарекат джобни за човек от ранга на Зарев.

Най-малко 3 са версиите, по-които работи полицията за показния разстрел на Николай Зарев-Данкина. Най-правдоподобна изглежда хипотезата за общ враг с екзекутирания по подобен начин сикаджия Евгени Стефанов-Женята. Данкина бил сред най-доверените хора на Женята и често бил използван от него за “мръсна работа” . Според полицейски източник Зарев бил шеф на наказателни отряди, които са се отчитали с процент на високопоставения сикаджийски бос. По оперативна информация от известно време между двамата е имало разрив в отношенията и Данкина е искал да “избяга” от опеката. В този смисъл - подозират криминалисти - не било изключено именно Николай да е пратил килърите на своя шеф Евгени. В подкрепа на тази хипотеза бил фактът, че гардът на застреляния сикаджия разпознал убийците и дори им се заканил да им отмъсти. По логиката на тази версия Данкина може да е жертва на своите, които са го потърсили в четвъртък вечерта да си получат парите за мократа поръчка. Според ченгета ударните бригади на Данкина изнудвали не почтени бизнесмени, а предимно гангстери от различен калибър и с широк диапазон на действие - от наркотърговия до сводничество. Жертвите не са се оплаквали в полицията, защото така биха признали за престъпните си доходи. Според оперативна информация Николай Зарев прилагал всякакви садистични “техники”, за да изкопчи пари от жертвите. В похватите му се вписвали горене с цигара по челото, рязане с нож по гърба и пр. Затова според криминалисти изглежда правдоподобно и твърдението, че екзекуцията му е отмъщение на измъчваните. Най вероятното версия обаче през това време и най – скандална до ден днешен, е бомбиращата информация ,че Бойко Борисов имал пръст в екзекуцията!

След смъртта на Данкина версията че Борисов има пръст в големите убийства става най вероятна. По времето на Бойко в МВР са ликвидирани тридесет и девет знакови фигури. Това по своят си начин си е не достигнат рекорд за един ръководител в силовото министерство. Докато е на власт в МВР като главен секретар, Борисов непрекъснато обяснява, че драстичното увеличение на убийствата у нас се дължало на затегнатия контрол по трафика и натиска върху бантитите от страна на МВР. И на тях не им оставало нищо друго, освен да се избиват, за да останат на черния пазар. По това време премиерът Симеон Сакскобурготски, който се кълне в Бойко Борисов пък подсказва, че не било толкова лошо, когато лоши хора се самоизбиват. Истината е, че по времето на управлението на Симеон и Бойко методично и безнаказано саизбити най-значимите фигури от криминалния свят. И до днес убийствата им остават неразкрити. Омертата между покровители, поръчители, посредници и изпълнители е желязна – и те никога няма да бъдат разкрити. Няма разкрити килъри. Няма разкрити посредници. Няма разкрити поръчители и покровители. В ъндърграунда са напълно наясно кой стои зад поръчковите убийства, говорят дори с имена, но в полицията и следствието – твърдят, че нямат никакви доказателства. Убийството на Николай Зарев – Данкина заостря изключително интереса към това, кой всъщност избива българските лоши момчета. Днес се пишат всякакви книги. Всеки, който е чул, познавал, или само виждал отдалеч някой от родните гангстери пише книги, в които в повечето случаи нищо не отговаря на истината.
„А всички убити босове ги свързва една червена нишка..” говореше се под сурдинка из ъндърграунда „….предадоха Богу дух тогава, когато бяха легаризирали мръсния си бизнес и стъпваха в друга орбита – по-далеч от кървавите пръсти и мазолите от бухалките. Между групировките имаше и топли връзки и буфери като Румен Пашата, който бе бивш съдружник на Бойко Борисов.”
Клановете се разпадат и части от тях поемат към нови центрове. Разстрелът на Данкина извади на показ и взаимовръзката, че престъпността ни е вързана с върхушка с контрол над съдебната система.
Случайни неща на този свят няма. Някой стои над тях, дърпа конците и те, макар и изживяващи се като босове, знааят добре, че не са “капо ди тути капи”. Истинските босове са с бели якички и с униформи с умопомрачаващи звезди на пагоните. На върха на пирамидата стоят не борци, щангисти, гребци или каратисти, превърнати в пушечно месо, а /о.з./ генерали и такива момчета като Ники Зарев са се оказали удобни, наивни и необходимите качества.
Днес детето на Данкина е добър ученик. Има си приятелка и живее повече от обикновено. Майка му работи в известна верига супермаркети, живее с новият си мъж до себе си и може би вече е щастлива. Историята леко по леко ще изтрие споменът че някога някъде е живял първият и съпруг Николай, превърнал се в кръвожаден бандит само и само да ги направи щастливи.