Тази поредица се посвещава на функционерите на неокомунистическата престъпна мрежа, загинали при реализирането на налудничавата и престъпна политика, провеждана в годините на прехода от партии и структури , произлезли от бившата БКП.
B асансьора на блока, в който живее, е взривен шефът на СИК във Варна Данчо Марков.
21.11.1996
Призори, 4,17 часа. Жилищната кооперация на варненската улица ул. “Ангел Кънчев” 22 е разтърсена от оглушителен взрив. В асансьора между втория и третия етаж на кооперацията, на тавана вдясно в ъгъла е поставен взрив, който избухва докато асансьора се движи.
В него пътуват босът на СИК за Варна Данчо Марков, приятелката му Весела Попова и грузинският му бодигард Мамука Денеладзе.
Данчо Марков се връща от купон в заведението на плажната ивица “Червените камъни”, което също е контролирано от сикаджии.
Преди да влезе в асансьора, другият верен грузински бодигард на Данчо Марков – Давид се качва пеша до апартамента на шестия етаж, където отива сикаджийския бос и слиза пеша, проверявайки етажните площадки. След като дава “добро”, че всичко е чисто, Данчо Марков се качва в асансьора заедно с Весела и Мамука.
В последната секунда на живота си, той успява с тялото си да прикрие другите двама в асансьора и така ги спасява от смърт. Весела е в шок и със счупена ръка, Мамука е с тежка травма на главата, след години се оправя и понастоящем живее в Грузия.
Чувайки взрива, останалите гардове, които чакат вън в автомобили докато шефа им се качи в апартамента, хукват, пренасят на ръце телата на Весела и Мамука в колите и запрашват към болницата. За Данчо Марков е фатално и непоправимо късно. Той остава с отнесена част на главата на местопроизшествието.
Минути преди да пристигнат ченгетата се случва нещо твърде любопитно.
Един от доверените хора на Данчо Марков се качва в апартамента на шестия етаж на кооперацията, влиза в него за да вземе пари и излизайки заключва вратата два пъти.
По-късно този човек се кълне, че е заключил два пъти. Когато пристигат ченгетата на оглед и заедно с поемни лица влизат в апартамента на Данчо Марков се оказва, че ключът в него е превъртян ... един път.
Не е ясно дали този “дребен детайл” е включен в делото по разследването на убийството на Данчо Марков. Абсолютно ясно за хората от неговото обкръжение обаче е, че някой е влязъл в апартамента в промеждутъка докато всички те са хукнали към болницата, а ченгетата още не са дошли. Или пък някое от ченгетата е имало ключ?
Според най-близките на Данчо Марков от апартамента е липсвал мобилен телефон. По-късно пак в сикаджийските среди е обществена тайна и това, че липсва и тефтер, в който надлежно са описани вип-имена на политици, общественици и топ-ченгета, към които са текли сикаджийски рушвети.
Тефтерът изчезва вдън земя. Той обаче и до днес е бомба със закъснител.
Морската столица е разтресена. Освен ъндърграунда най-ошашавени изглеждат полицаите.
Данчо Марков безспорно е една от най-харизматичните фигури на този период и държи в юмрук целия град.
Според тогавашните полицаи те почти нямат работа, защото правилата на играта са наложени от Данчо Марков и именно той контролира престъпността така, че тя не засяга обикновения варненец.
Годините са мутренски, но в морската столица хаос няма. Всеки си знае мястото.
По това време Данчо Марков е негласен представител на СИК в морската столица. СИК още не е разцепена и Маргините, Маджо, бай Миле, Пашата и всички останали са заедно на боевия ринг. Започва легализирането на мърсните пари най-вече в туризма и на “Златни пясъци”. Марков е убит точно тогава, когато предстои да излезе окончателно от мутренския период и да облече костюма на легален бизнесмен.
24-годишният кикбоксьор всъщност се отърква около властта съвсем легално. Той е един от първите, които официално работи по създаването на ро-ро линията Варна – Поти, а най-верните му бодигардове Мамука и Давид са бивши служители от охраната на грузинския президент Едуард Шеварнадзе.
P.S. Нямях „честта” да познавам Данчо Марков, даже никога не съм го срещал. Но помня съпругата му от времето, когато ходеше права под масата. Преди да се родя, нейният дядо е бил работник в работилницата на моя дядо.Баща й беше скромен и работлив човек, който заради професионализма си беше наеман, преди 10 ноември, на работа в представителни обекти, като Шведския хотел, бар „Джанавара” и др.
По времето за което се говори в материала, вуйчо й, който страдаше от синдром на Даун, една вечер беше отвлечен от черен джип с тъмни стъкла и върнат на другата сутрин в ужасяващо състояние, без да може да разкаже, какво му се е случило. По – късно почина.
Много често си задавам въпроса: Защо съдбата пресича пътищата на свестни и добри хора с такива като Марков и по този начин съсипва живота им по един ужасен начин. Моето семейство от години преживява подобни потресаващи неща и знам , че преживяното от нормалните хора в такива ситуации, не може да бъде преразказано с думи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар